Лютеницата на баба – кеф цена няма

Лютеницата на баба – кеф цена няма

Три тави домашна лютеница. После стерилизирани подправки от зеленчуци за супа и гювеч. След това една варка доматени сокове.

Като се освободи огнището - втора за сезона тава мармалад от сини сливи… Бъркам с дървената лопатка като веслар в открито море, който нийде не вижда суша, и се моля да звънне Варчев, да поръча някой коментар, да си отдъхна малко от таз консервна робия. Звънна, ама в неделя. Като мина големият зор и остана само туршията. На същия огън като мен се пече по това време на годината сигурно всеки четвърти български мъж и всяка трета жена. На око ги смятам, както доматите и пиперките в рецептата за лютеницата.
„В супера има всичко!“ – обясняват противници на трупането на зимни запаси собствено производство и губенето на време край огнището. Председателят на Националния тръст за съхранение на културно-историческото наследство на България Ангел Ангелов малко им налива вода във воденицата на антиконсервистите, като твърди тука на друга страница, че лютеницата на баба излизала четири пъти по-скъпа от купешката.
И жертвите на кулинарната конфекция, и стражът на културно-историческото наследство са по своему прави. Когато говорим обаче за зимнина и домашни консерви, нещата излизат извън рамките на рецептурника, калкулациите на себестойност и пазарната икономика. Първите ми обонятелни спомени за отлитащото лято са свързани с онзи аромат на печени чушки, с уханието на разтопения като лава малинов мармалад от червени домати (малините по онова време бяха кът и баба ми ашладисваше сместа, която иначе ползваше за лютеница, слагаше й малко малинова есенция и повече захар и се получаваше „малинов“ мармалад), с кисело-сладките нюанси на вряла саламура за туршия, с плуващи по повърхността й зрънца горчица и дафинови листа.
Сега всяка година, когато зад някой блок ме атакува мирис от чушкопек или забъркам лопатката в голямата калайдисана тава с лютеница на село, времето спира и ме връща към онези първи спомени за отлитащото лято. Защото лютеницата на баба е нещо повече и дори съвсем различно от икономическа равносметка. Сезонът на зимнината е времето, в което се събираме със спомените си, с близките си и бъркаме заедно с тях нови спомени. Към тях пък ще се връщат един ден нашите деца и внуци. Такова ни е ДНК-то, този модел сме така.

Когато говорим за зимнина, оставете настрана химикалката и калкулатора, не се вглеждайте дори в съставките, химията и алхимията на кулинарната хипермаркетска конфекция. Не това е важното. Зимнината е социален феномен, който сближава хората както по време на приготовлението й, така и след приключването на този процес месеци по-късно – на трапезата или на пикник. И така и удоволствието е двойно – и кулинарното, и от споделянето.

А сметките? Зарежете. Кеф цена няма!

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.