Хелоу, хелоу! Това съм аз – Лудото ви майче. Днес съм на гости на двете блондинки Преси и Гери, за да разкажа, че в моя делник на отчаяна съпруга, робинята Изаура и майка Тереза все още има място и за амплоато на парти анимъл. Мацнах малко блондорче тия дни на изтощената косица, сложих си най-хубавата рокля (от преди времената, в които за читава се приема всяка дреха, върху която няма следи от детски пюрета и цветни маркери) и с походка на котка се впуснах в нощния живот на столицата. Резултатът беше неочакван дори и за мен ...

- Охххххх, главата ми ме боли ужасно – простенвам аз, докато се надигам от леглото след дива нощ с момичетата навън. И забелязвам две неща. Първо – върху челото ми има огромна цицина с неясен произход, но твърде отчетлива болка. И второ – милото ме гледа с грозен и обвиняващ поглед. Предишната вечер започва да се появява в кънтящата ми глава като проблясващи кадри от филм на ужасите. Помня, че нощта започна кротко, почти пенсионерски в един малък бар на „Шишман“. Помня малката водка, която усмихнат младеж ми донесе. Помня и искрящия поглед на Верчето, с който тя ми намигна съзаклятнически: „Да поръчаме една табла шотове?“. Помня първият малък абсент... И после мъгла. Почти по Смирненски.

- Ти ли ме би? - решавам да вкарам в мъглата от спомени милото. Той изглежда много крив:

- Не. Но трябваше. Снощи се прибра почти на четири крака. И докато аз кротко си цъках на плейстейшъна, ти се появи в хола, съдра си чорпогащника, развя го като Самарското знаме, хвърли го на пода, скочи върху мен с викове: „Искам те, направи ми близнаци“ и заспа. Едва те прехвърлих на леглото...

Замислям се. В главата ми изскача тъжен спомен от едно гадже – комунист и сомнамбул, с когото изкарах кратка, но доста тъпа секс вечер. След като заспахме, въпросният изведнъж скочи в леглото с викове: „Ставай, четата те чака в гората. Грабвай пушките и бягай при воеводите“ и след това блажено заспа. Аз пък изкарах остатъка от нощта, пушейки в двора на къщата с надежда до сутринта имагинерната чета на кофти любовника да не ме намери и заколи...

Явно и аз съм почнала да давам на заето. Решавам да чуя Верчето – моята Вяра, Надежда и Любов, че и майка им София взети заедно. Тя най-вероятно има по-пълни спомени за вечерта.

- Ти ли ме би? - отправям директно въпроса, щом чувам сънения глас на Верчето в слушалката. Тя мигновено се трансформира от спяща лъвица в хищник.

- Верно ли ме питаш това? Мен? Която вчера съм те наглеждала като бебе, докато ти ходеше напред назад боса по улицата. Не знам защо, но си решила, че е много умно да звъннеш на всички бивши и несбъднати любови, за да им обясниш колко много са загубили от това, че са изтървали парче като теб. Имаше един много мил момент, в който всеки един от разговорите ти завършваше с „Ти нямаш топки, ти нямаш гръбнак, бе“...

- Верче, ти верно ли ме остави да се излагам така? - просъсках аз, трудно подтискай справедливия гняв към уж вярната ми приятелка.

- А, не. Аз оправях сметката в бара, когато дойдоха другите момичета и те ме информираха какви ги вършиш на тротоара. Затова платих набързо и те метнах в първото такси до у вас. От там насетне не знам какво се е случвало.

Затворих телефона и се замислих. Явно съм изкарала най-яката нощ в последните десет години, от както съм майка. Пила съм, говорила съм с мъже, била съм боса на асфалта – като една истинска Роси Кирилова. А нямам кьорав спомен от това. В този момент получавам SMS от друг от компанията, с която бяхме във фаталната вечер.

„Какви хора сте, бееее? Това ли ви е на вас излизането по барове. То не беше френска мастичка (разбирайте – абсент), ама на края като докараха и шотове водка с аналгин, направо ми го зачукахте!!!“.

Звъня обратно на Верчето. След мъчително събиране на остатъци от спомени, установяваме, че сме изпили абсента в бара и за по-класно сме минали на шотове „водка с йегер“. Разкош!

Сега стоя и събирам сили, защото семейството очаква да се хвана в ръце и да изкарам чудесния люляков ден с тях в парка. Сред други клетници, чиито отрочета врещят: „Мамо, мамо, искам вода“ и „Нааках се“ от близкия пясъчник. Дали да не звънна на Верчето да дойде да ми прави компания в реанимирането? Хващам телефона. Фак! Ако наситина съм звъннала на всичките си бивши и неуспешни любови каква сметка ще платя този месец?!?

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Ти си на 25, защо не си женена?

Здравейте, скъпи блондинкофили! Днес ще разсъждаваме върху житейските избори на една жена в периода, в който ЕГН-то и липсата на бръчки издават, че е между 20- и 30-годишна.

Шушу-мушу къща разваля (или какво да знаете за тайните, новите гаджета и детективското око на една блондинка)

Драги читатели с афинитет към хомо сапиенса от женски пол с руса (боя на) косата, след като посрещнахме първия сняг (Честит!) с леко подсмърчащи носове, блондинките отново сме на линия, за да раздаваме акъл за щяло и не щяло. То си е в природата на една жена да е всеразбираща за житейските теми, но днес няма да си говорим за това.

За студеното време, настинките, Емо Чолаков и греяното вино

Здравейте, скъпи блондинкофили! Както се досещате, тази седмица се разписваме с участие в Сиестата ден по-късно. Може да сме руси и прекрасни, но и ние, като всеки простосмъртен, сме безсилни срещу настинките.