Л ято е! Прекрасно и дълго чакано. От една страна буквално си изтрещяла от хоум офиса и чакаш с нетърпение почивка. Почивка? Вече се чудиш какво беше това. Чакаш и с нетърпение да прехвърлиш детето на майка си. Най-сетне някой да те отмени.
Лято е! Прекрасно и дълго чакано. От една страна буквално си изтрещяла от хоум офиса и чакаш с нетърпение почивка. Почивка? Вече се чудиш какво беше това. Чакаш и с нетърпение да прехвърлиш детето на майка си. Най-сетне някой да те отмени.
След цяла година търчане за училище, уроци по математика в събота, по английски през седмицата. Три месеза онлайн обучение и ставане рано. Помниш как едва вдигаш детето от леглото и то сънено и криво сяда на компютъра, буквално по пижама. Мрънка и ти съска. А първи час - математика. То още се прозява, а го карат да смята. На всичкото отгоре му подсказваш, а то се сърди и ти изсъсква да не се обаждаш. С включен микрофон. Госпожата чува и леко се усмихва. "Браво!"Хвали тя детето, а ти се чувстваш като плужек. Неее, не искам да си спомням. Това вече мина. И се надявам да не го изживея отново. Кой знае, ще видим наесен. Сега обаче е лято.
Чавето вече прави планове за почивка. Каква ти почивка-пак едни багажи, събиране на дрехи, опаковане, планове. Цяла година мечтаеш за море, ноооо-сега изведнъж ти става криво. Даааа, не е като едно време. Не е толкова лесно просто да решиш и да почиваш. Спомняш си и как се фръцкаше на плажа и обичаше да събираш погледи. Е, имаше тяло. Така си беше. А сега ей тия три килограма отгоре, направо ми вгорчават живота. Става ти едно тъжно, чак ти се плаче. После се ядосваш. Ама нали уж се ограничаваш. Спря хляба, никакви бисквити-нали водели до бръчки. Как, аз и бръчки! Абсурд! Дааа, ама ето, че вече се и годинките напомнят на себе си.
Направо побесняваш. Ама как така се изпусна, бе, жена. Че ти роди и имаше фигура, че да ти завидят и младите момичета. А беше на 30. Бременна мъжете се заглеждаха по теб в гръб. Имах само корем. Качи едва 9 килограма и веднага влезе във форма. Какво стана сега. Я се вземи в ръце, че то вече щом цял бански взех да слагам-не е добре положението. Дааа, едни три килограма, ама вече личат. И те съсипват. Ами ако кача още? Ами като се появят дълбоките бръчки? Ужас! Предадох се! Край! Каква жена си вече? Детето расте, а ти старееш. Аааа, няма да се дам. Има по-малко от месец до заветната почивка. А мъжът вече прави планове. Приятели звънят, пускат оферти. Край, как ще се пусна така на плажа-че ние сме цяла компания. Четири семейства, няма да се излагам, я! Я, да се взема в ръце. Сега ще е спокойствие. Детето ще е на село, няма да се притеснявам. Ще имам повече време за себе си. И обещавам-никакви сандвичи на закуска. Само овесени ядки с кисело мляко. И плодове. И повече движение.
"Движи се, момиче! Движи се. Аз на толкова години станах, а не се спирам. А ти си цял ден пред тоя компютър. Как ще влезеш в норма?", още чувам майка ми как ми чете конско.
И така, започвам. Кисело мляко с мюсли или овесени ядки. Спорт, спокойствие, никакви нерви. Обещавам си!
След два дни: "Ама защо си причинявам това!" И така-до следващото лято! Дългочаквано!
Монитор