Лени Вълкова - живата история на БГ джаза
4

Лени Вълкова - живата история на БГ джаза

Записва нов албум на 92, кандидатства за "Гинес"

Започва да пее като съвсем малко момиче и не спира и до днес, когато е на прага на 93-тия си рожден ден. Тя е Лени Вълкова и доказва, че за таланта и любовта към музиката няма граници. На път е и да го докаже, като ще кандидатства за вписване в Книгата за рекорди на Гинес като най-възрастния артист, записващ албуми.

В това начинание стимул и рамо и дава радио Jazz FM, което продуцира новия й проект, събиращ на едно място важни моменти от целия й творчески път. „Идеята да кандидатстваме за „Гинес“ няма да промени с нищо албума. Но с това искаме да покажем, че има такива хора, които на 92 живеят с музиката и го могат. Искаме да дадем стимул на всички останали и не на последно място да заявим Лени като принос“, казва Светослав Николов, програмен директор на радиото и идеен двигател на това начинание. Всичко започва през лятото на 2018-а именно покрай неговото проучване на живота на Вълкова за специалните издания „Джаз истории“, където представя легендите на стила у нас. Няколко месеца по-късно певицата прави представяне в клуб „Перото“ в София, където записват на живо предаването с нейно участие. Докато я гледа как пее, той се убеждава, че трябва да й помогне да запише албум. Самата


Лени е записвала само веднъж


през втората половина на 40-те години общо 6 песни. Светослав успява да намери 4 от тези парчета – три в Политехническия музей и едно от самата изпълнителка. Тези архиви също са включени в предстоящия албум, който е почти готов. Всичко останало Лени записва наново в студио в София. За целта се прибира от Лондон в България за три месеца. Влизат в студио през ноември 2019-а и до края на декември са почти готови. Остават малко довършителни работи и албумът трябва да се появи на бял свят през пролетта. „Тя е ужасно жизнена дори на тези години, но когато запее, цъфти и грее. Музиката я държи“, смята програмният директор на Jazz FM.

Особен акцент в албума са песните, написани от Йосиф Цанков, а днешните аранжименти са дело на внука му Вили Стоянов, който свири с Лени и на епизодичните й живи участия у нас. Сред записите са и световни шлагери с хумористични текстове, джаз стандарти и дори джаз версии на оперни арии, които изпълнява от самото начало на кариерата си и е истински новатор.

Започва професионалния си път през 1945 година, когато печели конкурс за солистка на първия ни джаз оркестър - на Асен Овчаров. Избрана е измежду 50 певици, и то единодушно и с въодушевление от всички музиканти. На прослушването се явява последна и както и на останалите, й акомпанира самият Асен Овчаров. Но докато Елена пее, колегите му го викат да застане отстрани и да чуе това момиче чудо. Така става първата постоянна солистка на бенда, като дели микрофон с емблематичния Александър Николов – Сашо Сладура. Скоро след като се присъединява към формацията


от Елена се превръща в Лени


защото цялото й име звучало „малко строго“.

Но красивата и талантлива изпълнителка всъщност е радвала с гласа си всички около себе си още от малко дете. „Още от много малка пеех всички модерни за това време шлагери“, каза пред „Монитор“ певицата. Родителите й също обичали да пеят, а баща й ги водел на всички спектакли в театър „Одеон“, след което отивали в „Гамбринус“, за да слушат музика за танци в изпълнение на Тодор Каролеев. В подобна атмосфера неминуемо се зародила любов към музиката и у Елена, която разказва как увеличавала радиото и пеела с пълна сила, като огласяла цялата махала в район „Илинден“ в София, където били едни от първите заселници, дошли от Македония.

Бързо след като се качила на сцената с „Джаз Овчаров“ спечелила симпатиите не само на публиката, но и на музикалната гилдия, които поставя тежката корона „Кралица на джаза“ на главата й. Какво обаче е означавала тази титла в онези години и дали е тежала? Лени не може да каже. „Тази титла я нямаше тогава“, скромно споделя Лени. Съвсем не е усещала и отговорността да е „първата“. „Аз просто обичах да пея,


не ми се е виждало трудно да съм единствена в този жанр“


споделя тя. За спокойствието и увереността й на сцена със сигурност допринасят и самият Асен Овчаров и неговите музиканти – до един високи професионалисти. Въпреки че всичко се е случвало през 40-те години, в един различен политически режим, който по никакъв начин не е толерирал американското влияние, тя е работила в завидно спокойна обстановка. „Асен Овчаров получаваше плочи и ноти с джаз изпълнения, които преработваше за своя оркестър и за мен“, спомня си Вълкова. За трудностите на тогавашния режим обаче певицата не говори. Неведнъж е споделяла, че е пяла и пред първите във властта, но отказва да се хвали с това. Никога обаче няма да забрави срещата си с един голям свой колега - Аспарух Лешников, който й е дал и най-ценния съвет, който помни и следва и до днес. Той й казал: „Сега си известна, остани така непринудена, каквато си!"

Ръководителят й в оркестъра Асен Овчаров е човекът, положил професионалното начало на джаз сцената у нас, като изнася първите концерти с биг бенд, както и първия концерт, излъчен на живо по радиото. Това се случва през 1947 г. в новооткрития бар „Астория“ във Варна.


Пръст в тази радиореволюция има младият тогава Хачо Бояджиев


който пуска кабел и излъчва директно от заведението, след което има доста големи неприятности за смелата си постъпка. По това време Лени вече е започнала да пее като солист и на сформирания от отделили се членове на „Джаз Овчаров“ нов оркестър - „Оптимистите“, начело с Божидар Сакеларев. По-късно става вокалистка в оркестъра „Джаз темпо“ на Димитър Ганев, прераснал в Биг бенд на Българското национално радио.

Името си записва и в афишите като част от „Трите Л-ета“ - Лени Вълкова, Люси Найденова (заместена по-късно от Лиана Антонова) и Леа Иванова, като една от общите им появи е съпътствана и от забавно недоразумение. Печатна грешка в афиша ги превръща от „Трите Л-ета“ в „Три телета“, разказа пред Jazz FM Вълкова. Дългата й кариера преминава през най-големите оркестри и в пътувания извън страната. „Пътувала съм, имала съм предложения, но не ми се е искало да оставам там“, казва Лени. И винаги се е връщала в родината си, въпреки че от доста години вече живее в Лондон, но не защото се е изселила, а защото там е дъщеря й заедно със семейството си. Наследниците на Вълкова обаче избират друг път и никой от тях не проявява афинитет към музикална кариера. Може би затова, за да поддържа музиката у дома, Вълкова не спира да пее и до днес. Според самата нея това е и начинът да запази гласа си във форма, като и днес без никакви притеснения просто застава пред микрофона и джазира ненадминато.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.