Мамка му и море! На тия гърци нема да им стъпим!

Мамка му и море! На тия гърци нема да им стъпим!

Тази гореща юлска вечер Толбухин Спахийски се маскира с половин шише ракия и възводнист таратор, и така решително удари с юмрук по масата, че г-жа Спахийска подскочи.

- Мамка му и Ковид, отиваме на море!

Като зам.-общински съветник по храните и тържищата обаче Толбухин Спахийски знаеше, че с коронавируса шега на бива и за да не се меша с много хора, измисли, че ще ходи на къмпинг.

- Аааа, къмпинг! Да ме ядат комарите и да се умириша на огън. Не ща! - тихо възропта г-жа Спахийска.

Толбухин обаче е волеви човек, мъж работа и не отстъпи нито на йота. Къмпинг ще е! И ще научи децата да плуват.

Звънна мигновено на братовчед си Полиспаст Евгениев да му заеме стария си кемпер „Фиат“.

- Купи си „Фиат“ да не те е яд! - странно развеселен му отговори братовчедът Полиспаст. - За теб, брат'чед, и къщата си давам!

И така, семейство Полиспастови потегли към един известен къмпинг на нашето Черноморие с крейсерска скорост от 80 километра в час. Настроението беше морско, приповдигнато, а Толбухин дори беше взел старата си китара, защото така, малко посвирваше в студентските години. Лято бе!

Някъде край Габрово обаче старият кемпер „Фиат“ издаде стържещ звук като от нескопосан цигулар, избълва гъста пушилка и взе, че спря.

- Мамка му и „Фиат“ - изруга Толбухин, докато гневно риташе предна лява гума. - Знаех си аз, че кола и жена назаем не се взимат!

От „Пътна помощ“ рекоха, че ще му вземат по двойна тарифа до най-близкия сервиз, защото „голяма машина е туй, туй не е лека кола“. Сервизът пък беше като декор от филм за Дивия запад.

- Гарнитурката ти е заминала. Ще я оправим, шефче. Ама тез гарнитурки струват скъпо. Няма да стане днес, ще трябва да поръчаме частите. Ама тук, наблизо, има много хубаво хотелче. Утре ще си готов, шефче – рече един майстор с огромни мишци и татуирани русалки и котви.

„Мамка му и сервиз“, въздъхна Толбухин, ама какво да се прави – това е положението.

„Хубавото“ хотелче приличаше на „бардак за проститутки“, както се изрази г-жа Спахийска, но за това пък таксуваха децата като възрастни.

Но и това малко забавяне по пътя не можа да сломи ентусиазмът на семейството и скоро прясно ремонтираният кемпер акостира на морския бряг. А там – красота! Гора, море, плаж, лодки и хубави туристки по бански, но това, последното, Толбхин Спахийски само си го помисли, не посмя да го каже пред жената.

Нашият човек плати таксата за паркомясто за кемпера и реши да заведе домочадието в малкото ретро ресторантче, което изглеждаше като от 80-те, а сигурно и тогава за последно беше ремонтирано.

-Две порции цаца, две порции картофки, една бира и три лимонади! - весело разпореди Спахийски.

Сервитьорката се позабави и госпожата взе да нервничи: „Какво е това, да не сме поръчали печено агне или печен слон?“.

Еее, жена, сезонът е! Не смогват хората, философски рече Толбухин. Картофките бяха средна работа, а бирата не много студена, но колко му трябва на човек2

Когато сервитьорката обаче му донесе сметката от 42 лева, кръвта на Толбухин кипна.

„8 лева картофки! Мамка му и картофки! И 4 лева за българска бира. Ми аз в квартала на левче си пия. Мамка й и бира“, искаше да изкрещи той, но понеже беше възпитан човек, а и не искаше да прави скандали пред децата, плахо попита:

- Добре де – 40 лева, разбирам, ама тези 2 лева от къде се взеха?

- А, двата лева ли? Те са за тоалетната. Госпожата ползва тоалетната, не виждате ли ценоразписа – три лева тоалетна, а за клиенти на заведението, два лева. Правим ви отстъпка – лениво рече сервитьорката.

„Мамка му и тоалетна! Че аз като се подкарам на 5-6 бирички, то само тоалетната ще ми излезе 10 кинта. А децата ще искат и диня“, запресмята на ум Толбухин Спахийски и нещо не му излезе сметката.

До края на плануваната почивка той пазаруваше от местното пазарче домати, сирене и русенско варено, а на молбите на жената да идат на рибен ресторант отговаряше с въпрос: „Кво ше им давам пари на тия кожодeри?“

Съкрати и престоя с няколко дни, защото комшията му от средния апартамент се обади по мобилния и му каза, че имало страшна буря и покривът на блока е протекъл. А семейство Спахийски живеят на последния етаж.

- Ела и виж, честно ти казвам. На Цветкови телевизорът им плаваше в средата на хола като лодка – рече комшията.

Толбухин Спахийски доста се уплаши; той обичаше своя телевизор. Като се върна вкъщи, още не оправил апартамента от наводнението, комшията звънна на вратата.

- Как е морето, морски?

- Екстра! Екстра е ти казвам, бонбон – рече Толбухин. - Догодина пак! На тия гърци нема да им стъпим!

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.