Премиерът Бойко Борисов и лидерите на останалите страни от ЕС се събрат на трето поредно заседание, за да решат кой ще е наследникът на Жан-Клод Юнкер начело на Европейската комисия.

На извънредния форум трябва да се договори още кои ще оглавят и останалите висши органи на ЕС – Европейския съвет, Европейския парламент, Европейската централна банка, както и да изберат топдипломат на съюза, който да отговаря за външната политика.

Министър-председателят неведнъж е казвал, че България продължава твърдо да стои зад кандидата на ЕНП Манфред Вебер, който със социалиста Франс Тимерманс и кандидатката на "Обновете Европа" Маргрете Вестагер са основните претенденти за поста. Въпреки това на предишната неформална сбирка на съвета в Брюксел Борисов даде да се разбере, че лидерите обсъждат и план Б – начело на ЕК да застане човек извън т.нар. шпиценкандидати. Именно затова се заговори и за имената на главния преговарящ по Брекзит Мишел Барние, бившия еврокомисар по бюджета Кристалина Георгиева и хърватския премиер Андрей Пленкович.

Според анализаторите ситуацията е твърде сложна и е възможно преговорите да отидат в задънена улица, като има и вариант лидерите да се разберат само за шефските постове на ЕП, ЕЦБ и други, а да оставят въпроса за председател на ЕК за след това. Като довод се изтъква, че мандатът на комисията изтича едва в края на октомври, а ЕП трябва да има председател още следващата седмица. ЕП трябва да се конституира на 2 юли, а на 3-ти депутатите трябва да гласуват кой да го оглави.

Междувременно пред Нова телевизия темата коментира и евродепутатът от ГЕРБ Емил Радев. На въпрос дали има вероятност да се стигне до задънена улица Радев отговори, че ако сега няма конкретно решение, трудно ще се стигне до консенсус в сряда. „Крайно време е на извънредния съвет да се постигне съгласие. Вариантите не са кой знае колко много. Надявам се да се стигне до консенсус, за да може европейските институции да работят нормално“, каза Радев. Той обаче не смята, че Манфред Вебер е отпаднал все още от съревнованието. Относно възможностите следващият председател на ЕК да е Кристалина Георгиева евродепутатът обясни, че всеки има шанс.

В предходните две заседания бе установено, че нито един от предварителните кандидати не събира необходимото мнозинство. Европейският съвет не е длъжен да излъчи някой от водещите кандидати. Ако не се постигне единодушие, решението може да бъде взето с квалифицирано мнозинство. Когато Европейският съвет приеме решение, ЕП трябва да го потвърди с абсолютно мнозинство от поне 376 гласа. Ако се стигне до отхвърляне, започва да тече срок от един месец, в който съветът трябва да направи ново предложение на евродепутатите.

Междувременно непосредствено преди съвета "Ройтерс" съобщи, че шефът на Европейския съвет Доналд Туск е предложил поста на председател на ЕК да се даде на левоцентристкия политически блок. От изданието се позоват на германски съветник в ЕП, присъствал на разговори по темата. Туск се е срещнал с ръководителите на различните групи в ЕП. Той е предложил още европейските десноцентристи да вземат постовете на върховен представител на ЕС за външната политика и на ръководител на ЕП, разказва германският съветник в ЕП Тобиас Тойшер. Туск е предложил още центристкият алианс, който включва и партията на френския президент Еманюел Макрон, да получи председателския пост на Европейския съвет. На свой ред ДПА съобщава, че Туск е предложил име на социалдемократ за председател на Европейската комисия. Агенцията обаче не посочва конкретни имена, споменати от Туск. Това според изданието означавало, че германецът Манфред Вебер няма да получи поста, въпреки че Европейската народна партия получи най-много места в ЕП на евровота през май, отбелязва ДПА.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Жените в местната власт тройно по-малко от мъжете

Жените в местната власт са почти три пъти по-малко от мъжете. Това показват данните на Централната избирателна комисия (ЦИК) относно избраните кандидати за общинари, кметове на общини, кметства и райони на вота на 27 октомври, а след това и на балотажа седмица по-късно.

Огнени престрелки между ръководство и опозиция на пленума на БСП (ОБЗОР)

Огнени престрелки между ръководство и вътрешна опозиция на пленума на БСП на Позитанов 20. Заседанието продължава и към момнета, като досега основна тема на споровете бе докладите с резултатите от местните избори.

Шефът на МВР: Нетолерантността на пътя продължава

Не можем да се похвалим с намаляване на жертвите на пътя през тази година, заяви министърът на вътрешните работи Младен Маринов след панахидата по повод Световния ден на загиналите при катастрофи.