България заема лидерско място на инвестиционната карта, като има капацитет да посрещне големи автомобилни производители със своите специалисти и предлага уникална бизнес среда с конкурентни оперативни разходи, цени на електричество, работна ръка и най-ниските данъци в Европа. Това каза в интервю за "Монитор" зам.-министърът на икономиката Лъчезар Борисов.

- Г-н Борисов, министър Караниколов в свои коментари отказва да посочи хората, които са основополагащи за преговорите с „Фолксваген“. Кои са главните участници в разговорите? На какъв етап са? Какви са нашите преимущества?

- На първо място корпоративната етика и правила забраняват да се коментират бъдещи инвестиционни намерения. Това влияе негативно на разговорите. Още повече че някои от компаниите са публични и акциите им се търгуват на различни борси. Затова моето послание е да не споменаваме конкретни инвеститори. Силно и искрено се надяваме, че България ще остане в тези разговори. А по отношение на вашия въпрос - по всеки един инвестиционен проект работят различни експерти. Като пример мога да дам, че преди обявяването на инвестицията на „Леони“ в Плевен много тясно сме работили дори и с Министерството на здравеопазването, като сме анализирали съответната нормативна уредба. Истината е, че България вече е фактор на международната инвестиционна сцена и много компании от автомобилния сектор гледат към нас. Преимуществата на страната ни по отношение на бизнес климата, инвестиционния климат и автомобилостроенето са няколко. На първо място е много добрият кредитен рейтинг, като страната ни е лидер в региона. Кредитният ни рейтинг ще се повиши още при едно бъдещо членство в еврозоната и ще бъде по-висок на фона на нашите съседки като Гърция и Турция, които са с определени затруднения по този показател. На следващо място е финансовата стабилност, по която България е сред лидерите в Европейския съюз и заема трето място от гледна точна на държавен дълг, съотнесен към брутен вътрешен продукт. Тенденцията е страната ни да бъде номер едно в ЕС, което означава финансова стабилност както за младите хора, така и за бизнеса. Това означава, че държавата няма дългове и гарантира прогнозируемст на бизнес плановете на инвеститорите и на семействата. Следващо е устойчивият икономически растеж, който имаме и тенденцията за нарастване. Ние имаме амбиция икономиката ни да расте на фона на това, че в международен план се очаква леко забавяне.

Тези три основни показателя и рязкото намаляване на административната тежест ни дават позитивизъм, че у нас предстоят много проекти и имаме значим инвестиционен потенциал. Това, което със сигурност мога да кажа за инвестициите – брутообразуването в основен капитал през следващите години може да нараства в реално изражение с около 10%. Това е и един от основните показатели в структурата на БВП.

- Тоест растежът няма да бъде движен само от експорт и от вътрешното потребление, а и от инвестициите.

- Да, така е, инвестициите отново имат своята роля и отново ще бъдат фактор на икономическия растеж. Това още веднъж показва, че България може да бъде на инвестиционната карта и ние го виждаме от работата ни с Агенцията за инвестиции. Всеки ден получаваме доклади, които ние процедираме за издаване на сертификати на инвеститори. Ако съотнесем броя на сертифицираните инвеститори към месеците на годината, се оказва, че минимум имаме по два инвеститора на месец, и то много значими. Една много добра тенденция, която наблюдаваме в момента, е че инвестициите вече не се движат от приватизацията, защото няма какво да приватизираме, не се движат от продажбата на активи от капиталовите пазари и банковия сектор, не се и движат от имотния пазар. През 2017 г. 60% от инвестициите са от преработващата промишленост, а през 2018 г. този дял достига над 70%. Така се оказва, че имаме един много голям интерес към България в сферата на машиностроенето, електрониката, електротехниката. Реално тези три сектора са подсекторите на автомобилостроенето. Съвсем скоро беше публикуван един анализ от Института за пазарна икономика за състоянието на автомобилния сектор и за инвестициите в него. Този анализ е изключително добър, но считам, че той може да бъде допълнен. Анализът стъпва на чисто статистически данни, които се публикуват от Националния статистически институт за компаниите, които в България оперират в сектора на автомобилостроенето. Но реално тези компании са много повече, защото има компании, които са в секторите на електроника, електротехника, химическа промишленост, дори металургия, които реално работят в сектора на автомобилостроенето. При добавянето им към този статистически анализ България се оказва много голям фактор в производството на компоненти или материали, които са необходими за автомобилната индустрия.

- Как се стигна към България да има голям интерес от компании производители на компоненти, а дори и от големи компании, производители на автомобили?

- Истината е, че това е една от стратегиите на Министерството на икономиката, която започнахме преди почти две години. Взехме решение с министъра на икономиката да направим един доста обстоен маркетинг и да представим България като дестинация, защото в момента 220-250 компании в този сектор оперират в страната и реализират обороти от над 5-6 милиарда евро. Насочихме се към конкретни автомобилни производители. При някои от тях не срещнахме виждане, но ние се представихме на пазара. При едно посещение, може би преди година и половина, имахме среща в „Бош“, на която разказахме предимствата на България като дестинация за такъв тип инвестиция в сферата на автомобилопроизводството. Едно от допълнителните ни предимства е ИКТ секторът, в който ние имаме уникална преднина пред нашите съседки, а и изобщо в Европа. Имаме уникални инженери, IT специалисти, които са на много високо ниво. Българският пазар дава предимства и затова неговата брутна добавена стойност расте през последните 10 години средногодишно с 28%. Така се оказа, че вече имаме и няколко R&D центъра в сферата на автомобилната индустрия.

Много компании у нас произвеждат тези автомобилни части, така че ние считаме, че имаме този капацитет да посрещнем голям производител на автомобили. Считаме, че имаме уникална бизнес среда - конкурентни оперативни разходи, цени на електричество, работна ръка, най-ниските данъци в Европа, и това ни определя като един лидер на инвестиционната карта. Сега е моментът да се възползваме от това, което сме създали през годините и да привлечем наистина качествени инвеститори.

- Но една от критиките е, че у нас вече няма висококвалифицирани работници, както и нискоквалифицирани. Откъде ще дойдат тези хора?

- Разполагаме с много дълбоки анализи, които са разработени не само от Министерството на икономиката, а от Министерството на труда и социалната политика и от Агенцията по заетостта. Те сочат, че ние имаме висококвалифицирана работна ръка. Безработицата наистина е доста ниска, близка е до естествената норма, но в същото време имаме потенциал от хора, които не са били активни на пазара на труда, не са се водили безработни и можем да ги включим на пазара на труда. Има и хора, които трябва да ги мобилизираме да бъдат малко по-мобилни. И всички тези анализи сочат, че българският пазар на труда може да поеме такъв тип инвеститори, и то при режим, при който оперативните разходи няма да бъдат вдигнати значително. Но погледнато от друга страна, колкото повече инвеститори имаме в сектори, създаващи висока добавена стойност, толкова повече ще ускорим икономическия растеж. Това в по-дългосрочен план ще рефлектира и върху социалното развитие, което ще гарантира и по-добър живот на гражданите, респективно и по-високи заплати.

- Къде според вас е по-добър вариант да бъде развито мащабно автомобилно производство – в София или в Пловдив?

- Аз считам, че и двете дестинации имат своите уникални предимства. Не бих пропуснал и центрове, като Бургас, Варна, Плевен, където имаме много добър потенциал. В Северна България има интерес към Враца, Ловеч, Русе. По-активно трябва да маркетираме и Варна. Най-важното е, че България е по-конкурентната от всички останали в региона на Балканите.

- На каква стойност са инвестициите в автомобилния сектор през последните няколко години?

- Назад във времето бяхме правили статистически анализ за предходните две-три години. Този анализ сочеше, че за кратък период са стартирали, стартират или са в подготовка проекти, които надхвърлят 1 млрд. лева, което е съизмеримо с построяването на един малък завод за производство на автомобили. През последните две-три години България показа, че може да бъде такъв фактор и да поеме такъв тип инвестиции и брой работни места. Само две от последните инвестиции на големи компании, инвестирали в сектора, достигат 4-5 хиляди работни места.

- Какво друго производство се опитваме да привлечем в България?

- Важни за страната ни са секторите, които създават високи нива на добавена стойност. По този начин икономиката може да се трансформира и да се увеличи потенциалът за създаване на БВП. Това от своя страна създава повече благосъстояние както за икономиката, така и за гражданите. Разбира се, това се постига и през бюджета, защото колкото повече обороти и добавена стойност се генерира, толкова повече приходи и възможности за провеждане на социални политики се разкриват. Затова акцентирам върху секторите, които създават висока добавена стойност - машиностроене, електроника, електротехника, които всички заедно могат да се включат в автомобилната индустрия. Минната промишленост и металургията също са много важни сектори, които са гръбнакът на българската икономика. Но на фона на това ние като министерство не трябва да забравяме и малките, защото малкият и среден бизнес са важни и именно заради това имаме програми чрез – ОПИК, Българската банка за развитие, Фонда на фондовете. Отделен е един огромен ресурс, в размер на близо 1 милиард лева, който в момента е на разположение на бизнеса.

Извън това не трябва да забравяме и стартиращите предприятия, защото малките и стартиращи предприятия, особено създадени от млади предприемачи, от български студенти, които са били в чужбина или в България, са носители на много добри идеи и ние трябва да ги подкрепим. Именно заради това и работим с тях, защото по този начин можем да ги задържим или да ги върнем у нас. И нещо повече – тези успешни стартиращи предприятия се превръщат в иноватори, които на по-късен етап се продават на чужди компании или излизат на фондовите борси и накрая в България остава финансовият резултат от тяхната дейност и идеи.

ВИЗИТКА

Роден е през 1978 г. в Самоков

Завършил е УНСС със специалности "Макроикономика" и "Счетоводство и финанси", специализирал е в чужбина

Има натрупан опит в сферата на корпоративното управление,  бил и в ръководните органи на редица частни и държавни компании

Работи в Министерството на икономиката от 2002 г., бил е ръководител на редица отдели

Член на Управителния съвет на Фонда за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Алберто Гандолфо: Мафията се стреми да движи и мести повече капитали, отколкото хора

Известният италианският фотограф Алберто Гандолфо откри лично в столичната галерия КО-ОП на бул. „Янко Сакъзов“ 17 своята изложба „Онова, което остава“. В София, в рамките на фестивала „ФотоФабрика“, беше и световната премиера на едноименната негова книга, родила се, за да разкаже и историите на хората от снимките, дръзнали да се опълчат на подземния свят или на тежката държавна машина – оцелели след престъпления на мафията и техни близки, роднини на жертви на режисирани „нещастни случаи“, медицинско безхаберие, полицейски произвол или финансови злоупотреби. 11 от 27-те истории в албума са на гастрол в България чрез кадрите на Гандолфо, като преди това част от тях са били показвани единствено в Милано. Онези, които са останали, продължават да се борят за справедливост за своите мъртви и за идващите след тях. Тук са фотопортретите на брата на взривения от мафията магистрат Паоло Борселино, на бащата на Елуана – момичето, което след катастрофа е поддържано с медицинска апаратура цели 17 години във вегетативно състояние въпреки несъгласието на близките, на сестрата на Стефано Куки – младежа, задържан за няколко дози дрога и починал в ареста при неизяснени обстоятелства. И още... Изложбата ще остане у нас до 7 юли, след което поема на обиколка из Италия.

Губим пари и кадри заради липсата на финансов стимул, казва изпълнителният директор на „Ню Бояна“

Ярив Лернер: Хора от цял свят стажуват в Киноцентъра

Губим пари и кадри заради липсата на финансов стимул, казва изпълнителният директор на „Ню Бояна“

- Г-н Лернер, в навечерието на Международния ден на йогата, който отбелязахме в неделя, обявихте четвъртото издание на фестивала Udaya Live! в България. Какво ви мотивира да продължавате да давате терен на нови учители, музиканти и ученици по йога?