0

Ох, в депресия съм. Аз – Лудото ви майче, дето съм раждала без упойка два пъти естествено, открих болка на света, която не мога да понеса... Не се радвайте предварително, ако обичате. Няма да ви разказвам тука за някакви нови садо-мазо практики, които съм намерила в Кама сутра. Въпреки че като се замисля, моето си беше жив секс – един ден в лутане по институции в търсене на БЕЛЕЖКАТА. Но да почна отначало.

Ох, в депресия съм. Аз – Лудото ви майче, дето съм раждала без упойка два пъти естествено, открих болка на света, която не мога да понеса... Не се радвайте предварително, ако обичате. Няма да ви разказвам тука за някакви нови садо-мазо практики, които съм намерила в Кама сутра. Въпреки че като се замисля, моето си беше жив секс – един ден в лутане по институции в търсене на БЕЛЕЖКАТА. Но да почна отначало.

6.36 сутринта. Чувам алармата на будилника (всъщност последно будилник съм имала в 8-и клас и ужасяващият звук се носи от телефона ми, ама нейсе!). Скачам като войник от леглото и блъскайки се в различни ъгли и мебели достигам до шкафа с документи. Сядам по турски на земята, прегръщам любовно чекмеджето и започвам да търся бележка, в която са описани всички ваксини на децата до сега. С регистрационните им номера и датите, на които са поставени.

Не знам как може да съм толкова тъпа и да не помня наизуст номерата на ваксините на децата, че да не се налага да търся БЕЛЕЖКАТА в хаоса от документи, удостоверяващи, че съм се родила, че живея у нас, че имам деца, мъж, работа, кола, ипотека и два-три малки кредита. Ето – пазя например документ, че през 2007 г. съм купувала матрак, кофа, моп, няколко четки за боядисване и малък аквариум. Или друг – че 5 години по-късно съм платила 15,36 лв. за лекарства за нос, витамини и лепенки за кола маска. Но БЕЛЕЖКАТА я няма. И сякаш никога не я е имало. Въздъхвам тъжно, опаковам децата и мъжа, паля колата и след като изсипвам цялата чета по локациите им, потеглям към джипито в търсене на лелеяния документ.

Ще ви спестя опашките от упорити баби и сополиви дечица пред кабинета на лекарката, както и смесените чувства на радост (че съм доживяла да вляза в кабинета й) и шок (от факта, че тя такава БЕЛЕЖКА няма). Ще ви кажа само, че някъде към 10.30 една тъжна сянка наподобяваща мен се понесе към ада на институциите. Първо – НОИ, защото се оказа, че липсвало плащане на незнам-какви-си-супер-важни-28.32-лв. От там ме препращат към НАП.

„Госпожо, тука има ред! Първо се плаща в НАП, после идвате тук за документите и след това при джипито“.

„Ама, нали електронно правителство, това-онова“, пробвам се да върна в 21-и век чиновничката.

„Абе, я не философствайте, бе. Електронно правителство. Глупости! Тука ХАРТИЯТА е важна. Носете си документите и не се правете на умни!“, отрязва ме служителката на НО(Й) и подобно на другите обитатели на спасителния ковчег се отдалечава за цигара и кафе в двойка с друга чиновничка.

Следващите 8 часа преминаха като един. Или по-скоро като циклично повтарящ се ад, който аха да напуснеш и поредният документ те връща обратно в цивилизацията на ХАРТИЯТА и бюрокрацията. По пътя минах и през едно ЧСИ, което ме уведоми, че по закон не може да ми вземе долните гащи и един балтон. Аз пък щедро му заявих, че ако ги иска и тях ще оставя. При това с най-голям кеф.

В края на деня, олекнала с 500 лв., 5 кила и загубила 8 години от живота на нервната си система най-накрая се сдобих с БЕЛЕЖКАТА. Целунах я като първородното си дете и я мушнах на сигурно в чантата, при другите доказателства за обиколките ми по институциите – две изпушени кутии цигари, хиляди малки листчета и омачкани документи, остатък от полу-изпита вода и един банан, който не знам как се появи в чантата, ама вече е все тая.

Лутайки се от щастие и шизофренна радост, изведнъж попаднах на някакъв протест от 20 души. Някакви хора крещят: „МАФИЯ, ОСТАВКА, ХОДЕТЕ СИ!“.

„Тия клетници и те са обиколили всички НАП, КАТ и други адове на света и сега им е писнало на г**а, хвърлили са кърпата и сега са дошли тука да се борят за справедливост“, решавам аз и аха да се включа в хора на недоволните, когато разбирам, че цялата дандания била заради някакъв си прокурор.

„Божеее, колко време за глупости имат тия хора“, мисля си аз, а на глас съветвам гражданството: „Абе, що не пообиколите малко по институциите да видите какво значат проблеми, бееее!“.

Тръгвам си и си мисля, че вече и протестите не са това, което бяха. Едно време имаше един, дето се бореше срещу световната конспирация на десетиците в математика, ама сега и него няма. Явно страдалецът е попаднал в някоя от паралелните вселени на институциите и сега сигурно стои с плаката си пред някое гише в очакване на поредната БЕЛЕЖКА!

Ами това е от мен. Надявам се в следващия век да не ми се налага да ходя по разни кабинети и гишета... Чакайте, утре трябваше да платя данъка на колата! Майната му...