„Любов, любов, любов“ от Beatles до Брекзит
2

„Любов, любов, любов“ от Beatles до Брекзит

Чувствата на героите в спектакъла на ТБА говорят за настроенията в обществото

Проф. Красимир Спасов отново посяга към една своя любима и вероятно много лична тема: разкрепостяващият бунт на младите през 60-те и неговото постепенно „спихване“ с годините и смяната на поколенията. След като преди 8 сезона именитият режисьор напълни Арденската гора от Шекспировата комедия „Както ви харесва“ с хипита, които след кратката еуфория на свободния живот се върнаха към охолното битие на своите родители, сега, пак в театър „Българска армия“, той разглежда тези проблеми още по-безкомпромисно чрез един съвременен текст: „Love,Love,Love” на нашумелия, едва 39-годишен британски драматург Майк Бартлет.

За ролите професорът се е спрял на съвсем млади актьори. Симеон Дамянов и Ели Колева се превъплъщават доста успешно в своите герои Кенет и Сандра от късното им тийнейджърство до предела на старостта. Бернарда Береану и Тигран Торосян са техните пораснали деца, а Асен Кобиларов е Хенри – по-големият и по-улегнал брат на Кен.

Комедийната драма „Любов, любов, любов“ е всъщност

семейна история

която чрез чувствата на персонажите говори за настроенията в обществото. Тя започва в забележителната 1967-а, предшестваща студентските вълнения, революционизирали и променили света – вероятно не е случайност, че Кенет и Сандра са студенти в Оксфорд. Започва с музиката на „Бийтълс“, марихуаната, отхвърлянето на родителския авторитет, либералния сексуален живот, разговори за войната във Виетнам – но без политика и резоньорство, а с онова, което е в заглавието и сърцевината на спектакъла. Който в последната си част неминуемо стига до драмата на днешното поколение – наследниците на „децата на цветята“. За разлика от своите родители – самоуверени, енергични и достатъчно преуспели в социалната надпревара, те са изпълнени с фобии, депресирани, невиждащи смисъл, взрени в телефоните си, недоволни и уплашени от живота. Те са първото поколение в най-новата история на Запада (и не само), което е

по-бедно от своите родители

и разчита на тяхната помощ – факт! Днес всички имат много по-малко от това, което са имали родителите им на същата възраст. А Брекзит все още е само далечно предчувствие (пиесата е от 2010 г.). Къде са сбъркали хората от 60-те, съучастници в духовното разкрепостяване и икономическия бум? „Вашето велико бунтовно време?! Какво самодоволно шибано самочувствие. Вие не сте променяли света, купували сте го... Какви позиции сте имали? Мир? Любов? Дрън-дрън! Нищо друго, освен да можете да правите каквото си искате“, ще ги обвинят обременените им деца. Но това няма да ги разклати...

„Една пиеса за взаимоотношенията между деца и родители и това как те се променят, подобно на музиката, модата, идеалите през епохите..., докато само едно нещо никога не се променя – любовта”, категоричен е режисьорът проф. Красимир Спасов.

 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.