Максим Генчев: Филмът за Ботев струва 300 000 лв.

Максим Генчев: Филмът за Ботев струва 300 000 лв.

Препитавам се, като продавам картини, но са скъпи – една ме издържа за месец

За реализацията на филма „Ботев“, необходимата финансова помощ, актьорския състав и блестящите превъплъщения на Деян Жеков, Ники Илиев и нежното цвете на театъра Неда Спасова – Максим Генчев говори откровено пред „Телеграф медиа“.

- Г-н Генчев, преди броени дни обявихте, че събраните пари за заснемането на филма “Ботев” са недостатъчни и лентата ще се реализира през предстоящата 2021 г. Каква е необходимата сума за цялостния проект?

- 285 хиляди лева без ДДС. Това е бюджетът на филма, изчислен до стотинка. Има около пет процента, които винаги са непредвидени. Но около 300 хиляди без ДДС е бюджетът максимално. Получавам дарения, скоро Историческият музей даде десет хиляди. Една пенсионерка ми прати пет лева. Разплака ме направо. Има някаква постъпателност. Но има епизоди, които някак си не могат да се прекъсват. Като битката на Милин камък. Трябва да се направи за три дни с огромен ресурс от хора и разходи. Това е най-трудното. Трябва да има само над сто коня. А в цялата калоферска община има около 30 коня и около 300 диви коне. Тоест ресурсът от хора, дрехи, епоха, оръжия, организация... Дето се казва, един генерал трябва да дойде да управлява тези хора – двеста четници, двеста черкези и към шестстотин турци. И всеки е индивидуалист, всеки е с чувство за изява. Много от тези хора правят възстановки, те са запознати и егото им е много силно. Тоест много трудно би се управлявал такъв процес без пари. С пари ще се назначат десет асистенти, ще тичат нагоре-надолу, ще се подреди всичко както трябва. Но с малко пари няма смисъл да се прави това нещо. И тази битка може да я отложа за догодина евентуално. То екранно време ще бъде не повече от седем-осем до десет минути. Но е много трудоемък и скъп този момент. Ние имаме медийно партньорство на БНТ. Техният гардероб е много по-голям от този в „Бояна“. БНТ има такъв гардероб, на който могат да завиждат световни филмови студия.


- Обявихте екранния Ботев в лицето на младия актьор Деян Жеков. Разкажете ни повече за съвместната ви работа.

- Аз много харесах Веселин Анчев, обаче е възрастен. Вече личи тази умора, тази лека ирония на 40-годишния мъж. Той има едно мъжкарско излъчване, на мен ми се искаше да е млад. Деян ме изненадва всяка секунда. Той от 5-годишен се подготвя за тази роля. Това е мечтата му от дете. Мисля, че и самият Ботев би харесал този актьор. Той е чист. Актьор, който не е суетен. Аз не съм виждал такова нещо. 45 години съм в тази професия, просто такова чудо няма. Той се смущава да се гледа. Той не играе образа, той го изповядва. И моето усилие е да го озаптявам, защото е изключително емоционален. В „Сфумато“ играе епични трагедии. Умее да поднася слово, много е талантлив.


- Какво бе водещо в подбора на артисти? Защо заложихте на Неда Спасова в ролята на любимата Венета и Ники Илиев, който ще се превъплъти в героя убиец?

- За мен Неда Спасова носи най-типичните белези на българска красавица, на българска жена. Ако Майстора я беше видял, той щеше да я рисува. Неда е истинска хубост. Венета не е била много красива. Но искам да остане трайно в съзнанието особено на младите българи, че Венета е била красива. Тя душевно е много красива. В тази роля тя е като самодива в бяла премяна. Искам да разкажа какъв е бил сънят на Бенковски. Преди да го убият, той казва – „Нощес сънувах, дойде една самодива, всички вас докосна, а мен ме целуна по челото“. И аз, като съм чел „Жив е той, жив е“, винаги съм си представял точно тази самодива - Неда е прекрасна. А Ники Илиев аз го оглеждах още за Левски. Но тогава се подведох от едно нещо и затова не го взех. Стори ми се прекалено интелектуален. Прекалено изчистен, като аскет. Реших, че ще му дам отрицателна роля. Той не е играл никога такава. И той се зарадва, а в кадър влезе като Хенри Фонда. Той просто е неотразим. Като им покажа няколко снимки с него, и хората ахват. Като актьор той владее нещо, което много малко български актьори могат. Той може да мълчи в кадър. Всичко минава през очите му. Без да говори - ти разбираш всичко. Азарян и Тодор Колев ми казваха навремето – ти си единственият, който може да играе втория план, което беше много голям комплимент. Ники играе много точно. Блестящ е. Общо взето, нямам никакъв проблем с актьорите. Аз ги подбрах да са визуално близко до героите и на тази възраст. Аз само от това разбирам реално.


- Планувано ли бе самият вие да влезете в актьорския състав?

- Открих, като четях Захари Стоянов „Историята на Ботев“, че Ботев е взел пари от един Симов. Чорбаджи Симов е получил пет хиляди жълтици от Раковски през 1848 година. Обаче не ги е дал за народното дело. Станал много богат. Зъл и безсрамен. Симов много ми хареса като име. И направих събирателен образ на българския чорбаджия, който вика „Боже, пази България от българите“ и сочи към Ботев. Демек не понася тези революционери, дето ще му целуват ръката. Защото те не искат свобода, те са си добре – имат си пари, имат си всичко. И така или иначе Ботев го притиска с тази разписка, че дължи тези пари, вади му душата по един много фин начин. С това, че той го принуждава да отвори касата, но не взима нищо. А му казва – ще вземеш сега пари и ще отидеш да освободиш един емигрант, един хъш, който е несправедливо затворен в участъка. Това искам от теб. И си отива. Този се хваща за главата и вика – Господи, какво стана, това е чист човек. Фактически Ботев го смачква по този начин, със своето благородство. И пробвам аз тази роля. Много съм смешен.


- Филмът “Дякон Левски” предизвика контрастни реакции. Сега подготвен ли сте за лавината от коментари, били те положителни или отрицателни?

- Първо, биографията на Левски е много слабо известна. Така че историците имаха право да ме ядат. Но свръхзапознатите разбират и харесват филма. Подвеждането беше, че заснех като сериал този филм. Той трябваше да бъде игрален. С експониране на героите, с мотивация, с кулминация. Така или иначе целта е постигната, защото за „Левски“ се говори много. И Веско (бел. ред. - Веселин Плачков) стана звезда.


- До каква степен пандемията навреди на творчеството?

- Лично мен ме засегна това, че имах обещани от двама души по 50 хиляди лева, които щяха да ми свършат страхотна работа, но се дръпнаха. Защото не могат да си платят на работниците. А иначе тази пандемия е добре дошла за духовното израстване. А сега по протестите кои ходят. 15-годишни. Не ги хваля. Полицията лесно може да се справи с тях. Те нямат право след десет часа да бъдат навън. Става дума, че излизат едни хора, които имат нужда от изява. Да бъдат видени, забелязани. В този смисъл това е новото... То не подлежи на управлението. Като им омръзне да се разхождат и като видят, че никой не им обръща внимание, ще отидат на друго място да си търсят егото. Иначе всеки има право да бъде недоволен от живота си. Все пак си мисля, че в България до кръв няма да се стигне с тези протести, защото сме християни. А иначе в театрите, в кината, аз мисля, че имат нужда малко да си починат, да се преосмисли малко какво, що и за какво.


- Извън образа, който е познат на публиката – какъв сте?

- Аз смятам, че в един човешки живот се съдържат всички прераждания. Като си млад, ти живееш един живот, който няма нищо общо с теб като зрял. Влизам в една възраст, където виждам, че мога да бъда и пакостлив, и да се ядосвам, и да хойкам и да правя какво ли не, обаче вътрешно някак си не изпитвам потребност. Тоест ставам скучен. Скучен за клюкарския интерес. Иначе аз рисувам. Всъщност се препитавам, като продавам картини. Много скъпо ги продавам обаче. Най-много една картина месечно продавам, но ми е достатъчно, за да живея добре.


- Трудно ли се запазват приятелства в арт средите?

- Моите приятелства въобще не са свързани с така наречената гилдия. Бях несправедливо уволняван много пъти. Аз съм обиколил почти всички театри в Южна България. В София съм бил само в Сатиричния. Нито една милостива ръка не ми е била подадена, когато съм бил уволняван, и то несправедливо. Защото баща ми бил работил в УБО. Там бил офицер. И затова ме уволни Поляков например от театър „София“. Защото съм бил комунист. Но аз не съм това. И аз тогава си казах – не искам повече да се сприятелявам с никого от артистите. Направих един гастрол в Народния театър. Александър Морфов тогава ми беше приятел наистина, но се разделихме, защото се скарахме една вечер много жестоко в спор дали Моцарт е гений или Салиери. И на другия ден вече загубихме интерес. Но тогава Сашко ми помогна, аз постъпих в Народния театър, взех някаква номинация за „Аскеер“ и се натъкнах на огромна завист. И повече не съм се занимавал с театър.


- Какви са предстоящите ви планове и какво си пожелавате?

- Редно е да отида малко на море, защото обичам да плувам. Но паднат ли ми пари, веднага ще снимам, защото ще изпусна лятото. Зимата не може да се снима. Преди много години написах една пиеса. Нарекох я „Детски бунтове“. Обаче сега виждам това нещо. Дано не се изопачат до такава степен нещата, че да се обърка... Едно обръщение имам – да се мисли, преди да се реже. И тези, които ни управляват, и тези, които искат властта, трябва просто да помислят за България. Много патетично пожелание, но това е, което ме тревожи наистина. Защото, като изправиш децата пред дулото, никой няма да ги убие. И някой ще постигне нещо, но не знам колко това е възможно и колко е полезно.

ТОВА Е ТОЙ:

Роден е на 28 септември 1954 г. във Видин

Завършва ВИТИЗ през 1980 г. в класа на проф. Крикор Азарян

Работи в Драматичен театър-Пловдив, ДКТ-Пазарджик, театър „София“, Малък градски театър „Зад канала“, гастролира в Народен театър „Иван Вазов“, Военен театър, Театър 199 и театър „Сълза и смях“

Има над 60 театрални роли, с три национални награди - през 1984 г., 1987 г., 1989 г., и номинация за “Аскеер” през 1998 г.

С над 25 роли в чуждестранни игрални филми и български телевизионни сериали

През 2015 г. заснема историческата драма „Дякон Левски“, в момента снима филм за поета и революционер Христо Ботев

Назад

ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.