М аймуна кукурига като пепел в зоокъта в Павликени. Мончо е от рода на гвеноните, коткоподобни маймуни, обитаващи Африка, района на юг от пустинята Сахара. От пет години той е в Павликени и е гордостта на местния зоокът.
Маймуна кукурига като пепел в зоокъта в Павликени. Мончо е от рода на гвеноните, коткоподобни маймуни, обитаващи Африка, района на юг от пустинята Сахара. От пет години той е в Павликени и е гордостта на местния зоокът.
За маймуните е известно, че са много добри имитатори. Тъй като живее в съседство с пернати, Мончо си е наумил, че е петел и се е научил да имитира до съвършенство кукуригане. Всяка сутрин няколко минути преди истинския петел, маймунякът събужда обитателите на зоокъта и пазачите с гласа си. От известно време той вече е и младоженец. След като преди четири години, новината че Мончо си търси булка се разпространи, лично кметът на Павликени обеща да извърши бракосъчетанието. Заради срамежливостта на булката, ритуалът е извършен в тесен „семеен” кръг и сега двамата новодомци делят вече една клетка в началото на зоокъта. Управителят на зоокъта, Сезгин Мехмедов разказва, че грижите, които полагат персонала за Мончо е като за истинска холивудска звезда. Той се радва на най-богатото меню с първо, второ и трето, за което биха му завидели доста български пенсионери. Менюто му включва яйца, плодове, зеленчуци и сладкиши. Тъй като, въпреки брака, Мончо си остава единак и след като омете бързо чинията, се нахвърля и върху блюдата на невестата си, се налага по време на хранене двете маймуни да бъдат разделени. Покрай хората, които ежедневно посещават клетките им, маймуняците са усвоили човешките методи за хранене. Те белят шоколадите и лукчетата, които хората им подхвърлят. Радват се на всяко лакомство. Единственото, от което Мончо се пази е лютата чушка, след като веднъж вече бил нахранен от посетител с лютивото лакомство.
Мончо и половинката му се оказват и най-капризните обитатели ва зоокъта. За да се поддържав клетката им постояна тепература се наложило да им бъде направено парно.
Освен Мончо и невестата му, на територията на павликенския зоокът има още над 200 обитатели от почти всички континенти на света. Най-едрия сред тях е мечокът Васко. Със своите 10 години той е и доайенът сред всички. За разлика от останалите, които са затворени в клетки, Васко обитава една доста голяма свободна площ и има свой басейн, в който се спасява от летните жеги. На ден менюто му включва по четири хляба обилно намацани с мармалад и гранули с мед. Останалите хищници са представени от четири вълка, три чакала и пет лисици. Зоокъта разполага и с язовеца Добри, който е много привързан към хората и тежко преживява всяка раздяла с посетителите на клетката му.
Тревопасната част на зоокъта е представена от три лами, кенгуруто Томи, понита и др.
Специално място заемат десетината виетнамски и диви прасета. Управителят Мехмедов подчертава, че техните прасета са здрави и ежедневно се преглеждат от ветеринарен лекар заради заразата от африканска чума. Секторът на пернатите в зоокъта е най-пълен и най-разнообразен. В него има десетки петли, кокошки, токачки, пауни, фазани и др. Най-големите сред тях са щраусите нанду. Мъжкият носи името Емануил – на кмета на Павликени. Той е доста агресивен и ревниво пази територията и семейството си от посетителите натрапници.
Управителят Сезгин Мехмедов с гордост споделя, че наскоро е получил приза за най-хигиеничен и най-добре уреден зоопарк в страната. За разлика от други подобни кътове в павликенския проблем с издъжката и изхранването на животните няма. Бизнесмените от региона с удоволствие правят дарения, а фермерите ежегодно заделят от зеленчуците и зърното си за обитателите на зоокъта. Част от животните са купени също със средства от местните жители, а други пък са дарение от ловци. Сезгин споделя, че преди време един от местните зърнопроизводители доста го шашнал като му обещал да му помага с храна, обаче в замяна искал да му бъдат събирани и предавани изпражненията на част от хищниците. Когато зоошефа го попитал за какво са му, фермерът обяснил, че от една страна използва изпражненията за тор. От друга страна като ги разпръсне по нивите, това показвало на дивите прасета, че територията се обитава от хищници и тене смеели да идват и да прамят поразии.
Сезгин Мехмедов споделя, че непрекъснато се стреми да разшири зоокъта. В началото искал да притежава най-екзотичните и интересни животни. Сега обаче се е насочил към онези, които най-лесно се гледат и не са особено капризни. „Човек не бива да надскача възможностите и. В началото аз много исках да имаме лъв. Но се оказа че за него има изисквания, на които трудно ще отговорим. Затова се отказах”, обяснява Мехмедов.
Монитор
