Левски, преоблечен като калугерка, черпил турците с кафе

Родственица на Дякона разкри пред „Телеграф“:

Левски, преоблечен като калугерка, черпил турците с кафе

Ботев продал палтото си, за да купи лекарства на Апостола на свободата

Апостолът на свободата Васил Левски се е укривал в девическия манастир край Сопот от турска потеря, която го издирвала. Игуменката на манастира поканила предводителя на заптиетата в светата обител, а през това време Левски предрешен като калугерка поднесъл кафе и сладко на турците. Това разкри пред „Телеграф“ Христина Богданова, родственица на Дякона.

По-късно, когато гостува в дома на Найден Геров, Левски отново се изправя пред представител на турската власт и му носи почерпка. За щастие гостът не го разпознава и двамата дори псуват раята на турски език, разказва още Богданова.

Суетен

Тя споделя, че Левски бил много суетен и държал на външния си вид, но и физическата издръжливост. Още като дете предизвиквал приятелите си да се сборят и винаги ги надвивал. За стремежа към доброто облекло потвърждава и историкът проф. Пламен Павлов. По думите на проф. Павлов Левски е разбрал, че революция няма да се случи без пари. Дякона има много добра военна подготовка и мисли като офицер. Той на практика създава една армия чрез комитетите на революционната организация. Те са като военно окръжие, които трябва да набират войниците на бъдещото въстание. „Априлското въстание е въстанието на Левски, нищо че Левски вече не е бил между живите“, смята проф. Павлов. „Неговите идеи са били да бъдат обучени 100 хиляди българи. Да не се разчита на чужда помощ. Вярвал е, че със собствени сили може да се освободим“, разказва и Христина Богданова.

Строг

Родственицата споделя още, че бащата на Левски Иван бил много строг родител. Не се отказвал да накаже дори дъщеря си Яна да лазарува. Нещо, което по онова време било страшно голямо наказание. Причината да я накаже била, че прередила много хора на чешмата. Бащата бил много почтен и уважаван човек от съгражданите си. Искал децата му да са образовани. Левски още като малък мечтаел да учи „голямата наука“ в Русия, а първият учебен ден за него е бил голям празник. Христина Богданова споделя, че първият порив за справедливост при Левски се появява, когато той като дете заедно с майка си е нападнат от турски заптиета. Те ги били и обиждали, а след това Левски се заканил пред майка си, че един ден ще отмъсти.

Когато се отдава на революционната дейност с акта на отрязване на косите си през Великден 1864 година, той никога повече не прекрачва родния си праг, за да не изложи близките си на опасност.

Приятелство

Митове и легенди се носят за дружбата на Васил Левски и Христо Ботев. Според потомъка на Ботев – Боян Ботьов, двамата са се познавали. Според Христина Богданова обаче няма категорични доказателства за това. Това, което се знае, е, че двамата са се срещали през 1869 година когато Левски минавал през Александрия румънския град, в който Ботев е бил учител. Левски се е застъпвал за него, когато Ботев е бил във фоксанския затвор през 1872 година, като е разговарял с Любен Каравелов да се направят усилия да бъде освободен от затвора, твърди Боян Ботьов. Той разказва и за един по-късен период, когато двамата живеят във вятърна воденица край Букурещ, Ботев дори продава връхното си палто, за да купи лекарства на Левски, който в този момент е боледувал. От едно писмо, което не е запазено като оригинал и предадено на Захари Стоянов, става ясно, че Христо Ботев споделя, че Левски дори в критични моменти пеел. За възможност да са се познавали, все пак потвърждава и потомката на Левски Христина Богданова. Тя твърди, че братът на Левски – Петър, е бил четник в четата на Христо Ботев. След тяхната смърт далечни братовчеди от двата рода се свързват в семейство, споделя пък Боян Ботьов, който е убеден, че Левски и Ботев не просто са се познавали, но са били големи приятели. И двамата са имали общи мечти за Освобождението на България от игото и целият им живот се е движел от високи идеали. Ботев избира кораба „Радецки“ и с убеждението, че някога неговият идол Херцен е бил на кораба.

Предателство

Левски, преди да бъде обесен, казва пред отец Тодор Митов, софийски свещеник родом от Пирдоп, неговия изповедник преди обесването: „Бях повикан. Бог ми каза да върша това като свое монашеско дело“. Проф. Пламен Павлов твърди, че е било трудно Левски да бъде освободен, след като е заловен, защото е бил много охраняван и превозът му до София се случвал нощем. Родственицата Богданова споделя, че е имало опити от негови съратници той да бъде спасен, но самите турски власти са пускали лъжливи слухове къде се намира той всъщност. Въпреки че днес има твърдения, че истинският предател на Левски може би не е поп Крътьо, семейството на Апостола е било убедено, че той е извършил предателството, споделя неговата родственица. След обесването на Левски неговият брат Петър отива в Ловеч с намерението да убие поп Кръстьо, среща се с членовете на ловешкия революционен комитет, които го убеждават да не извършва подобен акт с твърдението, че той ще бъде наказан по друг начин. „Мисля, че по някаква причина съм благословена от съдбата. Аз нямам заслуга, че съм родственик на Левски. Но наистина това е някаква благословение, в този смисъл е важно за мен да разказвам родовата история“, коментира пред „Телеграф“ Христина Богданова, която определя това като своя лична кауза. „Левски толкова години продължава да ни обединява по този категоричен начин, по който и приживе е съумявал да увлича хората. Той е историческата фигура с най-много паметници в чужбина“, споделя неговата потомка.

25 негови паметници има в чужбина, 142 са у нас

25 са паметниците на Васил Левски в чужбина, показа проверка на „Телеграф“. У нас са известни поне 142 разпръснати из цялата страна. В съседните нам държави има три паметника в Румъния, в Букурещ, Турну Магурели и Еникьой, Тулчанско. Три са и в Сърбия – два са издигнати от българите в Западните покрайнини в Цариброд и Босилеград, един се намира в центъра на Белград - барелефи паметници на Васил Левски и Георги С. Раковски върху масивна морена, докарана от Витоша в парк „Ташмайдан“. Барелеф на Апостола е поставен и на сградата на Българския културен център към посолството ни в Скопие, Република Северна Македония. Бюст паметник има и в консулството ни в Солун, Гърция, и в посолството ни в Кипър. В Европа паметници на Левски има изградени още в Белгия, Кипър, Молдова, Украйна и Франция. В САЩ Дякона е почетен с два паметника в Чикаго и един във Вашингтон. Последният негов паметник бе открит в Торонто, Канада. Ликът на Левски грее още в Куба, Аржентина и Япония.

 

Назад

ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.