0

Е дна от детските мечти на актьора Леарт Докле е някой ден да изиграе...името си. И наистина, при неотдавнашните рокади в екипа на „Хамлет“ в Народния театър, когато Мариус Куркински се оттегля от ролята на крал Клавдий и Христо Петков влиза в нея, образът на Лаерт – най-добрия приятел на датския принц, се „овакантява“.

Една от детските мечти на актьора Леарт Докле е някой ден да изиграе...името си. И наистина, при неотдавнашните рокади в екипа на „Хамлет“ в Народния театър, когато Мариус Куркински се оттегля от ролята на крал Клавдий и Христо Петков влиза в нея, образът на Лаерт – най-добрия приятел на датския принц, се „овакантява“.

Сякаш най-логичното решение е режисьорът Явор Гърдев да възложи задачата на младия Докле: и без това мнозина в артистичните среди бъркат името Леарт с Лаерт. „Здравей, Лаерт!“ - с тази Шекспирова реплика го посреща навремето Стефан Данаилов на кандидат-студентските изпити в НАТФИЗ. „Не, не, той е друг, аз съм Леарт“, опонира младокът. Тогава не го приемат и баща му и до днес смята за пропуск, че Лео не е разяснил на комисията фонетичните прилики и разлики между двете имена. Следващата есен обаче проф. Пламен Марков с охота го взема в своя клас, 4 години по-късно Докле завършва, коронясан от колегите си с титлата „Най-най-най“ и си тръгва от Академията, както сам обича да казва, с пълен куфар инструменти.

Леарт Докле се определя като наполовина българин, наполовина грък, роден в Албания. От малък е наясно с етимологията на името си: то действително идва от елинския воин Лаерт, но бащата на бъдещия актьор при кръщението разменя местата на 2 букви и се получава Леарт, което на албански означава „роден в злато“. По линия на Докле-старши той е с български корени,

документирани още от епохата на цар Иван Асен ІІ

тъй като един от прародителите е бил писар и водел дневник на планинското село Борие, откъдето тръгва семейната история на Докле. След Междусъюзническата война селото се оказва в пределите на Албания, но и до ден днешен там пазят българските традиции и етническо самосъзнание. По майчина линия произходът на младия мъж отвежда към Гърция, макар че майка му – известната естрадна певица Клеопатра Докле, се води „албанската Лили Иванова“. Но понеже всичко това е дълго за обясняване, напоследък, за да си спести времето и въпросителните физиономии, актьорът предпочита да се представя просто като Лео...

С героя от „Хамлет“ го свързва далеч не само името, „вкусно“ му е да работи над характера на Лаерт и се вълнува за дебюта си в ролята, който предстои на 20 ноември. „Навлизайки в детайли с режисьор като Явор Гърдев, осъзнавам, че имам адски много допирни точки с персонажа: чувството за справедливост, чест и достойнство, лоялността към рода и семейните ценности, безкрайната обич към сестрата“, доверява Леарт. Той самият има две по-големи сестри, които обожава – Бора и Олта, певица и художничка. Любопитно е, че два пъти досега Докле е влизал в най-великата Шекспирова трагедия под палката на Гърдев, но в други роли, по заместване. „Най-дългият ми репетиционен период с него беше 3 дни, но толкова интензивни, че няма да ги забравя никога. А винаги съм искал да имаме пълен, цялостен процес и сега най-сетне това се случва в новата пиеса на Константин Илиев „Наблюдателите“, която Явор поставя на камерна сцена в Народния“, разкрива Лео. Ситуацията в творбата е изключително интригуваща: съвременен човек попада между тоя и оня свят и, за да помогнат да си отговори на най-важните екзистенциални въпроси, му дават рамо личности като Кант, Достоевски, Васил Левски, Христо Ботев... Премиерните представления на спектакъла, в който Леарт Докле ще ни се яви като Ботев, са предвидени за 22, 23 и 31 декември.

Не само приятелите на талантливия актьор забелязват поразителната му прилика с гениалния поет, оставил костите си на връх Околчица. Веднъж, по време на снимки в Шумен, Лео влиза в местна бакалия. Не е със сценичен грим и костюм от историческа продукция, но е

леко разрошен и със 7-месечна брада

„В момента, в който ме видяха, хората вътре се стъписаха. Продавачката стисна за лакътя човека до нея и прошепна: „Виж, виж, виж!“. Разбирах за кого им напомням и ми стана неудобно, все едно аз наистина съм той, а те бяха силно притеснени и продължаваха да ме гледат с ококорени очи. Казах: „Да, да, приличам му...“ и ледът се стопи“, връща лентата Леарт Докле. Впрочем, той е Ботев и в знаменития спектакъл на Александър Морфов „Хъшове“, а сега, когато пак ще се превъплъти в образа му, е точно на годините, на които великият поборник е загинал – 28. Подобно стечение на обстоятелствата едва ли е случаен ход на съдбата и актьорът го приема като огромно предизвикателство.

Не по-малко предизвикателство за него е бил и излезлият наскоро филм на Светослав Овчаров „Врагове“, създаден по действителен случай от Балканската война: 7 наши войници пренасят през 14-километрова суша грамадна лодка, която ще превърнат в „живо торпедо“ за турски броненосец, обстрелващ българските фронтови позиции, оставайки недостижим за тях. „Целият снимачен процес беше пълен с катаклизми. Имаше например страшна буря около Царево, която отнесе целия декор, морето го заля и трябваше да се построи наново“, припомня си Лео. За ролята на фелдфебела – човек на отговорността и устава, му се налага да пребивава доста време полугол сред вълните през ноември, сякаш е лято. А кадърът се снима отдалеч и в него никой не може да остане скрит, за да му подаде хавлия. На всичкото отгоре в продължение на няколко дни пожарни коли заливат артистите с близо 40 тона ледена вода, за да си личат капките на камерата. Плюс това вали и дъжд... „Струва ми се, че изкарах една миниказарма – 2 месеца ставане в 5 сутринта, по 12 часа на ден снимки. Но както от казармата, след това остават само хубави спомени“, категоричен е актьорът.

 

Владее отлично шест езика

Леарт Докле, зодия Риби, е роден в Шкодра, а е израснал в Тирана. Баща му Зераудин Докле 25 години е бил актьор и режисьор в Албания. Лео е 10-годишен, а сестрите му са студентки в София, когато семейството решава да ги посети. Седмица след това момчето чупи крак и претърпява у нас тежка операция, която изисква дълго лечение и възстановяване. Пристига като турист, а остава като...пациент. За да са край него, родителите му не се колебаят да сменят местожителството си завинаги – жест, който и досега дълбоко респектира техния син. „Баща ми знаеше български, но оня архаичен език, който се говори в Борие – там го наричат „нашенски“, а не български“, обяснява Леарт. За него актьорството е детска мечта. „Като гледах телевизия, постоянно си сменях мнението какъв искам да стана: след филм за хирурзи исках да съм хирург, след филм за каратисти исках да съм каратист. Някак си в един момент осъзнах, че актьорската професия ще ми позволи да бъда всичко“, казва той. Леарт Докле владее отлично 6 езика: български, гръцки, албански, английски (завършил е съответната езикова гимназия), италиански и испански. С близките си вкъщи общува главно на албански, но в професията иска да използва всичките си филологически познания. Наскоро снима катастрофичната драма „Непрощенный“ (Unforgiven) в Москва с една от най-големите кинозвезди на Русия – Дмитрий Нагиев, познат у нас от сериалите „Кухня“ и „Мутра по заместване“. Според изискванията на сценария героят му в лентата говори английски с испански акцент, но Лео се замисля дали следващият език, който ще усвои, да не е руският. Вече има и агент там. Освен в интелекта си, актьорът инвестира и в тялото: от 12 години редовно тренира бокс и фитнес. „Желанието ми е никога да не спирам да се развивам, да не се закотвям, а да пробвам всичко по силите си да стигна колкото се може по-далеч по широкия свят. Убеден съм, че изкуството няма граници, а е междуграничен мост – всеки може да преминава свободно и всеки има какво да допринесе тук, там или на друго място. Аз имам сериозни цели и вярвам, че ако всеки ден работя за тях, скоро ще ги постигна“, не се съмнява чаровникът.