Майстор ключар на отчет към полицията (ТЕМАТА)

20 изложения и панаири пропаднаха заради пандемията

Майстор ключар на отчет към полицията (ТЕМАТА)

Фризьорството и художествените занаяти най-потърпевши от ковид кризата

Майсторите ключари да преминат на отчет към полицията. Тази идея е обсъждана преди време и предложението вече дори е входирано в Националната занаятчийска камара.

Това обясни пред "Монитор" председателят Иван Влаев. Той изтъкна, че от Съюза на ключарите отдавна предприемат мерки това да стане факт, за да може да излезе наяве сивият сектор.

"Колегите, които са регистрирани и работят на светло, нямат никакви проблеми. Но някои може да са потенциални престъпници на черно. Процедурата е в ход, но няма реално действаща власт, за да се задейства и това предложение да бъде прието. При каменоделците положението, общо взето, е същото, защото борбата за гробищните места е жестока. Аз дори наричам тези, които работят в сивия сектор, деребеи, които спекулират с мъката на хората. Те нямат никаква квалификация, изработват някакъв паметник и после вземат двойна и тройна цена от тази, която е в ателието на каменоделеца", обясни още Влаев.

Той изтъкна, че

заради пандемията ситуацията при занятчиите е плачевна

По думите му непрекъснато се планират събития, които отпадат заради предприетите мерки и не се провеждат. При този начин работещите остават без никакви приходи. Най-плачевно било положението при ключари, фризьори и художествените занаяти, свързани с туризма, които ковид кризата не пожали.

"Това са занаяти тип услуга и разходите за консумативи при тях са сериозни. При народните художествени занаяти, свързани с туризма, ситуацията е още по-критична. Няма как да отчетем какви са загубите, общо взето, приходите са на нула", коментира Иван Влаев.

Заради пандемията през миналата година са се провалили около 20 събития - участия по панаири, изложения, базари. Така например в Перник отпадна провеждането на емблематичната Сурва. В момента джаз фестът в Банско също бил под въпрос. От Националната занаятчийска камара се опитват да провеждат инициативи и в Банкя всяка неделя, но при въвеждането на мерки и те отпадат. За тази година вече има поне 10 отменени изложения.

"А дори и едно събитие да се състои, то е с много вяли финансови показатели. А ние все пак съобразяваме при всяко да има осигурени дезинфектанти, да има отделен вход и изход, пояснителни табели. На много места има

местни панаири и изложения, които пропаднаха през пролетта

- каза още председателят на Националната занаятчийска камара. Оттам изтъкват и че строителството също е стопирано. Драстичен спад имало и при търговията с автомобили, което пък е спряло и потреблението на ключове и заключващи системи.

Заради влошената ситуация много от занаятчиите пък вече се ориентирали към други сфери и се преквалифицирали. Отделно пък е затруднено и провеждането на изпити за майсторско свидетелство. Поради практическите изисквания няма опция да са онлайн.

От камарата обаче отчитат нова тенденция - имало желаещи за майсторска квалификация, за да се реализират в чужбина и да емигрират.

"Някои просто споделят с нас това. Но както казах, изпитите почти не се осъществяват заради невъзможността да се проведат присъствено", каза още Влаев.

Всъщност 60% от занаятите у нас вече не съществуват. Това стана след промяна в закона през 2011 година. Така списъкът с регистрираните занаяти в страната намаля от 129 на 57. Тогава са отпаднали готвачите, мелничарите, майсторите строители, както и поддръжката и монтажът на отоплителна и хладилна техника.

„Става дума за дейности, които са свързани с чисто занаятчийския начин на работа. Дори не разбрахме мотивите за изваждането им от списъка. Тогава в регистъра влизаха и стопанско значимите занаяти, които в момента почти са лишени от представителство“, коментира Иван Влаев. Според него по този начин се губи и приемствеността, а излизането на тези дейности е също с размити правила. В същото време у нас има занаяти, които бавно умират, но съществуват на хартия, като бъчварството например.

 


Дюкяните на Самоводската чаршия затвориха

Иван Първанов

Световната ковид пандемия нанесе сериозен удар върху културно-историческия туризъм. Сред най-потърпевшите се оказаха майсторите занаятчии на емблематичната Самоводска чаршия във Велико Търново. Миналата година ударът върху тях беше тотален, след като почти през целия активен сезон дюкяните им бяха принудително затворени. Тази година през пролетта те отвориха кепенците, но споделят, че все още браншът им е в шок и срив. Причината е липсата на чужди туристи на Чаршията. През тази година преобладаващата част от туристите, минаващи през историческите обекти в старата столица Търновград, са българи, като една голяма част сред тях са пенсионери и ученици. Занаятчиите на Самоводската чаршия споделят, че посетителите минават като на парад по калдъръмената улица, надничат през прозорците в дюкяните, някои снимат отвън през прозореца и си заминават. А онези, които все пак се осмелят да влязат вътре, хвърлят един бегъл поглед на стоката им и си тръгват, без дори да попитат за цените.

Майсторите с носталгия си спомнят за 90-те години, когато ежедневно оборотите им са достигали четирицифрени числа, а най-любимите им туристи са били американците и руснаците. След това братушките и янките понамалели, но пък дошли израелските и азиатските туристи: китайци, корейци и японци. Те, макар и не толкова ентусиазирано, но също купували български сувенири. И така бизнесът на хората от бранша вървял, ако и да не правели големи печалби, но все пак изкарвали пари за хляба на семействата си. Сега обаче това ставало все по-невъзможно.

Занаятчиите споделят, че има дни, в които не успяват да изкарат и 10 лв. А всеки месец те имат постоянно разходи, като наем за помещенията и електричеството, както и разходите за материалите, от които изработват стоките си. А за някои занаяти тези материали не са никак евтини и ако продукцията не бъде своевременно пласирана и реализирана, в един момент майсторът се оказва в риск да обяви фалит, да хлопне кепенците и да се чуди какво да прави с изделията си.

За разлика от резерват като „Етъра” в Габрово, където една част от хората там изработват хранителни продукти, които по-лесно се продават, на Самоводската чаршия основните занаяти, които се представят, са: медникарство, грънчарство, ювелирство, ножарство и още няколко. Изработените от тях изделия - мечове, ножове, сграфитокерамика, менци и др., са трудно продаваеми.

„Нашите ръчно изработени стоки и преди това трудно се продаваха заради конкуренцията на китайските ментета. Но щом и те не издържаха на кризата от пандемията и фалираха, можете да си представите каква е и нашата съдба. Засега работим на ползу роду тотално на загуба. Но след още месец-два туристите ще изчезнат съвсем и тогава ние ще трябва да зарежем дюкяните, защото нямаме сметка да плащаме всеки месец наем за нещо, което няма да ползваме поне половин година чак до следващата пролет. А и тогава я се върнем отново, я не. Един от търговците, които продаваха китайски сувенири, заряза търговията и сега работи като строител и си знае, че на ден поне 50 лв. чиста печалба са му сигурни. Пък аз за тези 50 лв. трябва да чакам цяла седмица. Как да развиваме туризъм и да правиме бизнес”, чуди се един от малкото занаятчии на Самоводската чаршия.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.