0

И зящна като фея, тя привлича по-силно от магнит окото на камерата и погледите на зрителите. Напоследък обаче красивата актриса и певица Людмила Сланева-Локо по-често може да бъде засечена в някоя библиотека, отколкото под светлината на прожекторите.

Изящна като фея, тя привлича по-силно от магнит окото на камерата и погледите на зрителите. Напоследък обаче красивата актриса и певица Людмила Сланева-Локо по-често може да бъде засечена в някоя библиотека, отколкото под светлината на прожекторите.

Преквалифицирането й в писател и сценарист не е нещо окончателно и безвъзвратно, тъй като нищо в изкуството не може да бъде „заковано“ веднъж завинаги, но такава е личната й творческа доминанта в момента. Особено около раждането на документалния спектакъл „Апарт“, който на 18 март в театър „Азарян“ ще открие Софийския театрален салон, предшестващ раздаването на наградите „Икар“. Той е създаден по автентичните разкази на доайените на родната сцена, събрани в томчето „Артисти със сребро в косите“, а Людмила е куратор на текстовете, изплели тъканта на представлението. „Никога не съм била напориста в желанието си да се показвам. Харесва ми да се заравям в някакви неща и да изчезвам в тях, да „копая“... Спомням си, като 16-годишна попаднах на курс за обучение как да се презентираме и се ужасих, че трябва да изляза и

в 4 изречения да кажа коя съм

Усещането ми коя съм беше много по-голямо, отколкото определените ми рамки. Винаги съм вярвала, че животът е пълен с възможности и че можеш да отидеш там, накъдето насочиш ума или сърцето си – зависи кое от тях използваш повече“, обяснява тя.

Още като студентка в НАТФИЗ Люси се заравя в библиотеката на Съюза на артистите, а когато приключва с нея, преминава към други библиотеки. „Обичам тихите занимания, въпреки че досега животът ми всъщност си е бил шумен. Разбрах, че тишината ми носи повече познание. Вероятно това се случва с възрастта на всеки“, предполага съпругата на Станислав Сланев-Стенли – култовия вокал на някогашната група „Тангра“. След „Мила Мерилин“ – книгата, която написва в съавторство с Ваня Щерева преди 8 години, актрисата певица продължава да експериментира и със словото, но по-дребни, мигновени неща, които си остават в нейния компютър. Младият режисьор Илко Ганев, с когото имат отдавнашна творческа близост още от времената в Академията, обаче й подхвърля идеята да прочете книгата „Артисти със сребро в косите“ – с определена цел. И тя го прави. „Развълнувах се, естествено, защото става дума за живот на актьори и аз се разпознавам в него. Оставаше въпросът ще бъде ли интересно и за зрителите, ако го превърнем в театрален спектакъл. В началото не бях сигурна, но повярвах на Илко, който се възхищава от тези личности, все още преизпълнени с духовна сила и любов към сцената“. И Локо не съжалява нито за миг. Защото спомените на Емилия Радева, Гинка Станчева, Любомир Бъчваров, Иван Налбантов, Меглена Караламбова, Виолета Бахчеванова, Васил Стойчев и останалите герои в книгата говорят за живот в театъра и за живот в живота с думи, които докосват и публиката. Някои от възрастните артисти, като Стефан Германов и Красимира Казанджиева, вече неведнъж са гледали „Апарт“. „Първия път бяха толкова развълнувани, че бе невъзможно да проведем разговор, да ги попитам дали им е харесало. Стана чак на следващата среща. Те бяха трогнати, че млади хора се интересува от темата за старостта,

за живота след успеха, за бързата забрава...

Понякога направо онемяват от емоция и просто ни стискат ръцете, а след това се разделяме, но чувствам, че за тях постановката не е преразказ на животите им, а един вид поклон към тях“, доверява Людмила.

Тя е категорична, че и на музикалната сцена, и в театъра обмяната на флуиди с публиката винаги е имала значение за нея. „В театъра това е по-неуловимо заради така наречената „четвърта стена“. Най-много научих за доближаването до публиката от концертите по клубовете, защото там тя е на една ръка разстояние и ти имаш възможността да я усетиш, да я помиришеш, да я разбереш“, казва красивата брюнетка, която продължава да „копае“ в тази бразда със същия режисьор: двамата с Илко работят по сценарий, който до края на годината трябва да пренесе артистите със сребро в косите на екрана в качеството им на персонажи от документален филм. Още през април под тепетата пък ще се завърти спектакълът „Превъртане. Приказката Аз“ по проект от програмата на „Пловдив – Европейска столица на културата 2019“. Людмила е драматург на проекта.

Възпитаничката на проф. Крикор Азарян и Тодор Колев в НАТФИЗ е аплодирана на доста престижни родни сцени: в МГТ „Зад канала“, театър „Българска армия“, Сатирата, изиграла е много добри роли като гост-актриса в „Драмата“ в Пловдив, но никъде не е пожелала да бъде на щат, защото като истински Водолей държи на свободата си. „Театърът е моя голяма любов и тя не се е изчерпала. Просто в един момент аз се „счупих“ в системата на този театър, в който ти си само изпълнител, а не съ-творец. Беше ми нужно време, за да възстановя любовта си към сцената и сега съм пак готова за нея“, признава Люси. Преди тя си е имала своя група, с която обикалят клубовете, включваща основното ядро на Jeremy?. В периода, в който се чувства „счупена“ за театъра, я спасява концертирането със Стенли. „Влизах в неговия сет със 7-8 парчета с китарата и това поддържаше желанието ми изобщо да излизам на сцена. Иначе можех да забия в съвсем друга посока, ако не живеех точно с този мъж и нямах тази възможност“, наясно е Локо. До 2 месеца тя обещава да ни изненада с нов сингъл, а режисьор на клипа към него ще е пак Илко Ганев. Людмила Сланева е автор на музиката (както и на още няколко готови нови парчета), а текстът ще е или неин, или на Свилен Ноев от „Остава“. „Струва ми се, че много дълго се застоях на алтернативната сцена, ето защо държа първият сингъл, който ще пусна сега, да е хубаво поп парче“, зарича се певицата, чийто гласови възможности напомнят с шеметните си височини за световните звезди Антонела Руджеро или Долорес О`Риърдън. В този проект Люси се е еманципирала от Стенли като автор: шегува се, че участието тук му е забранено... „Знам, че публиката неизбежно ни свързва, защото първите композиции, с които се появих, бяха негова музика и приличаха като музициране на него, но от известно време аз си правя моите неща“, подчертава тя. И без това понастоящем Стенли е „Обсебен“ (няма как да сте забравили тази велика песен!) от работата по новия си албум, за който неговата съпруга и муза е убедена, че ще бъде страхотен.

...Като ученичка в Езиковата гимназия в Ловеч родената в Тетевен Люси не се разделя с китарата и с нарочно скъсаните си дънки се налага като местна

нежна версия на Кърт Кобейн

Кураж да пропее й дава момче от нейния клас, също китарист. Училището всяка година организира мащабен фестивал в града и красивата госпожица официално дебютира там: „Разбрах, че вероятно в мен има нещо по-различно от другите, когато застанах пред микрофона, запях песента и цялата зала се изправи на крака. Тогава си казах: нещо става, обаче аз просто не трябва да спирам да пея“... И така – досега. За театъра пък я открива големият Васил Михайлов: „Ако той не ми беше обърнал внимание в една школа, аз никога нямаше да се престраша да кандидатствам“, спомня си. Своите учители, Стенли и другите важни хора по пътя си тя нарича ангели, дошли при нея в точния момент, за да я потупат по рамото и да й пошепнат: „Здрасти, не виждаш ли, че сме тук?!“... Людмила не крие: „Отношенията ни със Стенли през годините са претърпявали доста възвишения и спадове. Не са били гладки, но от сегашна позиция мога да кажа, че трудностите ме научиха на най-много неща. Всичко, което постигнах лесно, вече съм го забравила“.