Лудото майче: Как се уредих с „безплатен“ билет за зоопарка

Лудото майче: Как се уредих с „безплатен“ билет за зоопарка

Ето ме и мен-лудото майчищееее, по-лудо от всякога! Покрай тази карантина заради коронавируса май ще се сдобия накрая с „жълта“ книжка. Дисциплина, дисциплина... Ама те нещата взеха да излизат извън контрол. Представете си денят да ви протича по следния начин:

Гадната аларма на гадния телефона оглася спалнята в 7,00. Добирам се някак до банята. Мия ръцете в продължение на поне 30 секунди, по навик... Надигам глава и какво да видя... Пред мен още по-гадното огледало! О, Боже, снощи съм отнесла плувката с ролките на косата, които бях сложила още сутринта. Овцата Доли пасти да яде... Ама това да ми е проблемът! Сякаш съм глътнала цял онзи проклет Великденски козунак! Аман от тия изкушения, аман от тия празници! Тамън отмине Коледа и вместо питки, баници и баклави, дошъл редът на козунаците! Точно си мисля как днес окончателно ми се е изпарил куражът да се покатеря на кантара, който като нищо ще изпише „SOS” и същинският ад отново слиза от Небето! „Мамоооооооо, гладна съм.“. „Мамооооооо и аз!“, „Ама мамооооооооо, първо на мен ще ми направиш закуска, вчера направи на сестра ми по-напред, не е честно.“. „Не е вярноооооо, лъжкиняяяя, мразя тееее, мамооооооооо....“. Леко сащисана, стискам зъби, запазвам самообладание с надежда, че нервите ми ще издържат поне до обяд! Питам какво искате за закуска, а вместо да получа отговор започват да се чуват някакви нечленоразделни звуци, премесени с крясъци като на индианска сватба, сякаш идващи от езерото с пеликаните в зоопарка, или даже по-зле-от клетката на бабуина... От цялата тази „ария“ разбрах, че иначе препълненият хладилник бил както винаги празен и нямало какво да се яде. За миг се прокрадва желанието да развея белия флаг, обаче нямам право на този избор, пак стискам зъби, не знам кога ще изхвърчи като коркова тапа някоя пломба, вземам нещата в свои ръце и набързо забърквам едни палачинки. След това идва ред на мръсните чинии от снощи. Точно ги измивам и хайде следващата порция от сутринта. Те остават обаче за после, понеже класната се е включила в платформата за онлайн обучение. И какво следва ли? Как какво, поредният удар под пояса, „Деца, днес ще правим великденски сладки.“. А леле какво ме чакаааа! „Мамооооо, дай течния шоколад, маслото и другите продукти. Ама мамоооооооо, камерата на компютъра нещо не работи, аз искам да си покажа кулинарното творение.“. В този миг вече съм убедена, че четвъртото ми висше трябваше да бъде „Информационни технологии“. Два часа по-късно домът ми прилича... Всъщност няма нещо, на което да мога да го оприлича... Обаче имам ли избор, стискам зъби, то вече челюстите ме болят, и запрятам ръкави, защото в службата сме в режим „хоум офис“ и ме чака работа по същество. Да, ама не! „Мамооооооооо, пак съм гладна.“. „Мамо, и аз съм гладна.“. „Мамооооо, тя лъже, че е гладна, само се тъпче от скука, не я ли виждаш на какво е заприличала.“. „Не е вярноооо, вчера вечерях само един бял шоколад.“. „Ама, мамоооооооо, тя ми е изяла шоколадаааааа, Отивай веднага да ми купуваш, веднагааааа, искам си шоколадааааа.“. „Мамооооо, тя ме скубееееее, ааааа, ох-ох-ох...“. И мигновено с „безплатен“ билет спорът отново ме пренася в любимия ми иначе столичен зоопарк. И така, тази виртуална обиколка в зоологическата градина продължава чак до посред нощ. А аз пак заспивам с ролките на главата. То май по-добре въобще да не ги махам, поне докато не отшуми тая зараза и падне тая пуста карантина.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.