Проста система с ясно определени цели и финансиране може да реши проблема с разпространението на африканската чума по свинете (АЧС). Това каза председателят на Национално ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България“ (НЛРС-СЛРБ) инж. Васил Василев. Необходимо да има финансов ресурс между 5-10 млн. лв..

Проблемът с африканската чума e основно в Североизточна България, където досега има 27 открити огнища. Според Василев популацията не е с висока гъстота и това ограничава контактота, а оттам и проблемите, но въпреки това има бавно разпространие на болестта. Очакванията са АЧС ще е на дневен ред дори след 5-6 г.

В момента има запитване до Европейската комисия (ЕК) за предоставяне на нови комплекти за проби и се работи по изграждането на втора лаборатория на територията на Стара Загора, където те да се обработват. Най-сериозно е положението в Белгия, където само за няколко месеца има повече от 700 регистрирани огнища само по диви свине, а Франция, Люксембург и Германия също са застрашени. Чехия пък е свободна от болестта, като за година успя да се справи. „Основен разпространител на болестта са хората – с храната или с превозните си средства“, коментира Василев. Те често ловуват без да се дезинфекцират след това и така се разпространява болестта. Затова и Василев предложи по време на лов в началната и крайната точка да има автомобил, който да дезинфекцира облеклото, оръжията и хората.

Във връзка с предстоящите евроизбори

от сдружението отправиха няколко въпроса към кандидатите евродепутати и доколко те са готови да ги подкрепят. Едно от предизвикателствата е Директивата за опазване на местообитанията и на дивата флора и фауна, която затяга правилата около статута на дивеча и правото на лов. „Процедурата е тромава и не позволява да се промени бързо статутът на животните“, коментира Василев. У нас мечката, вълкът и дивата котка са определени като застрашени или уязвими, а числеността им в България е много по-голяма от тази в страните от Западна Европа. Вълкът в Западна Европа е изчезнал вид отпреди 300 години, но у нас неговата популация е голяма. Същото е и с кафявата мечка, с която често имаме проблеми. „През 2009 г. човек от родопско село бе убит от мечка“, каза още шефът на НЛРС-СЛРБ. По-големият брой на хищниците може да навреди на дребните животни и на живеещите на земята птици, като според проучвания в Холандия и Дания

70% от птиците могат да бъдат убити от хищници

поради неправилно стопанисване. От съюза обърнаха внимание и на редица други важни въпроси и чувствителни теми като директивата за опазване на дивите птици, общата селскостопанска политика, при която препоръчаха да има преоценка и предложиха да се направят диференцирани субсидии.

В България ловците, които редовно заверяват своите билети, са 130 хил. като едва 60-70 хил. са активно ловуващите. „Невинаги това, че един човек притежава билет, означава, че той е запознат с проблемите пред ловната общественост“, каза Василев. На въпрос на „Монитор“ дали може да има спад или ръст в броя на активните ловци, Василев коментира, че за последните години е налице тенденция, свързана с демографската ситуация в страната. „Броят на отпадащите по естествени причини с малък процент надвишава този на кандидатите“, отговори шефът на НЛРС-СЛРБ. Новите попълнения в ловните редици най-често са на възраст между 18-40 г. В Европа за последните 10 години броят на жените ловци расте значително. „Това не се дължи на феминизма, а на това, че само по този начин може да се осигури доказано биологична храна“, поясни Василев.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Само в 0,05% площта на горите ограничения за лов заради АЧС

Само в 0,05% площта на горите има строги ограничения за лов, бране на гъби и туризъм заради АЧС. Това каза в отговор на депутатски въпрос земеделският министър Десислава Танева в рамките на парламентарния контрол днес.

Германия ще ни помага в земеделските екопрактики

Откриването на зелени практики е приоритет № 1 за България и Германия. Това стана ясно по време на срещата между заместник-министъра на земеделието Вергиния Кръстева и президента на Асоциацията на германските фермери Йоахим Руквид, съобщиха от МЗХГ.

Догодина отпускат 114 млн. евро за 11 мерки по селската програма

Догодина ще започнат приеми по 11 мерки и подмерки от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. с бюджет близо 114 млн. евро. Това стана ясно по време на заседание на Комитета за наблюдение на ПРСР 2014-2020 г., съобщи пресцентърът на Министерството на земеделието, храните и горите.