„Любовни писма“ до Яна Маринова
2

„Любовни писма“ до Яна Маринова

Любовна връзка – силна и истинска, която продължава цял живот с хиляди разменени писма и далеч по-малко и по-проблематични срещи очи в очи. Именно в такава са въвлечени актьорите Яна Маринова и Свежен Младенов в спектакъла на Георги Михалков по номинираната за „Пулицър“ пиеса на американския драматург Албърт Гърни „Любовни писма“ (1988).

Продукцията е на Варненския театър, а този месец имаше и софийска премиера в Сити Марк Арт Център, където следващото й представление ще е на 30 октомври.

Малката Алекса на Яна Маринова е волна като птичка, понякога дори фриволна, спонтанна и очарователна непукистка. Томас на Свежен Младенов още от дете е овладян, възпитан и държи на мнението на баща си. Тя непринудено развява бейби-рокличка, а той от 8-годишен се бори с неудобството на костюма и вратовръзката. Точно на тази възраст ги връхлитат първите трепети – нали противоположностите се привличат, и дружбата им ще продължи десетилетия: със забавните недоразумения, с кратките докосвания на житейските траектории, с фаталните разминавания, които ги белязват. Хода на подобни любовни истории проследяват и други любими на публиката романтични драми като „Догодина по същото време“ и „Специални поводи“ на Бърнард Слейд, но тук общуването е по-интензивно: не всяка година, не през няколко години, а почти ежедневно. Оказва се, че не само Фейсбук-поколенията се страхуват от живото общуване – тази плахост владее и техните родители, епистоларните хора, които през ден са пишели истински писма на хартия, когато се обичат. Такъв е героят на Младенов: той има необходимост да споделя записани мисли и чувства, докато по-напористите ухажори вече се ползват от екстрите на... домашния телефон. Героинята на Яна пише и рисува по стъклените паравани на декора (сценографията е на Петър Митев): за нея е това е експеримент, закачка терапия... Връзката на Алекса и Томас прилича на игра на ластик – колкото повече единият придърпва, толкова повече другият се бои от близостта и се опитва да се отдалечи на безобидна дистанция. Но моментите на откровение са неизбежни. От искряща като шампанско комедия „Любовни писма“ преминава в (мело)драма, когато той става сенатор и трябва да пази репутацията си, а тя потъва в депресията и мъглата на клиниките.

Знаем, че Свежен Младенов е актьор от „тежката артилерия“ и носител на „Аскеер“; голямото откритие за мнозина тук ще е Яна – за онези, които не са я гледали в моноспектакъла й „Глас“ или в „Изборът на Марта“ от Галсеран при същия режисьор. Цели светове преминават само в един неин поглед. Тук е и дете, и изкусителка, и страдалка, тотално предизвикателство за партньора си – за възпитанието на героя му, за търпението, за намерението да се откъсне от магнита на нейния чар. Невъзможно е.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.