Лука Жайе: Грижата за здравето трябва да е ключов  приоритет на възстановяването на Европа

Лука Жайе: Грижата за здравето трябва да е ключов приоритет на възстановяването на Европа

Не е време за безплодни дебати относно споделени, допълващи или изключителни правомощия, категоричен е председателят на Европейския икономически и социален комитет

- Г-н Жайе, наскоро призовахте за създаване на пълноценен здравен съюз, който да се превърне в ключов приоритет за ЕС. Възможно ли е това да се осъществи, при условие че здравеопазването е прерогатив и отговорност на страните членки?

- Вярвам, че това, което преживяваме, засилва едно много ясно послание: необходимостта да спасим Европа, нашите фирми, социалните си системи, здравните си системи чрез решително одобряване на стратегия за здравните грижи.

Европа, фокусирана върху здравето, трябва да стане ключов приоритет на възстановяването. ЕС трябва да си осигури ресурсите и инструментите, а също и необходимите правила и рамки, за да може да се справи с подобни пандемични кризи, да ги предотвратява, да действа със срокове и координация при кризи, които сами по себе си са системни и в действителност силно взаимосвързани и всеобхватни както никога досега. Не е време за безплодни дебати относно споделени, допълващи или изключителни правомощия, включително в рамките на различните страни членки.

Някой може с основание да твърди, че здравеопазването е прерогатив и отговорност на държавите членки. Член 168 от ДФЕС ясно посочва, че държавите членки са компетентни за общественото здравеопазване. Съществуват обаче десет други клаузи в договорите, които предоставят на Евросъюза определени, често съществени аспекти от общественото здраве. Това варира от свободното движение на медицински персонал и пациенти, разрешаването, търговията и рекламата на лекарства до стандартите на медицинските изделия като маски, тестове, вентилатори, включително защита на потребителя. Това също обхваща изследвания, фундаментални за лечението и ваксините, а също и защита на тяхната интелектуална собственост.

Действията на ЕС са от съществено значение за допълване на националните политики за подобряване на общественото здраве и борбата срещу основните бичове в здравеопазването, както и здравната информация и образованието, а също и за мониторинг, ранно предупреждение и борба със сериозни трансгранични заплахи за здравето.

Европа, фокусирана върху здравето, ще бъде първата истинска стъпка към осигуряване на безопасност на нейните граждани и общности и извличане на съществен урок от тази криза: да се пазим един друг, за да опазим себе си, като започнем с мерки за управление на периода след пика, който със сигурност няма да бъде

кратък.

- Как може да се обясни фактът, че Европа, която притежава най-развитата обществена здравна инфраструктура в света, беше толкова силно засегната от пандемията?


- Имаме една от най-модерните обществени инфраструктури в света, но никой не беше подготвен за криза от този мащаб в общественото здравеопазване. Напълно пренебрегнахме инвестирането в медицинския сектор по същия систематичен начин, така че да можем да се справим с пандемия. Освен това забавянето на инвестициите в здравния сектор, да не говорим за огромните

съкращения, направени в много страни през последните години на криза и рецесия, допълнително ни повлияха. В Италия например има 8,5 места за интензивно лечение на всеки 100 жители в сравнение с 29,2 в Германия. Ако разровим по-дълбоко, откриваме, че различията между различните национални системи в ЕС в област, която ние считаме за решаваща за целия ни живот, се увеличиха драстично през последните години, опровергавайки реториката за прогресивното сближаване. Да не говорим за изследвания и системи за доставка и контрол на производството на основни стоки. Всичко това беше неприемливо преди. Сега, след Covid-19, е още повече. Бих казал, че това се отнася не само за ЕС, но и за световната общност. Ето защо приветствам инициативата на комисията да даде старта на инициатива за глобално сътрудничество за ускорено развитие, производство и справедлив глобален достъп до нови основни здравни технологии срещу коронавируса. Обещани са над 7,4 млрд. евро за подпомагане на разработването на ваксина и финансиране на изследвания в диагностиката и лечението на болестта и това е първа стъпка.


- По ваше мнение достатъчно силна ли бе досега реакцията на ЕС за справяне със здравната и социално-икономическата криза?

- Въпреки някои първоначални колебания през първите няколко седмици ЕС направи повече, отколкото през четирите години след кризата през 2008 г., като са осъществени интервенции, които се оценяват на над 3 трилиона евро. ЕС вече е създал силни предпазни стени, за да защити европейските работници, предприятия и правителства и да се изправи пред много спешни предизвикателства на пандемичната криза, което преди кризата би било немислимо.

ЕС промени своите икономически правила, активира общата клауза на Пакта за стабилност и растеж, разшири гъвкавостта на правилата за държавна помощ, предостави най-голямата ликвидна инжекция от ЕЦБ - 870 млрд. евро, активира много други действия, свързани с наличните бюджетни средства на ЕС. Съюзът се съгласи да работи по план за възстановяване за Европа и одобри пакет от 540 милиарда евро, включващ програмата SURE, която може да се счита за едно от най-важните социални постижения в процеса на европейска интеграция.

Вече споменах за „маратона“, стартиран от председателя на комисията г-жа Фон дер Лайен за поемане на ангажименти за дарения, за да събере поне 7,5 милиарда евро (8,2 милиарда долара) за изследвания за евентуални ваксина и лечение на коронавируса и да изгради безпрецедентно глобално сътрудничество между учени и регулатори, индустрия и правителства, международни организации, фондации и здравни специалисти. Това е друг силен знак за решаващо европейско лидерство.

- Възможно ли е да се излезе от кризата заедно като съюз, като се има предвид „пестеливият“ подход на богатите страни, или всяка държава трябва да търси собствен спасителен пояс?

- След заседанието на Европейския съвет на 23 април холандският премиер Марк Руте каза, че вече не съществува напрежение. Политическата ангажираност е налице и трябва да остане силна. Всички зависим един от друг и трябва да сме убедени, че ще излезем от кризата с по-силно усещане за европейско единство и за общност. Имаме нужда от европейски отговор. Достатъчно е да разгледаме колко взаимозависими и

взаимосвързани са националните ни индустрии. Никоя държава от ЕС не може да се справи сама с това, никой не е самодостатъчен.


- ЕИСК миналия месец настоя за цялостен план за възстановяване от мащаба на плана „Маршал“ или Новия курс. Какви трябва да са основните му стълбове и откъде ще дойдат парите?

- Икономиките на страните от ЕС ще се свият със 7.4% през тази година, тъй като кризата с коронавируса ще предизвика най-лошата рецесия в историята на блока. Така че отговорът опира до задачата за рестартиране на икономиката, но в същото време да я отклоним от „бизнес както обикновено“, тъй като се нуждаем от нов модел на развитие, който отчита промените в климата и нарастващите неравенства.

Фондът за възстановяване трябва да доведе до мерки, които биха позволили на ЕС да се реформира, да укрепи икономиката си с единен цифров пазар и да тръгне по пътя на устойчивото развитие. Европейците трябва да видят други осезаеми резултати и те се нуждаят от тях бързо, за да могат да се конкурират по-успешно в променящия се свят.

Добре знам, че конкретно по този въпрос има още много работа, включително за използването на възможни иновативни финансови инструменти в съответствие с договорите и концепцията за солидарност на ЕС, като съвместно гарантирани облигации за възстановяване.

Последната миля често е най-трудната, но трябва да я извървим сега, за да гарантираме по-стабилна и устойчива Европа, бореща се с неравенствата и защитаваща най-уязвимите, работниците и предприятията, насърчаваща биологичното разнообразие и прехода към нисковъглеродна и кръгова икономика, защитаваща единния пазар и новата цифрова стратегия.

ЕС може да отговори адекватно само ако разполага със средствата за това. Призоваваме комисията да представи новото предложение за увеличена многогодишна финансова рамка (МФР). Такава преработена МФР следва да бъде насочена към по-доброто възстановяване на Европа от кризата и постигането на целите на европейската „Зелена сделка“ с акцент върху пет основни приоритета: здравеопазване, работници, предприятия, сближаване и външни действия.

Той също така трябва да включва подобрена система от собствени ресурси, която би могла да се използва по по-гъвкав начин, включително за постепенното изграждане на реална функция за макроикономическа стабилизация, за да се увеличи устойчивостта на ЕС и особено на еврозоната срещу бъдещи икономически сътресения.

Предлагам да се увеличи първоначалното предложение за новата МФР с поне 25% главно въз основа на механизмите за собствени ресурси. Също така призовавам за незабавно стартиране на нова силна програма за Европейския фонд за стратегически инвестиции, която трябва да привлече поне 1 трилион евро през следващите две години за необходимите инвестиции за стратегическите приоритети на ЕС.

В крайна сметка очаквам държавите членки бързо да се споразумеят за новата МФР, така че да стартират програмите за разходи незабавно и така този бюджет на ЕС да се използва като гаранция за издаване на облигации за възстановяване, за количеството, което ще е необходимо, без да включва взаимизация на съществуващия дълг и се ориентира към бъдещи инвестиции по договорени приоритети.

- Европейският съвет вече се съгласи по принцип за създаване на фонд за възстановяване, но един от основните въпроси, който все още не е решен, е как ще се предоставя помощта - чрез кредити или грантове. Какво е вашето мнение?

- Нуждаем се от всеки възможен инструмент, за да сме сигурни, че този фонд разполага с необходимите ресурси. Нуждаем се от план, който ще бъде отворен както за заеми, така и за финансиране с безвъзмездни средства. Първо, ние се нуждаем от грантове, които веднага да бъдат достъпни. Считам, че съветът не трябва да се отказва от идеята преди влизането в сила на новата МФР, за да има нещо, което да послужи като гаранция за прехвърлянето на тези средства, за да бъдат достъпни незабавно.

Всъщност можем да направим фондът за възстановяване да функционира незабавно, използвайки процедурата, която се прилага за плана “Юнкер”: временна гаранция от Европейската инвестиционна банка, която в крайна сметка би могла да бъде заменена с тази от бюджета, използвайки собствени ресурси. Това е хипотеза. Това би бил начинът да отговорим на европейските правителства, които искат да действат бързо и да разполагат с ресурси в скоро време.

Не на последно място, трябва да намерим начин да намалим бюрокрацията. Парите от фонда за възстановяване трябва да стигнат до реалната икономика незабавно, без бюрокрация. Тъй като предприятията изпитват драматична нужда от ликвидност. Европейските предприятия не могат да бъдат блокирани поради бюрокрация.


Визитка:

 Лука Жайе е председател на Европейския икономически и социален комитет от април 2018 г. Той е член на комитета от 2002 г.

През октомври 2011 г. е избран за председател на III група на ЕИСК и два пъти е преизбиран.
В рамките на ЕИСК той работи активно в областта на социалната политика и политиката на сближаване, както и по международни въпроси.
Работил е също като журналист, международен политически анализатор.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.