В нощта срещу сряда, в 0.15 ч., големият актьор Стефан Данаилов отлетя от този свят. Съобщението от Военно-медицинска академия, където той беше хоспитализиран от октомври с дихателни проблеми след настинка и няколко пъти бе въвеждан и изваждан от изкуствена кома, за да го лекуват, обаче не говори много. Не казва нищо за любовта и преклонението, с които колеги, възпитаници, приятели и почитатели обсипваха Мастъра приживе. За всеотдайността и отчаянието, с които му стискаха палци да се пребори. За покрусата, с която посрещнаха лошата новина, колкото и очаквана за реалистите да е била... Проф. Стефан Данаилов просто беше обичан. И ще продължи да бъде.

Почти всяка жена от определена възраст нагоре има „лична история“ с него. Защото е била влюбена в образа му от екрана. Ние със съученичките ми също бяхме – когато излезе сериалът „На всеки километър“ и улиците опустяваха. Малко по-късно, когато се появи филмът на Въло Радов „Черните ангели“, се разделихме на агитки – на Стефан Данаилов и на Йосиф Сърчаджиев. Аз тогава бях от страната на Йоско; Стефан ми се струваше някак прекалено красив, прекалено съвършен, дори захаросан. До момента, в който не го гледах в театъра на Армията: като Сенебирски от Йовковата „Албена“, като Бирон в „Напразни усилия на любовта“ от Шекспир, като Фердинанд – президентския син от „Коварство и любов“ на Шилер, като фотографа от „Сизве Банзи е мъртъв“ на Атол Фюгард... Господи, какъв голям актьор! Такъв си остана и когато смени трупата и изигра княз Алесандро дей Медичи от „Лоренцачо“ в Народния театър – невероятна роля, която му донесе безспорен „Аскеер“ въпреки поляризацията и изострените политически страсти в началото на прехода. Такъв беше до края, дори с кратката си поява в „Актрисата“ – спектакъла, който го върна на публиката до последното му влизане в болница...

„Най-трогващата ми среща с него бе може би когато преди няколко години се събрахме всички негови ученици от всички негови класове заедно с нашите деца като едно голямо семейство и направихме тържество в негова чест за рождения му ден на 9 декември“, каза за „Монитор“ актрисата Параскева Джукелова от първия клас на Мастъра в НАТФИЗ. „Той никога не говореше със суперлативи за учениците си, за да ни вдига над земята, по-скоро ни е свалял на нея, но и той, и съпругата му Мария ни гледаха и ни следваха плътно през годините. След аплодисментите на премиерата на „Актрисата“ и аз се наредих на голямата опашка от хора пред гримьорната му и някак успях да се промъкна до него. Той се оплака, че не вижда добре, че е уморен... „Но вижте колко много ви обичат хората“, казах му аз.

„Е, да, обичат ме“, съгласи се той

Мисля, че тази обратна връзка с неговата публика го радваше до последно“, разказа още Джукелова.

„Винаги ме е впечатлявал с това, че беше абсолютно отворен да помогне. При него идваха и съвсем непознати хора с различни молби. „Ще видим какво може да се направи“, казваше той. И винаги отиваше и го правеше“, припомни си друг негов възпитаник, носителят на „Аскеер“ Свежен Младенов. „Всички негови ученици се чувствахме под закрилата му. Във всеки един момент той беше до нас, нито за миг не ни е оставял. Беше от ония редки личности, които ти се иска така да зарадваш, че да ти каже „Евала!“, сподели Младенов.

„Беше вселена! До последно беше деен и гледаше добре да си свърши работата със студентите. Хранеше ги, поеше ги, обличаше ги, купуваше им палатки за къмпинг – без те да го искат. Доскоро мислеше за спектакъла, който водените от него до края на ІІІ курс студенти сега довършват: ще се намерят ли пари, кой как ще играе“, върна лентата актьорът Сава Драгунчев, негов ученик и асистент в 4 от неговите класове в Академията.

„За него просто няма как да се говори с две-три думи, по-скоро два-три тома романи могат да се напишат за общите ни години“, призна още един негов бивш студент, Дарин Ангелов. "Всичко, което съм дотук, дължа на него. Той ни научи на много неща за актьорското майсторство, които трябва да предадем нататък. Научи ни и на най-важното - на обич и уважение. Никога няма да забравя какво ни каза на първия ни урок: "Когато влизате в театъра - поздравявайте. Поздравявайте всички - от портиера, който ви посреща на входа, до директора", добави за "Монитор" Ангелов.

Социалните мрежи също кипнаха от спомени, признания и благодарност от докосналите се до него. „Благодаря за уроците, Професоре! За допускането в твоя свят. Ще го запомня талантлив, сложен, чувствителен, инат, чуплив..., но както сам обичаше да казва "приятел за дълъг път"! Заедно се опитахме да разкажем романа на неговия живот. Аплодисменти!“, написа биографът на големия актьор – Георги Тошев. И сподели едно от откровенията на Ламбо в биографичната книга: „Страх ме е от смъртта! Не го крия. Аз съм егоист и не мога да си представя света без мен. Не че тук имам да свърша неща, без които не може. Не... Не знам другите хора как са, но аз се страхувам. Дано да съм кодиран за по-дълъг живот". Уви... Проф. Стефан Данаилов си отиде на 76, възраст, на която, при други обстоятелства, титан като него би могъл да даде още много на театъра и киното.

„С теб се случиха

едни от най-щастливите ми срещи на сцената!

Почивай в мир, Стефане!“, написа колегата проф. Атанас Атанасов, играл редом с него в „Лоренцачо“. „Стефан Данаилов – Професорът, Мастерът, Ламбо, Серго... Достоен живот, опитал от всичко! Благодаря ти, Мастер, за примера, който ми даде и помощта към мен и проекта "България на длан"! Поклон! И да знаеш, добрите ти дела ще живеят и ще ни напомнят за теб!“, написа режисьорът Съни Сънински.

„Сбогом, учителю непрежалим… А смърт няма. Обичта ми го знае, но още е болка... Такъв да те помня: с душа-океан от обич и доброта, честен, силен, весел, почтен и щедър на човечност. Един от най-значимите хора в живота ми. Незабравим... Колко много души в театралната общност си възпитал. И мен. Колко много талант си открил и окрилил. Благодаря, че сред хилядите даде шанс именно на мен, обикновеното и непознато за никого същество отдалече, да уча в първия ти клас. И това определи професионалния ми път...“, сподели актрисата Ангелина Славова.

„Учителю, не си отивай!... Септември 2008 г. Изпитите НАТФИЗ. Всички, които бяхме останали след първи кръг, стояхме строени и чакахме реда си... Докато казвах името на материала, който ще представя, видях пламъче на цигара, а после и очертанията на огромна достолепна фигура, която приближавайки се към мен изплува от мрака. Тогава застанах очи в очи със Стефан Данаилов. Той ми каза “Здравей, мойто момиче! Как си?”. Това негово “Здравей, мойто момиче! Как си?” сложи началото на години любов, уважение и привързаност. Бях едно от 5-те момичета, избрани от него да бъдат в класа му сред стотици други кандидати“, е част от спомена на Ралица Паскалева. „Ние бяхме не просто негови студенти, ние бяхме негови деца. Той знаеше всичко за всеки. Винаги. Той тайно плащаше семестриалните такси на закъснелите студенти, той

поръчваше пица за всички на рождените ни дни

той водеше всеки болен за ръка до лекар и чакаше с него в коридора. Той беше нашият Мастър“, казва още тя. „Учителю, сбогом. Благодаря ти от сърце за всичко! Ще бъдеш с любимата си Мария. Тя те чака“, завършва Паскалева. Именно смъртта на съпругата на актьора през април 2014 г. подкопа здравето му и го прекърши психически, смятат неговите близки хора.

„Поклон! Почитания към таланта и добротата на Мастера... Важна личност в живота ми, дала ми тласък и увереност в професията. Добър приятел и доброжелател. Искрен и мъдър ни напусна, за да се устреми към едно ново начало. Желая мир и удовлетворение на душата му, чиято природа е вечна“ - друг негов студент, Фахрадин Фахрадинов, звезда от сериала „Забранена любов“.

„Мистерията на Любовта е по-голяма от мистерията на Смъртта. Светъл полет, Мастър! Благодаря ти! Обичам те!“, е признанието на Стефания Колева. А Диана Любенова е убедена: „Едва ли ще се роди скоро друг като Стефан Данаилов! Отиде си една епоха... Светъл полет!“. Ето и мнението на София Бобчева: „Благодаря, че познавах тази Личност, най-голямата звезда на българското кино и театър, един от най-добрите хора, които съм срещала и любимият ми учител. Благодаря! Светъл път, Мастер, много ми липсвате, обичам ви!“. „Този лъч светлина – Стефан Данаилов, осветяваше там, където имаше тъмно! Бог да го прости“, написа Анастасия Ингилизова. „За мен беше чест! Никога няма да забравим! Поклон!“, е споделено от Ники Илиев, в чийто нов филм „Завръщане“ Стефан Данаилов изигра последната си роля на екрана.

„Тъжна новина от София. Големият Стефан ни е оставил. Изключителен артист и човек, който винаги дълбоко е обичал своя народ... За мен беше чест да споделяме толкова много тв серии и да израствам заедно с него“, написа известният италиански актьор Себастиано Сома, снимал се с нашия забележителен артист в сериала „Дело по съвест“. Посланието му бе представено във Фейсбук от директора на Българския културен институт в Рим Жана Яковлева.

Поклонението пред Стефан Данаилов ще бъде на 2 декември от 11.00 часа във фоайето на Народен театър "Иван Вазов".

 

Студентите му с премиера в негова памет

„Последният клас на проф. Стефан Данаилов в НАТФИЗ излиза с премиера на 29 и 30 ноември. Студентите искат да посветят дипломния си спектакъл на своя Мастер и ще ни очакват. Нека се съберем заедно. Стефан Данаилов би искал така“, съобщиха от Театралната академия.

„Лодкарят“ от Джез Бътъруърт ще се играе на голямата сцена на Учебния театър, постановката е на д-р Сава Драгунчев, сценография и костюми – Елис Вели и Ванина Цандева.

„В театъра и киното той завинаги е Майор Деянов, Борис I, Иван Кондарев, Дон Жуан, Бойчо Огнянов, Хамлет, Шейлок, Дантон, Дон Кихот, Тригорин, Дулитъл, Абел Знорко, Джейк, Фердинанд, Бирон, Сенебирски, Княз Алесандро Медичи, Михаил Деветаков, Алберт Коен, Сава Попович, Кръстникът, арх. Иван Цолов, Великов – Слънцето, Дантон Тахов – „Тахана“, Ювиги хан, капитан Васил Алтънов, Панчо, Манол Салабашев – „Лебеда“, Пантер, Тома, Веселин – Веско... И с безбрежния си талант и всеотдайна обич, радващ се на любовта на хиляди българи, Стефан Данаилов е и ще продължава да бъде най-значимата фигура на българската сцена и екран.

Но и проф. Стефан Данаилов е щастлив да бъде Мастера за нас, неговите студенти в Националната академия за театрално и филмово изкуство. И никога няма да има друг актьор, преподавател и човек, който да го замени в сърцата ни, в сърцата на публиката и десетките млади хора, които улови за ръка като баща, вдъхнови и поведе из очарованието на Мелпомена. МАСТЕР, ОБИЧАМЕ ТЕ!“, написаха неговите възпитаници.

Стефан Данаилов e роден на 9 декември 1942 г. в София. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ през 1966 г. при проф. Стефан Сърчаджиев, Методи Андонов и проф. Анастас Михайлов. Веднага след дипломирането си е назначен в Пловдивския театър. Първите му роли в киното са във филмите „Понеделник сутрин“, „Морето“ и „С дъх на бадеми“. Добива популярност още с появата си във филма „Първият куриер“, но широката му известност идва с участието в сериала „На всеки километър“ (1969). През 1973 г. се присъединява към трупата на театър „Българска армия“. От 1979 г. е в състава на Народен театър „Иван Вазов“. На сцената създава повече от 100 театрални роли. Заснема над 80 филма, между които незабравимите „Дами канят“, „Обич“, „24 часа дъжд“, „След края на света“, „Октопод“, „Търновската царица“, „Допълнение към ЗЗД“, „Черните ангели“, „Понеделник сутрин“, „От нищо нещо“, „Топло“ и мн. др. Навсякъде създава незабравими образи. Носител е на множество награди от национални театрални и филмови фестивали.

От 1994 г. е съосновател и вицепрезидент на фондация „Авансцена“, а от 1996 г. е президент на националния комитет на Международния институт за средиземноморски театър. От 1988 г. е преподавател по актьорско майсторство в НАТФИЗ, става доцент през 1996 г., професор през 1999 г. Обучава 8 випуска – повече от 250 актьори за драматична сцена, които днес определят облика на българския театър.

Министър на културата в периода 2005-2009 г. Народен представител в XXXIX, XL, XLI, XLII, XLIII и XLIV Народно събрание.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Немската преса: Соня Йончева надмина Мария Калас

Бляскави реакции от страна на немската критика съпътстваха последното изпълнение на Соня Йончева в „Медея“ в Държавната опера в Берлин. В продукцията най-известното ни сопрано зад граница участва в главната роля, а журналистите са категорични, че певицата е държала като в хипноза публиката по време на всички представления.

Михаил Билалов се завръща като мафиот

След култовата си роля на мафиота Джаро в сериала „Под прикритие“ Михаил Билалов влиза в костюма на нов герой от ъндърграунда. Актьорът ще го играе ексцентричен подземен бос в първия си комедиен моноспектакъл „Бум-бум. Малка нощна музика за мафиот и оркестър“. Премиерата е на 15 май в зала 3 на НДК от 20.00 часа.

Ученик на Гюзелев дебютира в „Цигански барон“

Оперният певец Добромир Момеков ще дебютира в оперетата на Щраус „Цигански барон” на 27 февруари като Граф Хомонай. Това е втора роля за Момеков на сцената на Музикалния театър след Фалке в нашумялата със своята ексцентричност постановка на „Прилепът” на режисьора Марияна Арсенова.