Втори ден няма реакция от ръководството на болницата на обвиненията от близки на зверски убитото дете, че лекарят от Бърза помощ не си мръднал пръста в линейката за спасяването на живота му.

Оставил го в ръцете на баба му и седнал при шофьора. Криенето и бавенето на топката не е добър знак. Разследващите със сигурност ще установят какво точно се е случило от подаването на сигнала до пристигането на линейката в лечебното заведение. Експертизата ще установи доколко това е повлияло животът на детето да не бъде спасен.

Хипократовата клетва обаче е тази, която неизбежно поставя въпроса за лекарската чест. Още повече, че българските лекари от години са доказали, че са на световно ниво. И всеки ден има нови доказателства за това. Затова всяко посегателство срещу лекар винаги е предизвиквало вълна от обществен гнява. И бърза реакция на призваните да защитят закона. Разбираема е болката на близките, но емоционалните им изказвания могат да доведат лоши последици. Каквото и да се е случило, не бива да има повод за спекулации. Случаят е толково болезнен за обществото, че разследващите със сигурност няма да мерят с различен аршин. И едва ли ще минат опити да бъде потулена истината.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Кокошкари никога не тръгват на бунт

Преди няколко години мой познат чужденец бе осъден за наркотрафик в Гърция. Мъжът от далечна Африка попадна в затвор за рецидивисти в южната част на страната. Колкото и да е строг режимът, и там явно важи правилото кой както се уреди.

Екомини със закъснител

Напоследък екобедствията избухват като мини със закъснител. Добрата новина е, че реакциите стават все по бързи.

Кой е по-голям от комплекса си?

„Комплексите ми не са чак толкова големи, че да ги избивам на пътя“. Върху взаимовръзката между поведението зад волана и личната неудовлетвореност обикновено следва да разсъждават психолозите. Но тъй като тези, които страдат от тях, рядко се обръщат към специалист, редно е да им напомним, че пътят не е мястото да демонстрират собствената си значимост.