Легендарният Асен Златев на 60: Боли ме не само за щангите, а и за целия ни спорт

Легендарният Асен Златев на 60: Боли ме не само за щангите, а и за целия ни спорт

Днес една от най-големите фигури не само в българските щанги, а в българския спорт въобще, става на 60 години. Каквото и да се каже за Асен Златев, ще бъде малко, за да опише величието на този феноменален тежкоатлет, спечелил 45 медала (22 златни, 19 сребърни и 4 бронзови) от големи първенства.

Ето какво каза той за „Меридиан Мач“ навръх юбилея си.

- 60 години са една сериозна, но същевременно и прекрасна възраст, г-н Златев. Правите ли се често равносметка на постигнатото, на преживяното... Чувствате ли се уважаван и оценен днес заради това, което сте направил през годините?

- Да, чувствам се оценен, дори преоценен (смее се). Хората показват своята признателност към мен, а аз не съм много по хвалебствията. Но все пак се чудя, откъде с такива подробности си спомнят моите състезания и до ден-днешен. Когато ме спират, за да поговорим, помнят резултати, имена, съперници... Може би до голяма степен това се дължи и на факта, че в момента няма такива постижения и хората все по-често се обръщат с носталгия назад във времето, когато бяха големите успехи на щангите ни и на българския спорт като цяло. Защото сега колкото и да ни убеждават, че спортът ни върви, това очевидно не е така. Боли ме не само за състоянието на щангите ни, но и за целия наш спорт.

- Качвате много млад олимпийския връх, едва на 20 години. После не излизате от призовата тройка на всяко първенство, на което участвате. Трите ви световни титли пък са все с невероятни постижения...

- Да, имам над 40 медала от големи първенства. Не помня колко са точно. В Москва 1980 бе голяма битка с Александър Первий в кат.75 кг. С 200 кг в изтласкването станах шампион. Той не успя на 205, после и аз не успях. Обаче, в извънреден четвърти опит, който не важеше за класирането в двубоя, а само за световен рекорд, Первий все пак вдигна 205 кг, за да покаже, че е по-добър от мен. Аз веднага поисках за 205,5, с което направих последната поправка на световния рекорд. В Любляна през 1982-а пак битката бе с Первий. Там също излязох победител. Взех и приза „Златния килограм“ за най-добър щангист на шампионата. В София 1986 пък бяха тези рекордни 225 кг в изтласкването и събран двубой от 405 кг, който бе изравнен световен рекорд на Варданян. Когато той ги направи, смятаха, че няма човек, който да повтори това постижение. Това остана и единствения световен рекорд на Варданян, който само изравних, всички други своевременно ги подобрих.

Цялото интервю четете в днешния брой на „Меридиан Мач“

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.