В Русия, казваше Владимир Набоков - отделът по цензура е възникнал по-рано от литературата. За съжаление, явно и в българската прокуратура има магистрати, за които цензурата продължава да е преди правото.

Облещеният призрак на времена, които трябваше отдавна да са загърбени в родното държавно обвинение, придоби силует в лицето на прокурора от Софийската районна прокуратура Тодор Тодоров. Който с един замах на малката си писалка разпореди да бъде заличен от правния свят най-тиражният вестник в България - „Телеграф“.

Решение, целящо едно – да остави колегите и всички нас – журналистите - без думи. И в прекия, и в преносния смисъл. Определенията и за това абсурдно наказателно постановление, и за автора му, са много, но няма да ги хабим. Това, което никога няма да си спестим обаче, е истината. Ще продължаваме да я казваме – упорито и въпреки всички тодортодоровци, които тайно и на тъмно размахват овластените от магистратската си позиция писалки. А безспорна истина е, че и по света, и у нас, винаги ще има дребни хора, в чиито мокри сънища обективната журналистика я няма. Убита от цензура, а ако се окаже твърде корава и неподлежаща на натиск – направо със забрана. От всички нас зависи дали ще им позволим да мишкуват. Журналистите – тези, за които свободата на словото, е основополагаща ценност на демокрацията, а не просто клише, няма да се поддадем на този натиск и ще продължим да задаваме неудобни въпроси. Къде са обаче всички онези институции, призвани да бранят правото, начело със самата прокуратура? Защо мълчат стотиците неправителствени организации, които се изхранват с т.нар. защита на свободата на словото? Или за тях това е просто смокинов лист, размятан по скъпоплатени форуми за заблуда на противника - обществото.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Кой и как умее да лети

„...и виж, ето ги, литват над балкони с пране, над калта, над сгурията в двора, и добре, че се срещат единици поне от вида на хвърчащите хора!“ Това написа великият Валери Петров и придаде на летенето красивата метафоричност на великолепната поезия. Уви, в живота има твърде много бруталност, глупост, буквалистика и безхаберие, от което поезията само частично ни спасява.

Тест за национална отговорност

Одобрената от парламента сделка за закупуване на американските изтребители F16 е от ключово значение за евроатлантическата ориентация на страната. Същевременно тя бе и тест за това кои политически сили са национално отговорни и милеят за сигурността не само на страната ни, но и на Балканите.

Размита отговорност

У нас сме свикнали да си прехвърляме топката и да не поемаме отговорност, когато се случи нещастен случай. Тогава започваме да се вайкаме, да цъкаме с език, да благодарим на Господ, ако не се е случило най-лошото. Вземаме си поука за три дни и след това забравяме за трагедията. И отново започваме да я караме по течението, без превенция.