0

О тново е Бъдни вечер. Сякаш всичко е магия и някак си започваме да вярваме в чудеса. А няма по-голямо чудо от рождеството на Младенеца. Защото с него се ражда доброто. Нали точно това ни завеща Божият Син-роди се, за да ни учи на топлина, на състрадание.

Отново е Бъдни вечер. Сякаш всичко е магия и някак си започваме да вярваме в чудеса. А няма по-голямо чудо от рождеството на Младенеца. Защото с него се ражда доброто. Нали точно това ни завеща Божият Син-роди се, за да ни учи на топлина, на състрадание.

И какво по-хубаво от това да се прибереш в бащината къща, „когато вечерта смирено гасне“. Нали това е празникът- не в лъскавите подаръци под елхата, не в консуматорското чувство, което ни обзема трескаво покрай празниците. Нека осъзнаем, че Коледа не е в мола и няма как да намерим вътрешен мир и одухотворение там.

Рождеството е пред семейното огнище

с най-близките. В това да сме всички заедно. Да приготвим топлата трапеза-баби и внуци. Традицията да оживее и възрастните да разкажат на дечицата историята за Рождество-за онази вълшебна вечер, в която се грее Витлеемската звезда и се ражда Исус Христос.

За това и малката Елиза не пропуска да погостува на баба си и дядо си. В малкото градче, където традициите са живи. И вече там тече трескава подготовка. Бъдникът в огнището гори, приготвят се нечетен брой постни гозби по рецептите на баба Мария. Сред тях са пълнени пиперки с боб, ориз с праз, баница с тиква...По стари обичай домакинята меси обреден хляб, който поднася топъл на трапезата. И всички дечица от семейството са нетърпеливи. Искат да разберат на кого ще се падне паричката. Преди това обаче

трапезата се прикадява с тамян

Баба Мария изрича благословия и чупи питката на малки парчета. Подава най-напред на децата. Елиза и братовчедите й се надпреварват кой да си хапне пръв от гозбите на баба. Дядо Митко пък не скрива сълзите на очите си от щастие, че цялото семейство се е събрало за светлия празник. И така в сладки приказки и докато всички вечерят, изведнъж отвън се чуват коледарски песни. Разделени на няколко кола, както се казва в Старозагорско, ергени обикалят по къщите и пеят за здраве. Облечени в ямурлуци, изричат благословии. Водачът пак казва молитва за берекет и здраве на семейството и сякаш предвещава рождението на Младенеца. Дечицата подскачат от радост. Пред тях традициите оживяват. И самите те осъзнават, че точно в това е магията на Рождество. Тя е там-пред семейното огнище, на коленете на дядо и в гозбите на баба и сладки приказки. А те обикновено започват с „Едно време беше...“

Мина – светецът войн

Мина е един от светците войни, които Православната Църква чества. Денят му е на 11 ноември, но ние си спомняме за него на Коледа, защото много хора му се кланят и тачат.

Мина бил войник в Египет по времето, когато императори в Рим били последователно Диоклетиан и Максимиан (284-305 г.). Те издали указ да се предават на мъчения и да се убиват всички християни, които не се покланят на езическите идоли. Тази заповед се отнасяла за християните, които били принуждавани да извършат идолски жертвоприношения.

Воден от силната си вяра, Мина се отказал от войнското си звание и се оттеглил за аскеза в пустинята. Там той се отдал на пост и молитва, смятайки, че е по-добре да живее със зверовете, отколкото с хора, които не познават Бога.

Чудотворна икона на свети Мина има в Обрадовския манастир „Св. Мина“ край Кубратово до София. Вярва се, че тя изцеление от тежки болести, помага на бездетни семейства да имат дете, както и за женитба. Самият светец – войн се смята от народните вярвания за покровител на семейството, сираците и бездомните, пазител на пътуващите на дълъг път, воините и лечителите.

Важно е да се знае, че иконата, сама по себе си не върши чудеса. Чудеса се случват в резултат на молитвеното застъпничество да даден светец към Бога. В този смисъл всяко изображение на светец може да бъде чудотворно, защото вярата и благочестивия начин на живот са тези, по които Бог въздава своите дарове на хората.

Велики хора за Твореца и Светото писание:

1. „Коледа не е време, нито сезон. Коледа е състояние на духа. Да изпитваш щастие и благодарност, щедрост и съпричастност – това е истинската Коледа.“

Калвин Кулидж, двадесет и деветият вицепрезидент на САЩ и тридесетият президент на САЩ

2. „Колкото повече се занимавам с наука, толкова повече вярвам в Бога.“

Алберт Айнщайн, учен

3. „Бог е упование за храбрия, а не оправдание за страхливия.“

Плутарх, древногръцки историк

4. „Слънцето – това не е нищо друго освен сянката на Бога.“

Микеланджело, скулптор, художник, поет и архитект

А ето и стих от Калина Иванова:

Ангелче крилато

Когато слънцето докосне пак земята,

се разтварят небесата.

И слиза тук при мен ангелче крилато,

сладко, миличко и нежновато.

И докосне ли ме пак, това ангелче крилато,

тръпки ме побиват и усмивки засияват.

Сякаш клонче от красивото мушкато

ме погалва нежно по лицето.

Но оказа се веднъж,

че в пролетния дъжд,

когато слънцето решило да поспи,

ангелчето мое всъщност

беше ТИ!