Хелоу guys,

Аз съм Конан или както ми викат съседите пред входа, според това колко гроздова са обърнали, Кони, Кънчо, Киро Бежанеца, Кондуктора (you’ll find out why) и т.н. Не знам защо името ми им звучи толкова интересно.

 Да не мислите, че в нашата някога славна империя Великобритания имена като Светлозар и Христофор звучат сериозно? Друг е въпросът, че последните години по улиците на Лондон по-често можете да срещенете някой Рашид, отколкото Питър, but it’s not the point now.

Мисля, че споменах, че отскоро съм българин и за да опозная хубавата ми нова родина реших да събера печатите от 100-те национални туристически обекта. И един от топ приоритетите ми of course беше старата столица Велико Търново. Поради тази причина и се качих на влак на БДЖ. Actually това е единствената причина, която може да ме накара да се кача на влак на БДЖ. Като се замисля ако планетата е пострадала от ядрена катастрофа и единственият начин за транспорт е български влак, а мен ме гонят орди зомбита-канибали, тогава може би също.. no, forget it! Не бих се качил отново. Не ме разбирайте погрешно. Определено не съм някой spoiled dandy – возил съм се в лондонскто метро през East Ham по време на Дивали или whatever they called индийската Коледа. Believe me mate, нищо не мирише по-ужасно от повръщано къри, дори пердетата във влака София-Варна. Макар че цветът и на двете е смущаващо сходен.

Whatever, не съм седнал да пиша гадости, а хубости. Затова и за 4-те часа и половина във влака няма да спомена и дума. As a matter of fact имаше доста смях, по време на пътуването – първо когато се опитах да поискам на гишето на жп-гарата билет до Горна Оряховица. После, когато попитах кондуктора: „това ли е влака за Горна Оряховица“ и въобще смях се чуваше всеки път когато се опитвах да произнеса Горна Оряховица. Actually, след като разбрах как се превжда на английски името на този град (Upper Nut) и аз доста се смях.

И така половината от предвиденото ми време за екскурзия до Велико Търново премина във влака. За щастие времето, което ми отне да стигна от жп-гарата на Горна Оряховица, до Велико Търново беше по-малко, отколкото ми отне да произнеса тези bloody имена на градове.

Настанихме се в къща за гости близо до Самоводската чаршия (сякаш в този град има други къщи, освен такива за гости). Разходихме из Велико Търново и това ми причини загуба на поне 5 килограма живо тегло. Actually it was great. Видяхме паметника „Майка България“, историческият музей, където е била приета първата Конституция на България. Обиколихме готините магазинчета в старата част на града. Пихме кафе в зведение с magnificent view. После хапнахме в ресторант с magnificent view. Въобще, every bloody place в този град предлага спираща дъха гледка. Проблемът е само един – стръмните улици. Тук научих лафа, че във Велико Търново има две посоки – нагоре по баира и нагоре по стъпалата. Get it? Няма слизане. Накъдето и да тръгнеш винаги се катериш. It’s awful but позитивното е, че както казват местните, поради тази причина момичетата тук имат хубави крака. And it’s damn right! Обещах да пиша само за хубавите неща, които видя и ето спазвам го.

Next day we finally посетихме Царевец. Средновековна крепост построена на един от четирите хълма, на които се намира старата столица Велико Търново. По времето, когато Ричард Лъвското сърце си е играел с дървени мечове и си е мечтаел да набие някого, Търновград е обявен за столица на most powerful kingdom в Източна Европа. Градът е бил център на култура и духовенство и е наричан Третият Рим (след Константинопол и Рим of course). На хълма Света гора са се намирали над 20 манастира, на Трапезица е живеела аристокрацията, на Момина крепост са се намирали всички занаятчии, а по средата между тях е Царевец – хълмът, на който е бил царския дворец.

Всичко това, разбира се, се намира нагоре по баира. За да съм сигурен, че ще има доказателство, че съм посетил това място, първо си дадох книжката за печат в магазинчето за сувенири до касата за билети. После нарамих Six pack of local beer и потеглих нагоре към двореца. Много стъпала, много камъни, много стръмни пътеки и разбира се, много magnificent view. Както и много пот и ако трябва да съм честен 6 бири стигнаха идеално, за да преживея обиколката на средновековната крепост. Имахме лек disagreement с вестибуларния ми апарат, когато се опитах да се кача на Балдуиновата кула. За щастие търновските mates са сложили предпразни мрежи през бойниците заради morons като мен.

The most important is, че вечерта след тази изтощителна разходка успяхме да видим спектакъла „Звук и светлина“. Около 40 минути мутлимедийно шоу, в което наистина кара космите на врата ти да настръхнат (ако имаш на други места – тях също). На мен лично след „Звук и светлина“ ми се прииска да си сложа medieval armor да хвана меч и щит и да завладея нещо. Вместо това завладяхме една маса на терасата на местен restaurant (ще се изненадате, ако ви кажа, че имаше яка гледка), проведох кръстоносен поход срещу най-подлютената шкембе-чорба, която е бродила по тези земи, прободох смъртоносно bunch of delicious кюфтета и поведох цяла армия от троянска сливова ракия, директно към изтерзания си организъм. След тази епична битка с местните специалитети, 100% мога да потвърдя, че Търноово is really Great!

На връщане във влака се замислих, че Велико Търново е бил непревземаем главно, защото е трудно достъпен. Well it‘s same deal now! Само, че вместо wild invaders, градът е трудно достъпен за туристите. Само преди няколко години ходих на low-cost екскурзия в Мадрид. Сещате се, намиращ евтини самолетни билети за някъде book-ваш ги и чак тогава си правиш планове какво точно ще правиш там за където си се запътил. Единият ден в Мадрид, решихме да посетим Толедо. Това е старата столица на Испания. Намира се на около 100км. и можеш да стигнеш до там за 30 мин. с влак-стрела. Така единият ден от екскурзията в Мадрид, посветихме на Толедо. Разходихме се, хапнахме, купихме си сувенири (те нямат печати – amateurs). Помислете колко чужденци идват на low-cost ексурзии в София. А Велико Търново е на 200км. от София. Бързия влак до там и обратно, обаче ще те клати поне 9 часа. So Tsarevets is impenetrable! Една, крепост е велика, ако има кой да разказва за нея, а безброй чужди туристи всяка година нямат възможността да й се възхитята. Well, let’s make Tarnovo Great again! Не е е трудно.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Британския бежанец: С деца на музей

Аз Конан Дъфи, британец по рождение и българин по паспорт най-сетне се почувствах у дома си тук в София, по-специално в „Овча купел“.

Британския бежанец: Как да се измъкнеш от убийство

Hello suspects,

Не аз не съм сър Артър Конан Дойл. Аз съм просто Конан. Конан Дъфи от Лондон или Кънчо Бежанеца, както ме наричат съседите от блока ми в Овча Купел. Не съм някакъв criminal mastermind, а съм скромен travel guide из българските забележителности. Откакто се преселих тук се опитвам да опозная новата си родина като обикалям из местните азбележителности и описвам my adventures.

Британският бежанец: Баш майстори

Дал Бог добро mate,

Вие, хората, които четете рубриката ми в този сайт, както и незнайните читатели на приключенията ми, които ги научават от няколко други сайта, копитащи текстовете ми (be my guests), плюс всичките 697 fans на страницата ми във Фейсбук, заедно с my neighbors от блока ми в кв. „Овча купел“ и братовчедите на Додо от Горна Оряховица (неясно колко на брой), знаете че my name is Конан Дъфи. Британец по рождение, българин по съдба. Обикалям забележителностите в новата ми родина България, събирам печати от 100-те национални туристически обекта и ви разказвам тук нещата, които ме впечатляват.