В тия времена на изолация има твърде много време за всичко. Само за учене не стига. Докато повториш 20-30 пъти, че трябва да се отвори учебника и денят се извървял. А това непрекъснато повтаряне е толкова досадно, че и аз самата не мога да се слушам вече. Увеличих ментата, глога и валериана, и ги гълтам като тик-так, за да не крещя...
В тия времена на изолация има твърде много време за всичко. Само за учене не стига. Докато повториш 20-30 пъти, че трябва да се отвори учебника и денят се извървял. А това непрекъснато повтаряне е толкова досадно, че и аз самата не мога да се слушам вече. Увеличих ментата, глога и валериана, и ги гълтам като тик-так, за да не крещя...
Вчера, между две такива напомняния за учебника, чувам разговор между двамата ми мъже. По-малкият, почти 6-годишен, заявява на баща си:
-Тати, аз реших- искам да стана компютърен специалист като теб.
-Супер! Тогава трябва да учиш в училище за компютърни специалисти. (Ама за проклетия учебник от детската нищо не споменава, после все майката крещи).
-Искаш ли утре да се разходим и да си избера училище? Ще си избера най-шареното...., казва детето видимо развълнувано от перспективата да заляга над учебниците. Месец по-рано, докато слушаше разказите за градските приключения и училищните неволи на малкия Никола, заяви, че никога няма да чуе школския звънец. Кракът му нямало да стъпи в училище, защото там не било забавно. Всъщност, откакто е в предучилищната група, вече и в детската не иска да стъпва - само настоявали да учат и оставали някакви си минутки за игра.
Да не останете с грешно впечатление - умно е детето. Сглоби си сам плейстейшън, за да избегне ограничението за игра само в събота. В процеса на този сложен технологичен процес разкачи всички кабели, които намери вкъщи, и набута краищата им във всички възможни отвори на ДВД-то, лаптопа, рутера и устройството за телевизора. В последната свободна букса забучи джойстика, сложи на ушите си слушалки и победоносно се стовари на пуфа готов за игра.
Обаче с четенето хич го няма. Защо му трябвало да срича, като можел да говори на компютъра и той да му отвари търсеното клипче. Освен това лудото майче чете всяка вечер, що да се мъчи сам?!. Абе, казвам ви аз, че не е глупаво детето... Оказа се и амбициозно. След местните избори реши, че като порасне ще стане кмет. Щял да обикаля из града и да нарежда на работниците къде да асфалтират. (Впрочем, тогава беше доста притеснен за Мая Манолова и още преди да приключи изборния ден заяви: Мамо, Мая Манолова много вика, сигурно знае, че утре ще си търси друга работа. И позна детето, но няма да се отклонявам повече).
Преди да реши, че ще става кмет беше абсолютно убеден, че бъдещето му е предопределено за председател на общинския съвет. Не съм сигурна, че му стана ясно в какво точно се състоят отговорностите на шефа на градския парламент, но щом беладжията Емил от Льонеберя е успял да се настани в този стол, значи всеки може.
Как пък веднъж не чух, че иска да стане лекар, учител, пожарникар или някоя друга хуманна професия...
После реши, че ще става IT гуру. Откритието как се сваля уиндоус попари всичките му мераци за общински кресла и разни други постове извън компютърния свят.
-Мамо, ти знаеш ли каква е разликата между Уиндоус и Линукс?- прекъсна ме една вечер насред приказката на Джак и бобеното стъбло. Да го пита човек баща му с какви линукси му пълни главата, вместо да го кара да чете: пе-пе-ру-да, че-ре-ша....
Днес пак само аз повтарям за четенето и пак ми идва да крещя. Току що направих 18-тото напомняне. -Не мога, защото в момента съм хоум офис, а децата не бива да се преуморяват!-отговаря на поредния ми призив за учене хлапето и отваря лаптопа. Замръзвам с отворена уста и с едри капки пот по зачервеното ми лице. Напиращото желание пак да крещя е прекъснато от тихия звън от телефона, скрит дълбоко, за да не го пипне малкия хитрец. Намирам го в последната секунда преди да спре звъненето- майката на гаджето от детската градина-Вили:
- - ....О, Вили днес чете сама "Мечката и лошата дума", реши два урока от учебника и се упражнявахме малко с английския, че доста изпуска в това извънредно положение...
- Ама да ти разглоби телефона на най-миниатюрните му частички и отново да го сглоби не може, нали? - изсъсквам и затварям. Хайде де, аман от вундеркиндчета... Поемам дълбоко въздух и се усмихвам на детето чудо вкъщи:
-Криеница или Монополи?
- Й-е-е-е-е-е криеница-а-а-а!
Монитор
