С емейство от село Житница прави лютеница, чиито вкус ни връща в детството, в годините, когато бабите ни варяха в казаните традиционния български продукт от набрани от градините си домати и чушки.
Семейство от село Житница прави лютеница, чиито вкус ни връща в детството, в годините, когато бабите ни варяха в казаните традиционния български продукт от набрани от градините си домати и чушки.
Лютеницата се произвежда само от собственици продукти, без да се добавя нито грам пюре, нишесте или консерванти. Тайната съставка е щипка любов, казва майсторката, която обаче не иска да застава под светлините на прожекторите.
Технология
Използва се специална технология – изваряването е на ниски градуси, без да се достига точката ни кипене. По този начин лютеницата не предизвиква киселини. Стерилизира се, за да има трайност.
Лютеницата е два основни вида – в едната преобладава пипера, в другата доматите. Скоро на пазара ще има и продукт с люти чушлета.
Лютеницата от Житница е отскоро на пазара – от един-два месеца. Тя бе фермерските продукти, представени на изложението Фермер Експо Раковски 2019, което се проведе в събота.
Производителите, които засега не търсят публичност, нямат намерение да я предлагат в големите вериги, сред масовото индустриално производство. Продуктът им може да се намери на фермерските пазари в София, Варна и Пловдив, както и на изложения. Те често чуват от своите клиенти, че вкусът на лютеницата от Житница ги връща към спомените от детството. Държим всичко да е ръчно набрано и прясно. Имаме хладилни камери и всички нужни сертификати, казват производителите. Разбира се, цената не е като на лютеницата от веригите. Бурканчето от 290 грама струва 8,40 лева, това от 340 гр. – 9,80 лева , от за 490 гр. цената е 14,20 лв. Може и да свалим цените - казват майсторите – като сложим пюре и нишесте. Кило картофи може да се намери и по 20 ст. Но не искаме да го правим!
Работилница
Мина Варджиева от Заралийска занаятчийска работилница пък показваше нагледно как се прави ръчно сирене и кашкавал. Фирмата е старозагорска и има свои кози, крави и овце. Освен това организира еднодневни курсове, в които всеки може да се научи да си прави сам сирене и кашкавал. За кашкавал курсът струва 350 лева, а технологията на ръчното сирене се усвоява срещу 250 лева. Интересът към този занаят е много голям – записват се както колеги фермери, така и любители, чието хоби е етнографията. Имаме и много чужденци, както и българи, които живеят в чужбина. Обучавахме дори един сингапурец, чиято приятелка е българка. Учех го да прави кашкавал. Видя ни на едно изложение и много се запали, казва Мина Варджиева. По думите й, някои нейни ученици си правят сирене у дома. Има един господин, който обучавахме. Той си прави ръчно сирене на петия етаж в блока си в Бургас, казва още тя.
Мляко
По думите й, много важно е качеството на млякото. То трябва да е с гарантиран произход от здрави животни. Ако си намерите хубаво мляко, сиренето става за два часа. Правите го сутринта, оставяте го, после вечерта го режете на парчета и го осолявате. После го оставяте да зрее при 10-12 градуса. За тази цел може да използвате подходящо място в хладилника. Периодът на зреене е според вкуса – може да е 6 часа или 6 месеца. Няма оптимален срок. Всичко е въпрос на вкус. Докато ни обясняваше технологията, тя успя да направи за отрицателно време пита ръчен кашкавал за една посетителка. Цената му е 22 лева за кило. А 16 лева струва козето и овчето сирене. По думите на майсторката автентичната технология е доста далеч от сегашната, която се използва в млечната индустрия. Разликите започват още от млякото. В автентичните рецепти се използва сурово мляко, докато в индустрията се използва задължително пастьоризирано. Това е така, защото се смесва суровина от много места.
Деликатеси
Ръчно направен телешки суджук, домашен бабек, еленски бут, показа на изложението фирма от Асеновград. Всичко правим на ръка, включително обезкостяването. Месото не се мели, а се кълца, обяснява собственикът Христо Христов. Бабекът е по 22 лв. килото, парче суджук излиза около 5 лева.
Бабекът обаче скоро ще го спираме, заради чумата и унищожаването на голяма част от животните, свинското месо поскъпна, казва Христов. По думите му, суровината е с 25% нагоре. Трябва да вдигна цената на бабека с 40%. За да не го правя, изобщо ще спра засега производството му, казва още той.
Правим си
сиренето вкъщи
Комплект за домашно сирене продаваше на изложението фирмата „Биоком Трендафилов“. Той съдържа мая за сирене с капкомер, оригинално сиренарско цедило от 100% памук и упътване за технологията на процеса. Комплектът може да се намери и в големите вериги като цената е само около 4 лева. Фирмата продава и закваска за домашно кисело мляко с българските щамове като за 100 л сурово мляко цената излиза около 17 лева, обяснява търговският представител за Северна България Митко Щерев. Насочени сме към иновативните методи и даваме решения за различни производство в хранително-вкусовия бранш, в това число мандри, ферми и здравни заведения, пояснява Щерев.
Все повече българи
търсят фермерска продукция
Има сериозно търсене на фермерска продукция, каза организаторът на изложението Рангел Матански от Сдружение „Фермерско мляко“. Производителите обаче все още се сблъскват с бюрократични трудности. По думите на Матански, законодателството ни не е пригодено за такъв вид производство. Търсенето на чисти и истински продукти обаче се засилва. Хората започнаха все по-често да купуват фермерски храни. Така помагат за развитието на този вид производство.
На изложението участваха 15 читалища, над 20 производителя на фермерски храни, показват се десетки елитни животни. Част от програмата бе изложба и търг за елитни говеда, изложба на българско овчарско куче и на коне.
Малини с мавруд и череши
с мерло за божествен вкус
Малиново и черешово вино, обрало златни медали на изложения, също можеше да се види на експото в Раковски. Майсторът-винар е Емил Димитров. Продукцията му е е 100% био, в нея няма добавени есенции и ароматизанти. Само чист плод. Малините идват от собствени масиви в Северна България. Смесват се с мавруд, а черешите с мерло, за да се получи божествения вкус. Виното от арония пък е наградено със злато за иновация в хранителната индустрия.
Бутилката варира от 8-10 лева за 500 мл до 15 лева за 750 мл. И тях не можете да намерите в масовите магазини, но пък са в почти всеки биомагазин и по фермерските изложения. Българинът все повече търси хубава и чиста храна, категоричен е Емил Димитров.
Монитор
