Леденото безразличие към скъпия ток

Леденото безразличие към скъпия ток

Много шум се вдига в последните месеци за скъпия ток за бизнеса. И с право, но само донякъде.

Предприемачите се оплакват от високите сметки на тока и непрекъснато заплашват със затваряне на фабрики и заводи. В интерес на истината цените скочиха до небесата и логично не са по силите на голяма част от бизнеса. По този начин на практика се изтрива ценовото ни предимство от ниските заплати спрямо конкурентите от богатите страни. Продължат ли цените на тока на свободния пазар същия възход, има реална опасност не само от ръст на безработицата, но и от бум на инфлацията. Така и повече хора ще останат без препитание, а на всичкото отгоре с мизерните си доходи ще трябва да плащат повече за храна и всичко останало.

За пагубния танц към висините на цените на тока за бизнеса в публичното пространство се разнасят какви ли не версии. Едни пискат, че причината е, защото не сме построили АЕЦ „Белене“. Други обвиняват прекалено многото ветрогенератори и други „зелени“ мощности, чийто ток се субсидира. Относно субсидиите за производството на електроенергия обаче не бива да забравяме и топлофикациите. При тях субсидията се плаща от всички потребители на ток, независимо дали имат парно или не. Не на последно място за скъпия ток вина се вменява и на големия износ, който правим, и се чуват гласове той да бъде спрян. Вярно е, че България е един от големите продавачи на ток зад граница в района и имаме излишни мощности за това. Колкото и да ни се иска обаче, юридически нямаме право да спрем експорта, защото сме част от Европейския съюз.

Какво ни остава в такъв случай да направим? Ами бизнесът трябва да си подреди къщурката. Първо трябва да се запитаме колко от фирмите използват най-съвременните енергоспестяващи технологии. Със сигурност са доста по-малко, отколкото в развитите страни. От години се знае, че за единица продукция харчим много повече ток, отколкото конкурентите ни, но компенсираме с ниското заплащане на труда. Другият проблем е, че у нас голяма част от небитовите потребители купуват ток от ден за ден и така не ползват по-изгодните дългосрочни договори.

Най-важното е обаче всеки абонат, ползващ ток от свободния пазар, добре да си направи сметката. Какво се оказва обаче - около 256 000 от тези потребители (над 40% от всички на свободния пазар) не са избрали търговец, който да им продава поне малко по-евтин ток. Тези същите над четвърт милион фирми са останали да получават електроенергия от т. нар. доставчици от последна инстанцията, където цените са възможно най-високите. Толкова ли са богати тези абонати, че не им пука от големите сметки? Вярно е, че част от тях са училища, болници и други общински или държавни социални заведения и за тях се грижи бюджетът. Това обаче не оправдава всички за, направо да си го кажем, мърлящината, проявена към излишните разходи. Голяма част от бизнеса у нас е склонен да плаща прескъп ток, но не и да си наруши спокойствието и да намери начин да си намали сметките за ток. Космическите цени на практика се посрещат с ледено безразличие.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.