0

Н ай-голямата възрожденска църква в България и най-старият християнски храм в Пазарджик - трикорабната „Успение на Света Богородица“ пази интересно предание за създаването си. Построена е през 1836-1837 г. и е обявена за архитектурно-строителен и художествен паметник на културата с национално значение през 1964 г. През годините храмът е изграждан от местните хора пет пъти, като през всичките периоди на строеж църквата е строена, вкопана в земята, по нареждане на османските власти.

Най-голямата възрожденска църква в България и най-старият християнски храм в Пазарджик - трикорабната „Успение на Света Богородица“ пази интересно предание за създаването си. Построена е през 1836-1837 г. и е обявена за архитектурно-строителен и художествен паметник на културата с национално значение през 1964 г. През годините храмът е изграждан от местните хора пет пъти, като през всичките периоди на строеж църквата е строена, вкопана в земята, по нареждане на османските власти.

Легендата гласи, че някога мюдюрът (турски – управител на малък град) е позволил българите да си построят църква, но тя да е голяма колкото волска кожа и не по-висока от джамията.. Тогава уста Никола Томчев разрязал на тънки ленти една волска кожа и с нея опасали мястото за новия градеж. След като видял това, турският управник се възхитил от находчивостта на християните и повече не им създавал никакви пречки. Църквата устоява на природата повече от сто години.

„Света Богородица“ представлява трикорабна псевдобазилика с три портала: централен – на Света Богородица, ляв – на Свети Харалампий, десен – на Свети Мина, и два параклиса в женското отделение – Свети Архангел и Свети Николай, в мъжкото. Тя е масивна постройка, изградена от розов риолит.

След Освобождението (1878 г.) е построена и камбанарията на църквата. Оградата, която огражда храма, е разрушена през 1904 г., а през 1914 г. храмът „Света Богородица” е обновен и изписан отвън и отвътре.

В храма „Света Богородица” има 221 икони, датиращи се от различни периоди - от ХVІІІ, ХІХ и ХХ век. Най-старата – св. Дионисий – е от 1814 г., а най-новите са от 1914 г. Една от най-хубавите и ценни икони е иконата на Св. св. Кирил и Методий, рисувана от Станислав Доспевски през 1860 г. Тук се намира и чудотворната икона на Светата Дева и Младенеца, чийто автор е неизвестен.

За чудесата на Пресветата дева в града се говори от миналия век, когато през 1837 г. е създаден и самият храм. Вероятно иконата попада в него в средата на XIX в. Най-разпространеното чудо, което се е случило с иконата е, че първоначално тя е била поставена на балкона в пазарджишкия храм, където при пожар остава почти незасегната, въпреки огнената стихия. След това Божията майка е била свалена в храма, където е поставена вдясно на олтара, в портала на Свети Харалампий.

Църквата е известна сред поклонници и туристи най-вече със своя иконостас, изработен от дърво. Той е дело на майсторите от Дебърската школа. За изработването му е била необходима голяма за времето си сума - 70 000 гроша. Наложило се пазарджиклии, мощните местни еснафски организации, да вземат заем от виенска банка - първият български международен кредит за обществени нужди. Пазарджиклии разказват, че иконостасът бил изработен от седем майстори за седем месеца. Цълквата „Св. Богородица“ е изключително постижение на дърворезбата не само в България, но и на Балканския полуостров и съвсем заслужено е под егидата на ЮНЕСКО.

Мощи от трима светци са инкрустирани в сребърен кръст, който може да бъде видян в храма „Успение на Света Богородица“ в Пазарджик. Става дума за Елефтерий, Прокопий и Панталеймон.