Любен Каравелов надува мита, че поп Кръстю е предал Левски

Васил Колев, издател и публицист:

Любен Каравелов надува мита, че поп Кръстю е предал Левски

Свещеникът е жертва на борбата между революционерите ни и църквата за сърцата и умовете на народа

-      Господин Колев,  вашето издателство пусна на пазара  поредната книга, посветена на поп  Кръстьо  - „Приносът на писатели и поети в оклеветяването на поп Кръстю“, на която вие сте съставител.  Вие от дълги години поръчвате тази тема. Как се ражда твърдението, че той е  предал Левски?

-      Всичко започва с една вестникарска кампания, подета от Величка Хашнова и нейният родственик Тодор Хинов.  Първата дописка на Хашнова е публикувана  в  бр. 47 от 11 август 1873 г. на вестник “Независимост“. Произходът и пътят на информацията могат да се проследят от писмото на Данаил Хр. Попов до Иван Драсов от 4 август 1873 година: " . . . Тези деня си дойде сестра ми от Плевен. Тя и майка ми са ходили в Тетевене, Орханието, Видраре и Ловеч . . . В Ловеч ходили у Мариновата сестра /Величка Хашнова/ . . . у която е бил почти всегда В. Л. Тя им разказала всичко как се е случило с предаването му. Него го предал поп Кръстю, който бил председател. Тя го съветвала да не ходи да му се обажда, като щял да тръгне, но за зла негова, а не по - малка и наша чест, не послушал, ами му се обадил; и той юдата го издал. Сега е презрян от всички почти граждани. Той бил преди две - три 7-ци /седмици/ в Плевен. . . И там той е презиран."

-      Защо обвинението срещу поп Кръстю се налага  след Освобождението?

-      Посочените от Левски лица са станали вече  управници, някои с доста високи постове. И те създават фалшиви документи. Тях вече не ги вълнува как точно е заловен Апостола на свободата. Но поп Кръстю продължава да им бъде проблем дори и 15 години след смъртта му. Те са чувствали нужда да оставят „документи“ и „спомени“ за потомците, в които поп Кръстю да бъде посочен като предател, а  самите те да се покажат като най-верни сподвижници на Левски. Което говори за гузна съвест. Но това просто не кореспондира с отношението на Левски към поп Кръстю, в когото има пълно доверие и го препоръчва на Любен Каравелов: „Наш свещеник, на име поп Кръстю, ще дойде при вас да се разбере ще може ли на вашата печатница да издава вестник, който ще бъде свободен за в Българско. Той щеше да отиде в  Ибраила да го издава, но аз му казах по-напред да дойде да се разбере с вас. Човек е, който може да ви бъде полезен, па и вие нему в неговата работа. Той ще дойде с осем – десет хиляди гроша. Вижте дано направите по-добра работа”. (писмо на Левски от края на юли 1872 г.) На процеса в София Левски не споменава нито веднъж името на поп Кръстю, защото е убеден, че предпазва човек, който не е изменил на клетвата и не е предал делото. За сравнение на въпрос на съда: „Кои познаваш от Ловчанския комитет?“ Левски отговаря: „Познавам един кафеджия, Марин“.

-      Може ли да смятаме, че всичко това е една съзнателна атака срещу духовенството и БПЦ като цяло?

-      Това е вън от всякакво съмнение. Злонамерените слухове и плиткоскроени лъжи за поп Кръстю, пуснати от неговите лични врагове в Ловеч, щяха да бъдат забравени без намесата на Любен Каравелов. Но с кампанията срещу поп Кръстю той обслужва интересите на българската революционна емиграция, която се стреми да наложи своето влияние сред народа. В преследване на тази цел революционерите се изправят срещу Българската православна църква, на която ловчанският свещеник е виден представител.

-      С какво им пречи църквата?

-      Всеизвестно е  водещият принос на духовенството за запазване и укрепване на българската народност по време на петвековното робство. След създаването на Екзархията обаче революционерите започват да оспорват нейната водеща роля в развитието на обществото. В тази връзка църковните служители все по-често са преследвани от войнствен атеизъм. Неподписан текст от 23 март 1874 г. в. „Независимост“ дава глас на тези настроения: „А какво прави владиката ни? – Той преследва някакви си атеисти, които уж биле наводниле отечеството ни и които грозиле и на православието ни, и на народността ни. Вижте му умът, та му кройте аба!" Ярък изразител на тези радикални настроения е  и Христо Ботев. В статията си „Народът и духовенството“ той признава ролята на Екзархията като защитник на народността, но твърди, че „сичкото друго - не е за нейните уста лъжица“, както и че „Един от най-главните врагове на прогресът и на свободата са били, а може би още дълго време ще да бъдат духовенството и религията".

-      Как се отразява наложеният след 1944 г. държавен атеизъм на отношението към поп Кръстю?

-      Религията тогава е обявена за „опиум за народа” и църквата се превръща в най-голям политико-идеологически враг на комунистическия режим. Това се потвърждава и от репресиите срещу духовенството. Без съд и присъда, по най-зверски начин са избити стотици духовници. И е символично, че жертва на комунистическия режим става и правнук на поп Кръстю – Иван, в концентрационния лагер на остров Персин край Белене. А лъжата за предателството на поп Кръстю вече се превръща в догма. До 1989 г. всички учебници по история представят поп Кръстю като предател на Левски.

- Каква е вината на  поетите и писателите в очернянето на поп Кръстю?

-      Прегледът на публикациите, които събрахме в сборника, показва, че ако от Освобождението до  1944 г. само един поет – Иван Вазов, и няколко писатели, от които значение има само Захарий Стоянов, клеветят поп Кръстю, но и Иван Вазов в одата „Левски“  не казва, че Апостола на свободата е предаден от поп Кръстю, а само че това е дело на един поп. При управлението на БКП обаче техният брой, особено този на поетите, се увеличава многократно. Като слуги на властта, влезли в ролята на морални терористи, тези автори използват всякакви клевети, за да изваят от личността на поп Кръстю образа на чудовище, на което се приписват всички смъртни грехове.

-      Промениха ли се нещата след 1989 г.?

-      В ново време са написани не една и две книги за истината по залавянето на Васил Левски. Издават се книги за живота и делото на свещеника. Поставени са паметни плочи в Ловеч и Ботевград. Българската национална телевизия финансира създаването на документален филм за поп Кръстю със заглавие „Черна легенда“. През 2006 г. в  София се проведена Юбилейна  национална научна конференция „Поп Кръстю – живот и дейност“, посветена на 125 -годишнината от смъртта на свещеноиконом Кръстю Тотев Никифоров (1838 – 1881). В нея с доклади и изказвания участват видни историци, литератори и интелектуалци – представители на БАН, Църковно-историческия и архивен институт, университети и исторически музеи. Материалите от конференцията са публикувани в специален сборник със заглавие „Поп Кръстю – живот и дейност“.

-      И все пак граденият в продължение на столетие негативен образ на поп Кръстю трудно се променя в общественото съзнание.

-       За съжаление  е така. Въпреки че историческата наука направи много, за да бъде реабилитиран автентичният образ на поп Кръстю като един от най-значимите ни възрожденци, все още има автори, които продължават да обругават личността му. И тук идва  логичният въпрос: Защо тези хора се превръщат в глашатаи на клеветата? Дали защото лъжата се заплаща, а истината се изстрадва? Не ми се иска да вярвам, че става въпрос за пари. Другите причини може би са  неоправданата неинформираност и инерционно мислене. Или пък става дума за поддържане на лъжата по „художествени съображения“ с обяснението, че едно художествено произведение не е длъжно да се съобразява с историческите факти. Но това е дълбоко погрешно. Едно произведение на литературата или киното трябва да се съобразява с фактите. За да изгради една максимално близка до историческата истина картина.

 

Това е той:

-       Роден е през 1946 г. в село Радювене, Ловешко

-       От 1969 до 1991 е учител в Добрич

-       През 1991 г. създава фирма „Чернат” за разпространение и издаване на печатни произведения

-       Автор съставител на книгите: „Радювене”(1999), „Партизани. Коги да е правото ще излезе налице” (2007), „Поп Кръстю и неговите приятели” (2008), „Кощунство и с паметта на Васил Левски” (2009), „Моралният подвиг на поп Кръстю“ (2015), „Ловешкият покрит мост на архитект Стефан Олеков“ (2016)

 

 

 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.