Левче за бакшиш вече обиждало обслужващия персонал и на места дори се мръщели на подобни жестове. Като влезем в еврозоната, ще чакат цяло евро и, естествено, пак няма да са чак толкова доволни.

 

Въпросът обаче не е за доброволно дадения бакшиш на келнери, които по морето работят най-често за минимална заплата, а понякога и за по-малко. В августовските жеги научихме как в някои заведения решили да надпишат сметката на всеки от своите клиенти с такса за тоалетна, равна точно на един лев. Интересно е как са изчислили например колко тоалетна хартия, сапун и вода ще изхарчи въпросният човек в кенефа и дали въпросното левче ще стигне. След време може би ще се разчуе как въпросните новатори са удвоили или утроили тази надценка за любителите на бира, защото пивото има силно отводняващо действие и кара клиентите често да отиват до двете нули.

Подобни трикове в разгара на туристическия сезон не са рядкост. Преди време в едно от известните ни морски курортни градчета по Южното Черноморие бяха въвели такса „стол“, или по-точно „празен стол“, в случай че след резервацията компанията е по-малка от предварително уговореното. Там обаче бяха проявили фискален патриотизъм и въпросната „надбавка“ към цената я имаше и в касовата бележка. Клиентите, по-точно по-наблюдателните, обаче научаваха за нея именно от касовия бон, а не им е била оповестявана предварително.

После дойде ред на чадърите и шезлонгите по плажовете, където на ценоразписа пише едно, но се плаща доста по-висока цена. С останалите подобни изпълнения като топла бира, студени кебапчета, разводнени питиета, повехнала салата, явно целящи да си спомним соца, сякаш свикваме, но не съвсем. Да не забравяме и любимото занимание на някои субекти да си наемат булдозер и да заравняват дюните, защото им пречели на гледката от караваната, паркирана незаконно върху пясъка.

Затова и голяма част от българите вече предпочитат да отидат по чуждоземските курорти. Там на плажа не те дерат с безбожни цени за чадъри и шезлонги, ако изобщо се налага да се плаща за ползването им. По онези земи знаят, че доволният туристи винаги на следващата година се връща и се хвали пред приятелите къде е бил и как хубаво е изкарал отпуската си. Недоволният обаче разказва патилата си на много свои познати и ефектът винаги е негативен. Или може би родните кръчмари и туристически деятели смятат, че всички са длъжни да се съобразяват с тях и клиентът няма права, а само задължението да плаща, независимо от качеството на обслужването.

И така докога? Докато и туристите влязат в червената книга ли, подобно на немалко растения и животинки, които станаха жертва на умопомрачителното бетониране на брега.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Наклонената везна на пазара на труда?

Пазарът на труда е като монета с две страни. От едната са работниците, а от другата - бизнесът. Но и двете образуват едно цяло. Или като везна, която не бива да се наклонява. А това се случва, когато интересите на едните надделяват. Това е поредното доказателство, че трябва да се работи в синхрон.

Електронна рецепта ли бе да я опишеш?

Едва ли има български гражданин, който да не е чувал за електронната рецепта и най-вече, че аха – аха, ще замени хартиената скоро. Такива намерения бяха заявявани вече седем пъти в различни години.

Парен каша духа!

Не е случайна народната мъдрост. Има светлина след разклатеното доверие, заради теча на данните на близо 6 милиона българи от НАП миналото лято.