Н апълно непознати фото кадри от пътуване на Владимир Димитров - Майстора преди повече от 70 години до разрушената по време на Втората световна война Варшава откри "Монитор" при работа с масив на Полския национален архив, посветен на световното движение за мир. Кадрите са останали неизвестни за публика и изследователи, тъй като Майстора е споменат в описанието на масива в графата "и други" като "българския скулптор В. Димитров".
Напълно непознати фото кадри от пътуване на Владимир Димитров - Майстора преди повече от 70 години до разрушената по време на Втората световна война Варшава откри "Монитор" при работа с масив на Полския национален архив, посветен на световното движение за мир. Кадрите са останали неизвестни за публика и изследователи, тъй като Майстора е споменат в описанието на масива в графата "и други" като "българския скулптор В. Димитров".
Фотографиите, които са снимани през лятото на 1948 година представят едно от най-известните имена в българската живопис да крачи в компанията на интелектуалци от цял свят по останките от Варшавското гето и някогашното Старе място на полската столица, да разглежда местен вестник и да се запознава с макет за възстановяване на унищожения град в историческия музей.
През 1948 година освободена Полша се опитва да се изправи на крака от развалините на войната. Съветският съюз е прибрал в своя състав Лвов и земите на Изток, а в замяна Полша получава западни територии с Познан (Позен) и Вроцлав (Бреслау), познати като отвоюваните земи. Точно Вроцлав ще се превърне в плацдарм на противопоставянето между СССР и САЩ под претекст "Борба за мир" и ще събере на едно място ляво ориентирания интелектуален елит на цялото земно кълбо. По това време САЩ вече разполага с атомна бомба, а светът, особено СССР се страхува, че изостреното международно положение може да доведе до нова война с използване на ядрено оръжие и Кремъл се опитва да обедини на едно място всички народи в "защита на мира".
Идеята за мирна среща идва от полския комунистически писател Йежи Борейша, подкрепена е от Москва и главния съветски идеолог от онова време Андрей Жданов, а сред организаторите е Фредерик Жолио-Кюри - дъщеря му Ирен пък ще открие срещата и ще ръководи пленарни заседания. Полша е идеалното място да се покаже какво означава ужасът на войната и унищожението, а също да завърти пропагандата за това как се изгражда наново мирният живот. Обявено е предстоящото провеждане на Световен конгрес на интелектуалците за защита на мира, поставил началото на Световния съвет на мира, Полша отделя бюджет от 100 милиона злоти за подготовката и в дните от 25 до 28 август в 1948 година в политехниката на Вроцлав и Залата на хилядолетието се събират над 4000 делегати от 46 държави.
В града, чийто почетен гражданин е Адолф Хитлер, а заради мероприятието със същата почет ще бъде удостоен и Андрей Жданов (впоследствие местните власти разжалват и двамата) пристигат такива имена като Пабло Пикасо, Бертолд Брехт, Анна Зегерс, Салваторе Куазимодо, Пол Елюар, Роже Ваян и Жоржи Амаду. В сладкарницата на хотела, който е любимо място за отсядане на Хитлер при посещенията му на Бреслау, Пикасо ще надраска на салфетка ескизи за "Гълъба на мира". Алберт Айнщайн изпраща писмо, което обаче не е в духа на съветската пропаганда и на Изток текстът му ще се появи едва през 1980 година в полския седмичник "Политика". Сред най-силните гласове са тези на съветските представители Михаил Шолохов, Иля Еленбург и острието на Жданов и НКВД Александър Фадеев. Заради острия му тон по отношение на САЩ и Великобритания една малка част от гостите напуска Световния конгрес.
В пленарните заседания и в работата на секциите участва и българска делегация, в която влиза и Владимир Димитров - Майстора. Пълния й състав намираме в броя на в-к "Дженник Полски" от 27 август 1948 година, а в състава и 80 процента са настоящи или бъдещи академици. Ръководител е агрономът и генетик проф. Дончо Костов, който през лятото на 1944 отказва на премиера Иван Багрянов поста на земеделски министър и така се разминава с разправата "Народен съд". За Вроцлав пътуват още ректорът на Софийския университет проф Георги Наджаков, бъдещият ректор на Селскостопанската академия акад. Ксенофонт Иванов, свещеникът Витан Кечев, Тодор Самодумов - Председател на Съюза на работниците от просветата, депутатът писател, поет и преводач Людмил Стоянов, председател на писателския съюз, Кръстьо Сарафов, актьор от Народния театър, Владимир Димитров - художник, баритонът Христо Бръмбаров от Софийската опера и композиторът Любомир Пипков.
След заседанията във Вроцлав домакините организират двудневно пътуване на делегатите до разрушена Варшава, някои хвърлят саката и шапките и лично се включват ентусиазирано в разчистване на развалини и бутане на строителни колички за един ден. В един от тези моменти неизвестният фотограф е уловил и Майстора. След години вече задочно Владимир Димитров ще се връща многократно в полската столица. През 1983 година Варшава е домакин на негова изложба с картини от колекции различни български галерии. Последното гостуване на платна на Майстора е в сборна изложба през 2016 година.
Монитор
