Левче за бакшиш вече обиждало обслужващия персонал и на места дори се мръщели на подобни жестове. Като влезем в еврозоната, ще чакат цяло евро и, естествено, пак няма да са чак толкова доволни.

 

Въпросът обаче не е за доброволно дадения бакшиш на келнери, които по морето работят най-често за минимална заплата, а понякога и за по-малко. В августовските жеги научихме как в някои заведения решили да надпишат сметката на всеки от своите клиенти с такса за тоалетна, равна точно на един лев. Интересно е как са изчислили например колко тоалетна хартия, сапун и вода ще изхарчи въпросният човек в кенефа и дали въпросното левче ще стигне. След време може би ще се разчуе как въпросните новатори са удвоили или утроили тази надценка за любителите на бира, защото пивото има силно отводняващо действие и кара клиентите често да отиват до двете нули.

Подобни трикове в разгара на туристическия сезон не са рядкост. Преди време в едно от известните ни морски курортни градчета по Южното Черноморие бяха въвели такса „стол“, или по-точно „празен стол“, в случай че след резервацията компанията е по-малка от предварително уговореното. Там обаче бяха проявили фискален патриотизъм и въпросната „надбавка“ към цената я имаше и в касовата бележка. Клиентите, по-точно по-наблюдателните, обаче научаваха за нея именно от касовия бон, а не им е била оповестявана предварително.

После дойде ред на чадърите и шезлонгите по плажовете, където на ценоразписа пише едно, но се плаща доста по-висока цена. С останалите подобни изпълнения като топла бира, студени кебапчета, разводнени питиета, повехнала салата, явно целящи да си спомним соца, сякаш свикваме, но не съвсем. Да не забравяме и любимото занимание на някои субекти да си наемат булдозер и да заравняват дюните, защото им пречели на гледката от караваната, паркирана незаконно върху пясъка.

Затова и голяма част от българите вече предпочитат да отидат по чуждоземските курорти. Там на плажа не те дерат с безбожни цени за чадъри и шезлонги, ако изобщо се налага да се плаща за ползването им. По онези земи знаят, че доволният туристи винаги на следващата година се връща и се хвали пред приятелите къде е бил и как хубаво е изкарал отпуската си. Недоволният обаче разказва патилата си на много свои познати и ефектът винаги е негативен. Или може би родните кръчмари и туристически деятели смятат, че всички са длъжни да се съобразяват с тях и клиентът няма права, а само задължението да плаща, независимо от качеството на обслужването.

И така докога? Докато и туристите влязат в червената книга ли, подобно на немалко растения и животинки, които станаха жертва на умопомрачителното бетониране на брега.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

БГ печалба

Всеизвестен факт е, че разбиранията за търговия и печалба в България са изкривени като сварен макарон. И правилото важи за почти всяка обществена услуга, без значение дали я предлага частник или държавата и дали заплащаш за нея кеш, чрез осигуровки, данъци и т.н. Традицията у нас повелява ден година да храни, а законът за БГ печалбарството е суров и се спазва безотказно.

Умря човекът от диагнозата

Българинът е от онези представители на пациентския вид, които умират не от какво да е, а от диагнозата си. И в това няма никакво съмнение. Потвърждават го съвсем немалобройните жалби и сигнали до Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ и до различните пациентски организации. Нещо повече, вместо те да намаляват с внасянето на модерна медицинска апаратура и преоборудването на болниците, за които държавата дава милиарди лева всяка година, те се увеличават.