Има една порода хора, които говорят за себе си в множествено чисто, придавайки си важност. Или пък коментират драгоценната си персона в трето лице. Някои достигат до това състояние по естествен път – след третата ракия. Понеже са толкова самовлюбени, да не виждат по-далеко от носа си, те се самораздвояват и саморазтрояват на воля.

Понякога тези породисти „ние-човеци“ си измислят псевдоним, юнашко име, с което искат да надскочат интелектуалния си провинциализъм. Или се кръщават нещо си – доктор, Наполеон, Мунчо... Или пък, дълбоко убедени в своята уникална неповторимост, смятат, че са върхът на остроумието, че светът благоговее пред чара им, а тяхната „гражданска“ позиция е единствено правилната. А когато тези характеристики се съчетаят в една личност, обикновено се получава нещо като горделив пуяк, нещо като книжен лъв, нещо като просребрял мъж, който се има за момче и още се забавлява жестоко, когато ритне някое другарче по пищялките и хукне да бяга.

Такъв е пишман-журналистът Стойко Тонев, който се изявява във виртуалното пространство с измисления от него самия прякор Тони Филипов, д-р. Толкова е доктор, колкото и журналист, ще знаете. Казват, че първо искал Пеевски да се кръсти, но видял на търсачката, че името е заето, затова се писал доктор.

Злобата на този „ние-човек“ е пословична, особено откакто остана на свободния пазар. Тогава намрази и в червата бившите си колеги, а най-паче издателя, който го прецени от един поглед колко струва. Трябва да си бил край него, за да го опознаеш. В „Монитор“ го раздаваше „звезда“, от тези, дето много не пишат, но не изпускат гуляй и разпивка, а в останалото време по бохемски се отъркват около началниците, защото по-сладка е паницата с леща от ръката на големеца... Тонито го раздаваше един Ален Делон на средна възраст със сърце на руски бард и самочувствие на татарпазарджишки диван-чорбаджия.

Отдавна пресъхналият му хумор на Филипoff не предизвиква усмивки. Нали ги знаете как реагират хората, когато някой луд си говори на висок глас в тролея. Всички извръщат глава и се правят, че не го чуват и виждат. Та и с д-р Филипoff така. Говори си, отговаря си, хихика си нещо. И от време на време произнася името на „дразнителя“. Ама понеже е не само пишман журналист, а и пишман мъж, та не му стиска да му напише името правилно, ами уж неволно го изписва Пеефски. Да си умреш от смях направо. На 13 юни, махмурлийската, д-р Филипoff пак реши да споменува „дразнителя“, събуждайки се по обед. Цял ферман изписа, без и той да знае защо, пък го изсипа в грантово зависимото си сайтче „Редута“. Там нямало цензура, хвали се докторът. Цензурата е кофти нещо, не е като мензурата, става ясно от обясненията му. Какъв му е проблема с Пеевски обаче не става ясно, защото докторът си е забравил и мисълта при чувството за хумор.

Същият този фотьойл-журналист няколко дни след като депутатът и издател на „Телеграф медиа“ Делян Пеевски се отказа от евродепутатското си място и го съобщи лично в българския парламент, пак се беше намахмурил по темата „Пеевски“. Тони Филипов, д-р, отдавна всъщност се опива и от шума на парите, та нищо чудно и тази му нездрава възбуда да е по линия на на някой грант. Иво Прокопиев, олигарх, никога не се е стискал да поощрява с пълна паничка служителите си. А Тони Филипов, д-р, обича и препълнените до ръба чаши. Доста от тях трябва да е обърнал, докато разсъждава на глас на тема „колко струва охраната на Пеевски“ и докато прави шкембеджийски сметки колко хора охраняват депутата, колко струвало това, пък тръгнел ли да те трепе някой, нищо не можело да те спаси.

Учудва ли се някой, че този самозван самодържец на „свободата на словото“ е обсебен от един издател, но хич пък не се вълнува от охраната на издателя Прокопиев, нито какъв уплах го подплаши преди няколко години да се скрие в луксозна миша дупка чак в Сингапур. На него не са му интересни теми като: кой ограби народа, задкулисие, енергетика, голяма политика. На него болката му от години е все една една и съща – Пеевски, та Пеевски. И въпреки че не работи в пресгрупата на Пеевски, този канапе-философ продължава да се издържа покрай издателя на „Телеграф медиа“, когото споменава под път и над път. Професионалната му ниша е едничка, но добричка – плюеш и клеветиш по адрес Пеевски като дърта вещица, а задкулисието ти плаща. Само че овехтя му вече „остроумието“ на Тони Филипов, д-р, не помагат и цитатите от книжки, дето ги натрапва, та да се прави на народен интелектуалец. Щото не е остроумно, нито смешно, да напишеш Пеевски с грешна буква в името, не ли?

Обаче точно пък Стойко Тонев да се прави на морален стожер, това вече наистина е смешно, за разлика от купешкото му „остроумие“. Защото този пишман-говорител на гражданите се облажи преди няколко години с едни 300 000 лева от „Америка за България“. Кинтите Тони Филипов, д-р, ги усвои по „Програмата за дебютиращи автори, която предоставя на студентите по журналистика възможност да работят с ментори и да получат практическо обучение от опитния екип на „Редута“.

Не е ясно дали студенти по журналистика изобщо някога са писали в сайтчето на Стойко Тонев. Ясно е само, че то е пълно с бивши отрочета на гуру-олигарха Прокопиев. Тони Филипов, д-р, гаврътна 300 бона чуждоземни грантове като чаша вино, за да разправя брадясали лакърдии. Ако има наивници, да му верват. „Докторчето“ ще се попротегне на канапето и ще изпие една чаша и заради тях.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Внимание, шизофрения: Пеевски бил „новия Цветан Василев“, лъже агент Сашо

Илиян Василев, известен още като агент Сашо от ДС, за пореден път доказва защо е сред най-гласовитите глашатаи на олигархичната пропаганда. И този път той използва любимия си „демократичен“ прийом – пост във Фейсбук, който услужливо е препечатан от колегата му агент Академик (Огнян Стефанов) в сайта му за интриги „Фрогнюз“.

Медиите на олигарсите и евтиният трик „свързано с Пеевски”

Дезинформацията, фалшивите новини, пропагандата – трите стълба на задкулисието по цял свят са се превърнали в емблема на медиите бухалки на родните олигарси. Хора, които ревниво крият тайната за първия си милион. Обвързани от главата до петите с интереси. Те и обслужващия ги медиен персонал всячески се стремят да насочват обществения фокус в обратна посока – към тези, които ги разобличават.

НПО-тата на Христо Иванов и фараона Цветан Василев се гушнаха срещу Пеевски

Какво прави НПО-то на Христо Иванов „Правосъдие за всеки”, когато не марширува в подкрепа на съдия №1 Лозан Панов? Вариант 1, усвоява средства. Вариант 2, коалира се с друго НПО, на издръжка на банкера беглец Цветан Василев.