Любо Нейков блесна като клоун и мим в Сатирата
3

Любо Нейков блесна като клоун и мим в Сатирата

Режисьорката Лилия Абаджиева превръща фарса „Всички освен мен“ от Щефан Фьогел в секси зрелище

Защо всички освен мен са щастливи? Може би, за да стигнеш до този въпрос като възрастен, като дете често са ти казвали: „Защо всички освен теб слушкат?“... Бъркотиите за един от героите в новия спектакъл на режисьорката Лилия Абаджиева в Сатиричния театър – „Всички освен мен“, започват с това, че странната му дислексия не прави разлика между 6 и 9, а за двама други – че носят едно и също име, Александър...

По класически модел безпътният довчера рок идол Майк (Боян Арсов) иска да се представи за света вода ненапита, за да се ожени за дъщерята на богат моралист. Или

морален богаташ, което се оказва оксиморон

(Любо Нейков). За да спечели любимото момиче (Рада Кайрякова), Майк ще впрегне своя счетоводител и най-добър приятел – свит младеж, който при това не умее да лъже (Васил Витанов). В най-неподходящия момент ще се появи и бившата му приятелка (Алекс Сърчаджиева) с бебе. Оттам насетне не се съмнявайте, че нещата порядъчно ще се объркат...

Според австрийските театрални критици, като автор на комедията „Всички освен мен“ известният Щефан Фьогел („Алонсо“, „Басейнът“, Bella Donna, „Влюбена, сгодна, изчезнала“), критик на буржоазното лицемерие, е във върховата си форма като драматург. Според някои от нас, това е силно преувеличено. „Всички освен мен“ е семпъл ситком или фарс с герои, по-глуповати отколкото средният зрител би могъл да понесе. В него уж неочакваните обрати са съвсем очаквани, а изненадите всъщност не са никакви изненади. Лилия Абаджиева обаче го е разтеглила красиво като акордеон, направила го е ироничен и секси, с много хореография и пластика, пантомимни етюди и циркови похвати от арсенала на добрата клоунада. С

имитативни плесници, стил нямо кино

малко Фройд, много евъргрийни от 60-те и брит поп (режисьорката винаги използва музика в изобилие в своите спектакли). От втората половина нататък „Всички освен мен“ на Абаджиева преодолява баналността на текста и с нейната розова магическа пръчица става зрелище ефектно, симпатично намигващо ни и дори мъдро. Младите актьори под нейната режисура са като навити пружинки, на моменти naïf и много очарователни. Към вече споменатите трябва да добавим и имената на Стефания Кочева и Маргарита Хлебарова. А на шеметния Любо Нейков са отредени и две самостоятелни безмълвни арии – веднъж имитирайки движенията, с които обикновено свързваме източните ритми (малко самоцелно, но за радост на зрителите), и втори път, когато фалшивият морал на героя му е разобличен – тогава Нейков изнася показно същински миниатюрен пантомимен спектакъл на тъжен и наритан клоун, изгонен от общата трапеза. С плюшените мечета, които всички подхвърлят на финала, сякаш героите се връщат към детството, към оня щастлив свят, в който не е било нужно да живеят в постоянна лъжа, да се крият зад социални маски и да търсят себе си по метода на пробата и грешката. В този спектакъл формата добавя съдържание, самата тя в един момент става съдържание...

В крайна сметка щастливи ще бъдат онези, който успеят да се освободят от фалша и да погледнат в очите истината за живота си. „Всички освен мен“ се смяха...

Премиерата на спектакъла закъсня точно с година. Той бе на последната права от репетициите, когато на 8 март 2020-а бе обявено извънредно положение и театрите бяха затворени заради пандемията от коронавирус.

 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.