Всяка година след средата на октомври около канцелариите на университетите се струпват различни групички студентие. Причина за това е желанието им да си пробват късмета за стипендия. След като няколко дни са обикаляли за бележки за доходи и са смятали по всевъзможни формули бала, с който ще участват в класирането, е ред да подадат документи и да чакат заветните резултати.

Не всички студенти обаче остават доволни след него. Оказва се, че въпреки усилията, които са положили, и отличния успех от предходните два семестъра някои от тях може да не видят постъпления от университета в банковата си сметка в следващите 5 месеца. Причините за това може да бъдат няколко. В някои вузове имат висока доходна летва и отличниците от семейства, чийто бюджет нахвърля 660 лв., нямат право на месечни поощрения. Така тези, които са се трудили цяла година, лишавали са се от купони, през уикендите и ваканциите са залягали над учебниците, за да се подготвят за предстоящия тест или сесия, следващия семестър ще се чудят дали всичко това си струва само за едно потупване по рамото в края на четирите години на обучение.

Квотите за стипендии също може да се окажат спънка за отличниците и в същото време да дадат шанс за допълнителни средства за тези, които едвам са вързали „много добър 5“. Причината за това е, че за всеки факултет се отпускат точно определен брой стипендии, които определят минималния успех за класиране. Така в един отличниците може да са повече от бройките и бонуси да има само за тези с над 5,80 и конкуренцията да е доста висока. В друг факултет обаче отличниците може да са кът и летвата за успеха да падне на под 5,50. За петте си години на обучение като бакалавър и магистър бях и в двете ситуации. Имало е семестри, в които не ми достигат няколко стотни, за да мина границата от 5,89, а в други и с 5,40 да нямам проблем с класирането. Тези стотни обаче по някой труден предмет може да се окажат равни дори на месец усилено четене. Всичко зависи от успеха на останалите във факултета и дали си решил да си пробваш късмета и да видиш дали ще се класираш. При нас поне всичко се решаваше от квотите и едва тогава от вложените усилия.

Какво обаче могат да направят отличниците по медицина например, чиито родителите също са лекари и навярно успяват да прекрачат границата по доход. Всяка вечер те изяждат кориците на учебника по анатомия, но накрая получават само тиквен медал вместо стипендия, защото някой е преценил, че не му трябват възнаграждения, щом мама и тате вземат достатъчно големи заплати.

Как да бъдат мотивирани те? Не е ли дошло време за допълнителни стипендии за отличните ученици или такива от приоритетните специалности. А ако се мисли далновидно, може би трябва да се осигурят и още средства за тези, които се обучават в направления, където все още няма недостиг, за да не се чудим след време къде да си търсим кадри и за тях.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Ходене по мъките или смяна на документите

Когато и да се наложи да отидеш за смяна на лични документи, никога няма да е подходящо. Това е изводът ми от дълги и тягостни часове пред едни гишета. Зад които се намират по правило вечно намусени и вечно заети с нещо друго чиновници.

Принцове и просяци

Оказва се, че никак не е лесно да бъдеш просяк, когато си бил принц и обратното – да си принц, когато си бил просяк. Марк Твен ни е разказал тази драма още през 1881 г. и оттогава или се играе по театри, или е екранизирана в киното. Доколко са ни останали поуки от тези показвания е друг въпрос.

Вода и национална сигурност

В момента у нас всички са хидролози. Или поне такива са всички, които не ги мързи да се изказват по темите, свързани с водата, с язовир „Студена“ и с един бивш министър на околната среда и водите. И с един нов министър на тези важни неща, дето по собствените му думи се е дал курбан, за да спаси правителството и държавата. Което беше казано на шега, но май не е много далеч от истината. Да му пожелаем успех, впрочем, защото, ако има такъв, той ще е успех за всички. Както и неуспехът му ще бъде общ, да не дава Господ.