Манджата на баба във всяко меню

Манджата на баба във всяко меню

Шопската салата и кебапчетата навремето бяха една от емблемите на родния туризъм, а после, за съжаление, към тях се добавиха и пияните до посиняване чуждоземци в Слънчев бряг.

Иначе е безспорно наличието на природа, предполагаща да имаме добре развит туризъм. Преди време бяха очертани и районите за кулинарен и винен туризъм. Дето се вика - документално почти всичко е уредено. Остава обаче, както се казваше навремето - решенията да се претворят в дела. По балкански обаче сме много силни на думите и не чак дотам в конкретната работа. В случая с типичните за всеки район гозби и напитки не е чак толкова сложно те да станат част от туристическата му визитка. Погледнато по-практично и патриотично, в заведенията от типа механа е редно да се предлагат основно български ястия, а не пица, лазаня и други подобни, които не могат да стъпят и на малкия пръст на вкусната нашенска баница например. Да сте видели в Гърция или в Италия в менютата на ресторантите някое типично българско ястие, като таратор например? У нас обаче все още робуваме на пустото чуждопоклонничество във всичко, известно още като „Криворазбраната цивилизация“ на Добри Войников.

Не бива да забравяме, че по света е пълно с италиански и китайски ресторанти и чужденците, идващи у нас, едва ли ще се впечатлят от апенинско меню или патица по пекински. Друго е да им предложим нещо истинско българско. В тази връзка обаче донякъде основата на родното кръчмарство е разклатена и от дефицита на български плодове и зеленчуци, защото делът им на родния пазар в действителност е пренебрежително малък. Та така в един момент ще гостим клиентите в механата с шопска салата, направена от гръцки домати и турски краставици и чушки, и лук от Унгария. Е, поне шансът сиренето да е българско е по-голям, и най-вече то да не е с хидрогенирана палма.

Рано или късно проблемът със суровинната база на родното обществено хранене ще се оправи, но с дефицита на кадри нещата стоят къде-къде по-сложно. В обезлюдените ни села и малки градчета вече не останаха стари хора, които да научат младите как се прави вкусна типично местна баница или друг специалитет, характерен единствено за конкретното място. От векове е известно, че майсторлъкът се предава от поколение на поколение. Остава ни надеждата повече млади нашенци да надникнат в запазените рецепти от майките и бабите си и да се захванат да превърнат традицията в успешен семеен бизнес. За целта трябва и подкрепа от държавата. Във Франция например хлебарите, правещи хляб или други храни по традиционна технология, се ползват с големи данъчни облекчения. Това е само едно от условията манджите от времето на бабите ни да станат важна част от визитката на туризма ни.

Назад

ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.