В неделя двама футболни генерали ще влязат на „Уембли“ в битка за европейския трон, където по традиция има място само за един. Италианецът Роберто Манчини и англичанинът Гарет Саутгейт са безспорно колоритни личности, които заслужават да прегърнат трофея, но дори и при загуба, двамата вече си гарантираха любовта и уважението на милиони.
В неделя двама футболни генерали ще влязат на „Уембли“ в битка за европейския трон, където по традиция има място само за един. Италианецът Роберто Манчини и англичанинът Гарет Саутгейт са безспорно колоритни личности, които заслужават да прегърнат трофея, но дори и при загуба, двамата вече си гарантираха любовта и уважението на милиони.
Елегантният победител
Треньорът на Италия Роберто Манчини е човек, който отдавна се е превърнал в обект на засилен интерес на папараци и фенове, просто защото сякаш е орисан да бъде в центъра на вниманието.
Факт е, че когато в средата на май той бе назначен начело на националния отбор, въпреки солидната си треньорска визитка, в която фигурират шампионски титли в Италия и Англия, не беше приет с особен ентусиазъм. Просто защото досега в треньорската си кариера на клубно ниво винаги е разполагал със солидни финанси за селекция и сериозни звезди в отбора - все фактори, които липсваха в „скуадрата“. „Искам да накарам футболистите да повярват в себе си, когато всички други говорят как нямаме качествени състезатели“, каза Манчини тогава.
Началото не беше от най-обещаващите, след като в първите шест мача отборът победи само веднъж. Така още не бе изминала и половин година, когато италианските медии започнаха да обсъждат потенциалните варианти за нов треньор, без изобщо да си представят какво предстои. Уникална 3-годишна приказка без загубен мач, която може
да получи своята бляскава корона
на „Уембли“. „Убеден съм, че истинската тайна на този отбор е Роберто. Той даде на отбора младост, модерна игра и така постави своя печат. Това е неговият национален отбор“, е комплимент, който идва не от кой да е, а от рекордьора по голове с фланелката на Италия Луиджи Рива.
На това европейско Манчини влезе под прожекторите и с пускането в игра на втория вратар Салваторе Сиригу. Причината е желанието му всеки един от повиканите футболисти да изиграе поне една минута на първенството. Това убеждение идва от кариерата му като футболист, когато по време на световното първенство през 1990 г. като част от националния отбор той не влиза в игра нито за минута и описва това като най-голямото разочарование в кариерата си. Другото му дъно пък има българска следа - като футболист на „Сампдория“ губи през 1992 година финала за КЕШ от „Барселона“ с Христо Стоичков в редиците си.
В личния живот Манчини, известен с винаги елегантния си стил, е безспорен магнит за женското внимание. Бившият нападател беше женен за Федерика Морели в продължение на 25 години. Дълго време те изглеждаха като идеалното семейство, радвайки се на 3 деца и стабилен брак. До 2015-а, когато двамата се разведоха. Самият Манчини споделя, че причината е семейна травма през 2009 г., вследствие на която отношенията им се развалили. Какво се е случило, не става ясно, тъй като всички в семейството са живи и здрави, но се знае, че въпросната травма, каквато и да е тя, е отчуждила двамата съпрузи. Манчини отказва да обясни защо до развода се стига чак шест години по-късно, който между другото му излиза доста скъпо. Магистратите в Анкона отсъждат, че Роберто ще
трябва да плаща по 40 хиляди евро месечна
издръжка на Федерика. По този повод критиците обвиниха Роберто, че е голям "циция", тъй като адвокатите му бяха предложили далеч по-скромните 2500 евро на месец. Освен финансови загуби Манчини претърпя и лични заради развода.
Докато синовете му Филипо и Андреа, които също са футболисти, не взеха отношение, то дъщерята на наставника Камила дълго време отказваше да общува с него. В крайна сметка Манчо, както е известен треньорът в Италия, ще остави всичко настрана в неделя, когато заедно с любимата си скуадра адзира ще опита да укроти съдбата в елегантен победен танц.
Момчето вече е мъж
Гарет Саутгейт е човекът, вече пренаписал футболната история на Англия, класирайки тима на финала на Евро 2020. Зад успехите обаче се крият житейски препятствия, които или те каляват, или безвъзвратно те отказват.
Животът не е особено щедър към Саутгейт от ранните му детски години. Потъва от срам в земята, след като се появява на първата си тренировка в „Кристъл Палас“, облечен с елегантна ученическа униформа, докато всичките му съотборници са с анцузи или дънки. „Аз бях просто едно момче от предградията със смешни зъби. Не се чувствах готин и никога не смятах, че мога да бъда", разказва той в биографията си, озаглавена "Всичко е възможно. Бъди смел, бъди мил и следвай мечтите си". Книгата има за цел не просто да покаже пътя на Саутгейт от
кльощав интровертен тийнейджър
до английски национал и впоследствие национален треньор. Идеята е да се вдъхновят младите, които нямат увереност, че с правилната настройка и начин на мислене свенливият и объркан хлапак може да се превърне в успешна личност със самочувствие, която да стане модел за подражание на цялата страна.
Повратен момент в живота на Гарет е разговор с първия му треньор в "Кристъл Палас" - Алън Смит, който след поредния неуспешен мач го привиква на четири очи. "Ти си готино хлапе, но нямаш никакъв шанс във футбола - изстрелва наставникът. - Ако бях на твое място, бих станал туристически агент."
Саутгейт напуска стаята, облян в сълзи. "По-късно осъзнах, че той не е искал да ме откаже, а просто е искал да ме провокира. Да предизвика реакция у мен. Това беше неговият начин да ме събуди. Аз трябваше да променя тотално мисленето си, за да оцелея", разказва 50-годишният днес специалист, с когото цяла Англия свързва мечтите си за нов Еверест във футбола.
Подобно на Манчини, критиците на Саутгейт се активираха още с назначаването му начело на „трите лъва“. Заради липсата на опит и дори заради странния му начин на обличане - с неизменната ретро жилетка. Постепенно покрай успехите на националния отбор обаче жилетката придоби легендарен статут в Англия, а производителят отчете ръст на продажбите с 400 процента. Никой не знае защо треньорът е избрал точно жилетка, но английските журналисти имат хипотеза. Дядо му Артър Тол е бил
морски пехотинец в Кралската армия.
В биографията си Гарет споделя спомените си за него и разказва, че винаги е бил облечен с жилетка, която му стояла перфектно. Въпреки че има костюми за целия отбор, само Саутгейт носи жилетката постоянно. Самият треньор приема спокойно истерията около себе си: “Определено не съм модна икона и не съм Дейвид Бекъм, а нормален футболен човек“.
Кошмарът за Саутгейт, белязал завинаги живота му, се случва пред очите на цял свят. При дузпите в полуфинала срещу Германия на домашното Евро '96 той стреля в ръцете на Андреас Кьопке и потапя в скръб над 75 000 по трибуните и десетки милиони пред телевизорите.
29 юни 2021, отново "Уембли" е арена на сблъсъка между двата европейски гиганта, този път в осминафиналите на Евро 2020. След победата на Англия с 2:0 над големия враг репортерка на ВВС пита наставника дали този успех може да се счита за реванш заради пропуска преди 25 години. "Не мога да променя онзи момент и винаги ще боли", признава Гарет. А лекарството изглежда само едно - успех в неделя, след който вече никой няма да свързва името му с изпуснатата дузпа, а с еврокупата.
Монитор
