Л илия Маравиля е от ония хора, които срещаш, когато животът иска да ти направи подарък. Усмивката й разтапя и най-намръщения делник, енергията й повдига метър над земята и най-унилите души. Момиче слънчев лъч. Освен че е и една от най-талантливите български актриси...
Лилия Маравиля е от ония хора, които срещаш, когато животът иска да ти направи подарък. Усмивката й разтапя и най-намръщения делник, енергията й повдига метър над земята и най-унилите души. Момиче слънчев лъч. Освен че е и една от най-талантливите български актриси...
„Често след представление зрители ми казват, че на живо съм още по-лъчезарна и привлекателна. Това понякога ме ядосва, защото искам да съм атрактивна и да изглеждам добре навсякъде – и на сцената, и на екрана. Но аз го приемам като комплимент, тъй като именно като комплимент те ми го поднасят“, с намигване обяснява шеметната блондинка.
Преди 3 лета тя и колегата й Христо Шопов „осветиха“ със спектакъла „Догодина по същото време“ откриването на ново пространство за театър в София – Сити Марк Арт Център в бившето любимо на столичани кино „Левски“. Сега двамата, пак под режисурата на Георги Михалков, се готвят да отбележат мини-юбилея с продължението на култовата пиеса на Бърнард Слейд – „Всяка година по същото време“. Героите им Дорис и Джордж
ще продължат да се обичат
макар да се срещат само веднъж на 12 месеца, да се подкрепят в измъкването от капаните на ежедневието, да си помагат ако не с друго, то поне със здраво рамо и уютна прегръдка. „Всяко продължение обикновено разочарова, но и тази романтична комедия е много сръчно и симпатично написана. Сигурна съм, че ще накара публиката и да се разсмее, и да се замисли“, казва актрисата. Във втората версия на историята персонажите не са се променили кой знае колко много, може би по-различна е самата Лилия. „Щастлива съм от факта, че играя много. Например миналата година имах представление всяка вечер. Това няма как по някакъв начин да не ми се отразява в професионален план – то е натрупващ се опит, който е много ценен. От друга страна, не ме е довело до рутина, защото участвам в различни постановки с различни конфигурации от колеги, което ме държи в състояние на любопитство и комфорт“, отчита тя.
Лилия Маравиля е редом с Христо Шопов в още едно заглавие – „Всичко или нищо“ на Лиза Шопова, където редом с тях на сцената е и приятелката им Ирини Жамбонас. Двата спектакъла активно жънат аплодисменти из страната. „Винаги след тях имаме среща с публиката – това е изискване и на нашата продуцентка Лили Грънчарова, която ни е направила специални картички за автографи. Виждам колко се радват хората, че са се докоснали до нашето изкуство, защото, смея да твърдя, с Христо и Ирини не правим никакви компромиси относно качеството на игра и публиката го оценява. Във всеки град ни канят – „Заповядайте пак“, и когато се върнем, идват и ни гледат отново и отново, което е страхотно. Това е най-голямата награда – усещането за добре свършена работа. Като го видиш в очите на хората и като те гушнат после за снимка е толкова приятно...“, доверява актрисата. Не че няма и други награди – два Икара за главна и поддържаща роля за „Г-жа Министершата“ и „Театър, любов моя“ и две номинации за „Аскеер“...
В момента г-жа Маравиля е на кинофестивала „Любовта е лудост“ и днес ще разговаря с почитатели заедно с партньорката си от театралната сцена Стефания Колева, с която блестят в комедията „Алонсо“ от афиша на театър „София“. „С удоволствие приех поканата – нали е за Варна, моя роден град. А и ще мога за 10 дни да видя всички нови бг филми, които не съм успяла да гледам заради натоварения ми график. Любопитно ми е да видя как са се справили колегите, да се порадвам с тях, да споделя емоциите им“, вълнува се Лили. С червено в програмата й е ограден „Вездесъщият“ на Илиян Джевелеков – човека, която я режисира в Love.net. Била е поканена на софийската премиера на лентата, но така и не могла да отиде, понеже събитието съвпада с премиерата на „Палачи“ от Мартин Макдона. Там звездата на театър „София“ по драматургия е
съпруга на главния екзекутор
в лицето на гост-актьора от Народния Деян Донков. В морската столица Маравиля винаги намира време за раздумка с известния скулптор Дарин Лазаров, който й се пада брат (една от любимите ученички на проф. Крикор Азарян по баща е Лазарова и това сигурно не са забравили онези, които я запомниха още като студентка как прекосява по Евино облекло сцената на „Армията“ в неговата постановка „Лулу“)... „Брат ми е най-важният ми зрител. Той може да е изключително критичен поради простата причина, че безумно много ме обича и му вярвам безусловно каквото и мнение да изкаже. Доволна съм, че досега винаги ме е харесвал“, с широка усмивка обяснява сестрата на автора на „Влюбените дракони“ в Морската градина на Варна.
Любовта продължава да е лудост и в живота на красивата актриса. Или ако не пълна лудост, то поне голяма забава. Това лято Лилия дори отказва роля във филм, за да открадне седмица за воаяж в Египет с италианския си съпруг Лука Маравиля. „Беше си приключение, особено на пирамидите. Той издържа и се качи чак до камерата на най-високата, докато мен още долу ме хвана клаустрофобия и се отказах“, признава си тя. Финансовият консултант Лука, който работи по бизнеспроекти из целия свят, после завежда половинката си на вечеря във
въртящ се ресторант на последния етаж
на хотел от прочута верига. Оттам цял Кайро се разкрива като на длан... „Беше фантастично!“, е нейният кратък коментар. След Страната на фараоните семейството, вече в пълен състав – със 17-годишната дъщеря Паола, отскача за кратка почивка до Гърция. Наесен Паола ще бъде последна година ученичка в Италианския лицей и се е зарекла, че след завършването му ще се отдаде на изкуството. Наскоро казва на майка си: „Трябва да помислим с какво ще се занимавам“. „Аз нямам какво да мисля, моето съм си го измислила, ти трябва да решиш“, е отговорът. „Мисля, че ще пробва в нашата академия, защото пее добре, посещава театрална школа „Хлапета“ и си готви сериозно етюдите. Но знам, че младите хора бързо сменят приоритетите, така че за 1 година може да се случат много други неща“, наясно е майка й.
Лилия Маравиля се слави в съсловието като пословично отговорен човек: всеки ден, преди да тръгне за театъра, си минава профилактично текста, а пиесата всяка вечер е различна, което често поставя на изпитание границите на издръжливостта. Затваря се в една стая вкъщи и разпорежда: „Може ли по-тихо, за да се потопя в света, в който ще живея в следващите 2 часа!“. Тогава дори кучето – 8-годишният немски шпиц Бери, който по принцип още се държи като тийнейджър, спира да лае...
Скоро Лилия с дружките си от златния клас на Азарян Касиел Ноа Ашер, Стефка Янорова и Краси Кузманова, заминава на гастрол в Германия с един от най-скъпите на сърцето й спектакли – „Театър, любов моя“ по пиесата на Валери Петров. На 23 септември ще го играят в Берлин, а на другия ден – в Хамбург. В София представлението си има твърда фенска маса, която заради него е влизала в Театър 199 по шест, седем, осем пъти. Мнозина се чудят как може всеки път да е различно. А Лилия Маравиля няма съмнения: „Това е театърът – всеки път е различен. Тази магия се случва само тук и сега, за това време, по този начин. Следващия път ще е различна!“. Чакаме следващия път...
Монитор
