Около приключването на летния политически сезон и заминаването на главните политически актьори на море в публичното пространство се заформи новата-стара тема за черноморските мутри.

Оказа се, че именно на морето неусетно са се върнали познатите от 90-те години на миналия век личности, или по-точно някакви техни копия, щото оригиналите повечето са отстреляни, а по-умните от тях са преминали в светлия бизнес. Този бандитски римейк се оказа неприятен по няколко линии.

Първо, щети понесоха дребните и средните бизнеси

на които им се наложи да плащат все по-високи такси „спокойствие”, защото в противен случай ги заплашваха всякакви неприятности, включително различни степени на физическа разправа. Второ, надигналата глава престъпност се усети както от гостите на българските черноморски курорти, така и от чуждите туроператори. Да си спомним само престрелката преди повече от две години в Слънчев бряг, когато беше тежко улучен и един от героите на последния мафиотски скандал с истанбулски привкус. Тогава убити и ранени невинни граждани нямаше, но това, последното, си беше чист късмет. Който може и да не се повтори, ако самозабравили се мутри отново почнат да се избиват на публично място. Съчетано с не много доброто време за морска почивка, това заплаши със съществено редуциране едно важно за държавата и за местните хора финансово перо. И, трето, появата и усилването на подобен бандитизъм бяха оценени от най-високо място като пречка пред очакваното прекратяване на унизителното за страната ни наблюдение в сектора на законността и сигурността. Ясно беше, че така повече не може да продължава, и в резултат на тази констатация държавата нанесе видим удар върху някои знакови в тази област фигури. Дали ще се спре дотук и какви ще бъдат последствията от тези действия, предстои да видим в най-скоро време. А междувременно изплуваха и други проблеми, в които се оказаха замесени партийни и даже държавни структури.

Тежки щети по репутацията понесе ръководството на БСП, което напоследък беше особено активно в атаките си към управляващата коалиция на всички възможни нива. Сега на това ръководство ще му се наложи да се държи по-обрано предвид на това, че в съмнителна дейност и укривателство на бандити беше обвинен не кой да е, а ръководителят на групата общински съветници на БСП в Бургас, който по съвместителство беше и зам.-председател на общинския съвет. Така, впрочем, групата на БСП се гръмна в крака, защото остана с четирима души (при минимум петима души за образуване на група) и като така изчезна от правния мир на община Бургас. Междувременно активисти на БСП на регионално и национално ниво влязоха в крещящо противоречие по телевизии и сайтове, като едните твърдяха, че въпросният човек бил дал 50 000 лева на партията, а другите – че давал само по 70 лева на месец.

Историята не свърши дотук и бързо се разви

в традициите на мафиотски трилър

от времената на култовата филмова сага „Кръстникът”. Разбира се, българските актьори се оказаха на светлинни години назад от американските оригинали. Централното ръководство на БСП се опита да нанесе съкрушителен според него самото контраудар на ГЕРБ, като заяви, че Агенция „Митници” ползва за охрана фирма на упоменатия бивш заместник-председател на общинския съвет в Бургас. Така се заложи на стратегията „Всички са маскари”, но тя в този случай не сработи. Контраударът се оказа пак самопрострелване, защото се разбра, че въпросната фирма за охрана е наета не от правителството на ГЕРБ, а от служебния кабинет, назначен от сегашния президент. Така че добре е да се проверява, преди да се говори.

Тук обикновено завесата се спуска по спешност, за да се прикрие поне част от резила. Остава да видим дали въпросната фирма ще продължи да охранява една от най-важните държавни агенции. Впрочем, докато фирмата си гледа работата и докато нейният собственик няма влязла в сила присъда, всяко прекратяване на договора с нея ще доведе до законни неустойки, които държавата ще плати. Но то е така, тук всеки, който се сети, съди държавата за нещо. И обикновено я осъжда. Напоследък това го правят даже престъпници с влязла в сила доживотна присъда. И ще продължава да бъде така, докато за всеки такъв гаф на осъждане на държавата тя не започне чрез насрещни искове да си прибира парите от сгафилите съдебни чиновници. Независимо от ранговете и връзките им. Или даже точно заради ранговете и връзките им.

До този момент видяхме (а и много добре знаехме и преди), че България е корумпирана държава, че престъпниците работят с политици и държавни служители на различни нива и че борбата с корупцията, тоест с кражбите, се води до голяма степен формално. България обаче не съществува в някакъв обществено-политически вакуум, тя се намира в Европа, и по-общо казано на Земята, където има много и различни държави. Да видим следователно какво е положението в Европа и по света по фундаменталния въпрос с корупцията, тоест с кражбите на ресурс.

Думите „корупция” и „мафия” не сме ги измислили ние. След Втората световна война в Италия, родината на мафията, политическата сцена до голяма степен и в течение на цели 50 години (!) се доминира от един консервативен християнски политик, починал през 2013 година на 94-годишна възраст. Този човек, заемал 7 (седем!) пъти премиерския пост, както и различни други високи политически постове, се оказа тясно свързан с босовете на италианската мафия, като тази връзка стига до взаимни клетви и мафиотски целувки. Междувременно мафията избива италиански магистрати, а десетки други са убити при опит да разобличат връзките на италианските бандити с италианските политици. Премиер тогава, да припомня, е близкият до бандитите уважаван християнски демократ. Няма смисъл да пишем повече за Италия.

Един френски президент, премиер и кмет на Париж беше уличен в тежка корупция и даже беше осъден. Е, като на уважаван президент му дадоха само две години условно. Един друг френски президент, освен че се замеси във вътрешни корупционни скандали, взе едни много пари от либийския диктатор Кадафи. Парите изчезнаха, а Кадафи го няма на този свят, за да си каже каквото трябва. За следващия френски президент социалист не се доказаха корупционни практики. Но той пък ходеше вечер с моторетка при една от любовниците си, докато друга любовница (социалистка) го чакаше в Елисейския дворец. Пиша това не защото ме интересува какво правят френските президенти с любовниците си, а защото Франция е член на НАТО и ядрена държава също така. И ако ядреното куфарче охраната (също на моторетка) го беше загубила и ако бяха го намерили бойците от „Ислямска държава“, щеше да стане мазало.

Великият германски канцлер, който през 1990 година обедини Германия и създаде сегашната германска канцлерка, навремето „забрави” да декларира няколко милиона марки, дарени му от бизнеса, и те потънаха. Да кажем, че в някоя черна каса, щото това е най-малкият грях. Холандското кралско семейство пък от край време се забърква в скандали, от които по-известни са хеликоптерните сделки с многомилионни комисиони. Не по-различно е положението в испанското кралско семейство. В Испания, впрочем, крадат не само в кралското семейство. Поради масови кражби, наречени нежно „корупционни практики”, съвсем наскоро падна консервативното испанско правителство и там започнаха да управляват социалистите, без да са спечелили избори. В съседна Гърция, да не я забравим случайно, редовно министри и висши чиновници попадат в затвора с дълги присъди поради аналогична доходна дейност. Именно тази доходна дейност - кражбите, се практикува най-масово на Запад.

Вариации на тема корупция

За Южна Америка няма какво да се говори, там корупцията си е национален спорт. Даже българската бразилска президентка пострада по тази линия, а менторът й, друг виден бразилски президент, вече е за десет години в затвора.

В Китай всяка година разстрелват хиляди хора за стопански престъпления, а бройката не се съобщава, за да не се дразнят правозащитниците. За корупцията в Русия могат да се напишат романи, там богатствата са безкрайни и се краде не като за световно, а като за вселенско. Остана да споменем Близкия изток и Африка, но и там нещата са ясни. Краде се в бедните африкански държави, краде се и в по-богатите. Навремето ги крадяха колонизаторите, сега си се крадат сами. Или - ако е по-благозвучно, самокорумпират си се.

Редно е да завършим с най-голямата кражба на всички времена, а именно тази на американския финансов гений Барни Мадоф с неговата нова-стара схема на Понци. Не е ясно колко точно е откраднал геният, но се говори за над 70 милиарда долара, което е повече от годишния брутен вътрешен продукт на България. На този фон кражбите от КТБ на един банкер, наречен Българския Мадоф, са по-скромни и се оценяват само на 7 милиарда лева. Ма то и България е доста по-малка държава от Великите Съединени американски щати, така че всъщност кражбата на КТБ си е рекорд, ако мерим в относителни единици, а именно на глава от населението. Така че безспорно и тук сме дали нещо на света. Е, не е най-доброто, но такова сме имали, такова сме дали.

На мен обаче Барни Мадоф ми е особено любим, защото той изми срама от челото на малоумните български баби и дядовци, дето дават милиони общо на циганите всяка година - къде за златен пирон на внучката (дори когато нямат внучка), къде за уж залавяне на телефонни измамници. Измит е срамът, защото ако българските старци си дават по най-малуомен начин левчетата на изродите измамници, то маса видни американски финансисти, холивудски звезди и всякакви други бунаци не просто даваха, но и се натискаха яростно на Мадоф, за да им вземе (тоест открадне) той парите.

 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Балканите не са заден двор

Добре е, че управляващите свикаха Съвета по сигурността и обсъдиха ситуацията след инвазията на Турция в Сирия, както и възможността да загубим милиарди лева от евентуални санкции.

Демографията като горещ картоф

Демографската криза е може би най-дъвканата тема у нас през последните няколко години. Дори се превърна в нещо като горещ картоф. Периодично се появяват стряскащи данни, в които се описват апокалиптични картини.

Войната срещу фалшивите хотелски звезди

Български хотели мамят туристи, като им пробутват фалшиви „звезди” и некачествено обслужване. За да издържат на свирепата конкуренция в бранша и войната за туристи, немалко наши хотели прибягат към, най-меко казано, нелоялни търговски практики.