Любо Ковачев: Актьорът трябва да играе на сцената, но не и в живота

Любо Ковачев: Актьорът трябва да играе на сцената, но не и в живота

  • В театъра нямаш право на втори дубъл
  • Коронавирусът е сериозен бич за целия свят
  • Мога да кажа, че в България минахме по-леко с COVID-19 за разлика от други страни, които са затворени напълно

Любо, на малкия екран се завърна романтичната комедия „Съни бийч“. Там ти е поверена ролята на Калин, който трудно може да влезе в графата „положителни герои“. Интересно ли ти е да пресъздаваш такъв тип образи?

Да, за мен ролята на Калин беше приятно преживяване, получи ми се леко, като на игра. Не ми се иска да издавам какво се случва с героя ми до края, тъй като зрителите са гледали само четири серии и за тях изненадите тепърва започват. От професионална гледна точка в момента ми се прави нещо по-различно... Правят ми се по-дълбоки образи, с повече контраст. При многопластовите образи трябва да има крайности. Нещо, с което ще излезеш извън себе си, извън своите граници. Много е интересно, когато образът е далеч от теб и има среща между теб и образа, който изиграваш. Кулминацията е, когато успееш да се откъснеш от себе си и се превърнеш изцяло в образа, който ти е даден. Това е дълъг процес. Актьорската професия не е просто професия, това е също и начин на живот – трябва да гориш постоянно в нея.
Преоткриваш ли нещо от него в себе си?
Нищо общо нямам, на съвсем различни полюси сме.

Виждали сме те и в комедийни, и в драматични роли. Кои чувстваш по-близки и защо?
Привличат ме както комедийни, така и драматични образи. За мен важното е ролята да е добре написана и добре изиграна. Моите преподаватели във Франция са ме учили, че не трябва да гледаш външните характеристики на образа – това идва накрая. Когато актьорът изгражда даден протагонист, на първо място трябва да разбере как мисли героят му, независимо дали в театър или в кино. При театъра е по-мащабно и за разлика от киното нямаш право на втори дубъл. При комедията го има риска да бъдеш просто нелеп, вместо смешен. Ти си мислиш, че си смешен, но в даден момент ставаш нелеп. Това е границата на опасността. При клоуна е същото нещо – слагаме червен нос, но не знаем можем ли винаги да разсмеем.
В този ред на мисли комедията или драмата е по-трудна?
И двете са трудни. Колкото комедийните, толкова и драматичните роли. Да вземем Молиер например. При него са главно комедии. Той се опитва да покаже пороците на човечеството и когато се опитваш да ги осмееш, трябва наистина да бъдеш точен. Както при драмата – трябва просто да бъдеш верен на своите сценични действия, да развълнуваш зрителя отсреща, независимо дали ще го разплачеш, разсмееш или ще го накараш да се замисли над живота си. За мен са еднакво трудни и често трябва да стигнеш до крайности, за да се получи автентично.
Къде ти е по-комфортно – на театрална сцена или на снимачната площадка?
На екрана не мога да кажа, че ми е трудно, защото винаги имаш право на втори дубъл. А в театъра, когато започнеш, няма спиране. Театърът е една идея по-сложно изкуство. Трябва да предизвикаш въображението на зрителя. Много е важно с твоята игра да го докоснеш и да попътувате заедно в тези измерения, в които го пренася твоят персонаж.
Спомена, че си възпитаник на френската театрална школа. Кое е най-важното, което научи там?
Да бъдеш себе си. И че когато играеш, трябва да играеш на сцената, но не и в живота.
А каква е тайната на успеха?
Упоритост, работа и постоянство.
Какво те вдъхновява?
Пътувания, музика, добри филми и добри книги, както и различни произведения на изкуството.
Няма как да не зачекна и темата за коронавируса, тъй като вече близо година живеем с него. Успя ли да свикнеш с „новото нормално“?
Не, още не мога да кажа, че съм свикнал. Просто животът ми тотално се промени.
Според теб културният сектор може ли бързо да се възстанови и предприемат ли се адекватни мерки в тази посока?
Не мисля, че се предприемат адекватни мерки, защото има много хора, които са на свободна практика. И тук не говоря само за актьори. Изключително засегнати са и музикантите. Хора, за които ще мине доста време, за да може да започнат отново нормалния си начин на живот. Нанесени са сериозни щети на този сектор. Тъкмо успяхме хората да ги насърчим и да ги възпитаме да дойдат на театър и сега наново трябва да се случи това. Надявам се, че след края на пандемията хората отново ще искат да ходят на театър и на кино.
Онлайн представленията добра алтернатива ли са?
Не. Театърът е живо изкуство и това няма как да се случи. Не е филм, не е сериал. Когато играеш, няма как да докоснеш зрителя онлайн. Той иска да види мимиките, емоциите, отношението на актьора. То затова е театър. Както е и при концертите. Не можеш да имаш същото изживяване онлайн. Примерно, ако гледаш концерт на Стинг на видео, не можеш да усетиш вибрациите, които събуждат твоите емоции и те карат да се чувстваш жив. Този коронавирус е много сериозен бич за целия свят. Защото във Франция театрите са затворени от много дълго време. Сега са почнали да работят на 30%. Мога да кажа, че в България минахме по-леко за разлика от други страни, в които са затворени напълно.
Работиш ли по някакви нови проекти?
Придвижвам някои неща и се надявам да се случат, ако няма трета вълна… Тогава вече ще трябва да се преориентирам. Не е много лесно, когато си упражнявал тази професия близо 20 години и да кажеш „Стоп“ на театър, на кино и на всичко и да се преориентираш към нещо друго. Много е трудно човек да направи такова нещо.
За финал кой е Любо Ковачев извън професионалното поприще?
Един любящ баща, който много държи на дъщеря си. Един човек, който вярва в положителните неща в живота и че това нещо с коронавируса ще отмине.

ВИЗИТКА

Любомир Ковачев е роден през 1980 г. в София
Завършва театралната академия за драматично изкуство (ENSATT) във Франция, гр. Лион
През 2007 г. се връща в България и започва с първата си българска роля в Народния театър и представлението „Идеалният мъж“ – реж. Тиери Аркур
Участва в множество спектакли, както на българска, така и на френска сцена. Сред тях са „Антихрист“, „Поручик Бенц“, „Скъперникът“, „Краят на дъгата“ и други
От фестивала в Кан получава награда за главна мъжка роля в късометражния филм „Военния Ботуш“
Най-известните му роли в киното и телевизията са в „Чужденецът“, „Живи легенди“, „По пътя към Коста дел Маресме“, „Скъпи наследници“, „Забранена любов“ и други. Най-новата му поява на малкия екран е като Калин в романтичната комедия „Съни бийч“

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.