Жожо е красива бъдеща надежда в художествена гимнастика, която стремглаво полита надолу по пързалката на живота и граби с пълни шепи от битието на стриптизьорка, компаньонка, наркоманка, а татуираното й крехко тяло, пълно с цигарен дим, е пребито почти до смърт.

Ръка за помощ не се протяга от никъде. Безизходицата е най-страшният невидим враг, с който трябва да се бори, докато пред нея застават без ред трудни житейски ситуации, с които не можеш да се справиш дори в два живота. Накратко в тези теснички обувки трябваше да се напъха съвсем свежата и още непозната кръв от НАТФИЗ Любомира Башева. Бубето, както я наричат приятелите, е успяла да извоюва доверието на колегата си с доста по-голям стаж Мариан Вълев, който за пръв път застана зад камера за лентата „Лошо момиче“, която тръгва по кината на 12 април.

Химията помежду им не е от вчера, въпреки че актьорът, който влезе в образа на Куката в „Под прикритие“ никога не й е споделял лично какво е намерил в нея. „От други хора знам, че е видял много силно присъствие и харизма в мен“, признава с неохота Любомира, за да не излезе като хвалене. Двамата се запознават по щастлива случайност преди 5 години, когато тя, още 17-годишна ученичка, заедно с приятелката си Мила Роберт, премръзнали и гладни, отиват в кафенето на майката на Мила – Ваня Щерева. Там заварват Мариан Вълев, който живо обсъжда сценария на четвъртия сезон на „Под прикритие“, върху който работи заедно с Ваня. Хлапетата са поканени да седнат при тях и тихо си кротуват в ъгъла на масата. „След това той тръгна нанякъде и малко по-късно Ваня Щерева каза:

"Бубето ще участва в „Под прикритие“

спомня си младата актриса, която завършва Академията в класа на проф. Атанасов след месец. В началото дори не повярвала, че става дума за нея. В криминалната поредица тя се превъплъти в малолетната проститутка Мона, която успява да извади Куката от депресията след загубата на семейството му. По ирония на съдбата днес отново по сценарии на звездата от „Граница“ Любомира влиза в образа на проблемно младо момиче. А ролята в режисьорския дебют на Вълев е писана специално за нея, както между другото и всички останали. „Винаги съм я виждал в ролята на дъщерята“, потвърди в интервю преди време и режисьорът. Самата Башева се шегува, че до момента е ходила на толкова кастинги, а не са я взимали, а главна роля е получила без прослушване.

Първият голям проект на младата актриса е наистина тежък –


20 дни снимки по 12 часа

Героинята й е в почти всеки кадър от филма, а образът й на гимнастичка и стриптизьорка се нуждае от голяма предварителна подготовка. 5 месеца тя тренира художествена гимнастика и танци на пилон. Дори с Дария Симеонова и Елена Телбис, които влизат в други два основни образа, отиват на истински стриптийз бар, за да изпипат образите си. С гимнастиката обаче е доста по-трудно. Това че е племенница на Лили Игнатова (едно от Златните момичета, днес треньор) и дъщеря на Камелия Игнатова (бивша гимнастичка от ансамбъла, днес член на БОК) не я прави автоматично гимнастичка и й отнема много усилия и къртовски труд в залата, за да изиграе съчетанието пред камера. Подготвя я обаче истински професионалист – леля й, а тя самата събира впечатления и от реалните тренировки на националките ни, като ходи в залата на стадион „Раковски“ ден по ден. за да ги наблюдава. Въпреки родословието си, Любомира се отказва от залата още във втори клас.

Тренирах два месеца и си казах – това не е за мен

смее се на иронията на съдбата днес актрисата. Това, че героинята й е гимнастичка съвсем не прави задачата й по-лека. „За един неопитен актьор всичко е супер предизвикателство“, споделя тя пред „Монитор“. Но зад гърба си има Мариан Вълев, които постоянно и помага с напътствия, разяснения и я подготвя предварително за всеки следващ снимачен ден. „Няма точна сцена, в която съм изпитвала най-големи затруднения. По-скоро трудно ми беше да не състрадавам героинята си, а да вляза в обувките й, да предам логичната реакция на човек, на които му се случват трудни неща. А тя е – да се бориш, не да страдаш“, признава Любомира. Кукичката, за която се захваща, за да гради образа е единственото й сходство с Жожо – желанието за свобода.

Човек трябва да живее своя собствен живот и не е длъжен на никого

Има право да прави това, което харесва и обича без да се съобразява. По това сме еднакви“, анализира героинята си тя.

Драматичните роли, които до момента е събрала в CV-то си обаче съвсем не иска да я ограничават жанрово. Не иска да бъде вкарвана в рамки. „ Даже така се моля отнякъде нещо да ме предизвика друго. За мен комедията е много по-сложна материя, например“, мечтае дипломантката. Но съдбата си знае работата. Проектът, по който работи сега отново не е комедия.


Тя е част от каста на чисто нов сериал родно производство,

но няма право да издаде нищо повече. Като че ли птичето на късмета е кацнало точно сега на рамото на това момиче, и тя е готова на почти всичко, за да го задържи. Не би направила компромис единствено с качеството си на работа. Не би приела „1300 проекта и да съм неадекватна докато работя“. Но не си поставя граници и би изиграла всичко. „Нямам ограничения, защото част от актьорската професия е да си любопитен към всичко и да подхождаш с разбиране. Да знаеш, че има друга гледна точка и да не съдиш.

Ако историята е написана добре и има основания героят да прави нещо и да се държи по определен начин, аз мога да намеря оправдание да го претворя пред камера

мъдро заявява 22-годишната актриса. Добри съвети получава и от половинката си в личния живот, които също е актьор, но „с малко повече опит“ - колегата й Стелиан Радев, който е номиниран за „Златен кукерикон“ в момента и играе в театър „Кредо“ на Нина Димитрова. Разчита на него не за да четат заедно сценарии, а за да й предложи алтернативи при взимане на трудни решения.

Знае, че иска да изкарва хляба си с театър и кино от невръстно дете, а първа забелязва таланта й нейната баба

„Тая само актриса ще стане“

обичала да казва прозорливата дама, която била и първата публика на Бубето. „Като ходех на село и гледах телевизия често имитирах каквото виждам. Преигравах цели сериали. Най-обичах да имитирам певецът Константин, който виждах по Планета тв докато превключвах каналите, но не искам да се хваля с това, защото чалгата хич не е моята музика“, смее се тя. Късно обаче тръгва по актьорски школи, едва в осми клас. В една от тях, водена от Дани Ангелов, среща и ментора си Александър Сано, с когото правят не един и два етюда. По пътя си съдбата й поднася срещи с много таланти, от които да учи. Няма да забрави обаче един съвет отново на Мариан Вълев. „Като влизах в НАТФИЗ той ми каза просто: Внимавай какво трябва и какво не трябва да научиш от професията“. Днес като че ли е разбрала част от смисъла на този съвет и й се иска да върне няколко години назад до влизането си в Академията, когато и тя, като всеки млад човек, се е поддала на слабостта и често е предпочитала да пие бира, отколкото да вложи цялата си енергия в работа. Затова вече се води от мотото: „Нещата трябва да се правят с любов и ако усетиш, че не искаш да идеш на репетиция или не ти се снима нещо, значи по-добре не го захващай“.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини