Къци Вапцаров пред

Къци Вапцаров пред "Монитор": Децата са най-големите хора!

–     Г-н Вапцаров, в момента Ви гледаме в новия сезон на „Като две капки вода“. Кои са най-големите предизвикателства за Вас в шоуто?

–     Само мога да съм щастлив да съм в тази звездна осморка. Това е признание за моите имитаторски способности. Аз съм единственият, който не се занимава професионално с пеене от групата. Това ме кара да съм по-отговорен и да давам повече от себе си, за да пея добре. Самите имитации не ме затрудняват толкова, защото аз имам тази дарба да влизам в кожата на друг човек и да улавям характерните за него говор, движения, жестове, характер на гласа и така нататък. Но разбира се, само който не е правил това, не може да разбере за колко неща се изисква да мислим ние едновременно по време на изпълнението, и то на живо, с риска да се изложим здраво пред цяла България. Ако се фокусираш само в пеенето - може да изпуснеш текста, ако мислиш само за него - ще изгубиш характера на героя, когото пресъздаваш. Във всяка песен има десетки малки детайлчета, като тонче, жест, мелодийка, характерен тон или звук, поведение или част от постановката, която също е много важна част от крайния ефект. Тоест най-голямото предизвикателство остава умението да се концентрираш и да изпълниш всичко това на сцената, и то без право на грешки, абсолютно на живо и то да изглежда освободено, както казва Юлиан - разпищолено и енергично.

–     Какъв тип образи Ви затрудняват най-много?

–     Аз нямам проблем да хвана гласа и поведението, но ме затруднява, когато има много бърз и много текст. Тогава става истинска лудница. Нямаш право на грешка, защото всичко е като влак, изпуснеш ли едно място и се изгубваш в синбека и не знаеш къде да влезеш. Истинска лудница беше с Ицо Хазарта, песента "Гладен". Много бърз текст, много текст и само една дума да изпуснеш - край. Слава богу, успях да го издумкам без грешка.

–     Чувствате ли се ощетени от оценките на журито?

–     Понякога да, но такава е играта. Може би по-готино щеше да е да няма оценки от някакво жури, а да се гледа популярността, която набират клиповете ни в мрежата. Много зрители го забелязват и пишат дори на страницата на предаването. Принципно всеки от нас осмината има свои фенове и почитатели и съм сигурен, че те го мислят за всеки от своите любимци. За мен най-трудно в едно семейство е родителите да не казват само на едното дете колко много го обичат, а да бъдат еднакво загрижени за всички. Така трябва да е и в шоуто.

–     Участвахте два пъти и в „Маскираният певец“. Кое е по-трудно – да пееш скрит под маска, сам създавайки герой, или да застанеш в обувките на доказан световен изпълнител?

–     И двете са трудни и изключително забавни. Обединява ги пеенето на хитове, но дотук. В "Маскираният певец" сменяш гласови стратегии, преправяш гласа си на различни хора, за да заблудиш зрители и жури, докато в „Капките“ се опитваш да се доближиш максимално до конкретния певец, когото имитираш. В "Маскираният певец“, като виждах, че ме бъркат с Куката, почвах да го имитирам. После имитирах Рафи, за да ги заблудя, и така. Това е предаване за лъжене с гласа. „Капките“ е предаване да направиш едно към едно някого, тогава се получава магията. Няма да забравя как, като видях в интернет имитацията си на Слави Трифонов, бях изумен, аз не виждах себе си. Отстрани той ходеше и пееше на сцената.

–      Всъщност през последните години участвахте в много риалити формати. Къде се забавлявахте най-много и защо?

–     Е, в музикалните, разбира се. Там съм в свои води. Това ми е вече четвърти певчески формат, ще взема накрая да пропея. Аз пея от формат на формат.

–     Емблематични ще останат предаванията „Кой е по-по-най“ и „Риск печели, риск губи“. Каква бе тайната на успеха тогава и бихте ли се захванали отново с подобен тип проекти?

–     Тайната бе във водещия. Това бяха предавания за народа - весели, безгрижни, забавни, без претенция. В началото, когато отивах на "Кой е по-по-най", направо се плашех. Отивах без никаква подготовка, тъй като разчитах изцяло на магията, която ще се получи в диалога с децата, и си казвах: "Ужас, ако нищо не стане, ако стане скучно…" Но не, винаги ставаше изключително забавно. Децата са най-големите хора! Чисти, непринудени, откровени, с различен и оригинален поглед върху живота около нас. Необременени. Ние, големите, вече сме изключително обременени - какво ще кажат за нас, как ще изглежда отстрани това, което правим, как ще бъдем оплюти или освиркани и това ни изпълва с комплекси и задръжки. При децата това отсъства. Затова "Кой е по-по-най" е велико предаване. То ни дава възможност да видим света, в който живеем, нашия, света на възрастните, през невинните детски очи. Освен това дава възможност за изява на детската душа на сцената, за проява на детската артистичност и творчество. Вече никоя телевизия не се интересува от това. Което е безкрайно жалко.

–     Вие сте актьор, режисьор, водещ, имате издадени книги… Коя е най-голямата Ви страст всъщност?

–     Киното. Винаги съм мечтал да правя филми. Затова и завърших кинорежисура. Гледам много кино и се интересувам от това. Почти не изпускам европейски филм, който е направил впечатление на международен фестивал. Обожавам европейско кино, както и иранско, южноамериканско. Имам любими режисьори от Иран, Финландия, Гърция, Сърбия, Румъния, Ливан, Франция, Испания Германия, Русия, Южна Америка, дори и от Северна. Много съм щастлив, че спечелих субсидия от националния филмов център за пълнометражен филм, по който работя, и веднага щом свърши участието ми в „Капките“, ще се отдам изцяло и само на него.

–     Наскоро алармирахте за големи прилики между дипломния иВ филм „Добре дошли на Земята“ и хитовата анимация на „Дисни“ „За Душата“. Разкажете ни за казуса.

–     Първо, това не е казус. Някои глупави медии пуснаха някаква глупост по темата, но по-интелигентните, след като им писах, промениха заглавията си. Лошото винаги е, че остава привкусът, макар да нямаш сестра. Когато видях плота на филма Soul, видях, че историята е подобна на историята в моя дипломен филм, и първото, което изразих като радостно чувство, бе, че се радвам на това, че моите идеи и виждания за филмова история са близки до това, на което колегите зад Океана са заложили като сюжет. А именно какво се случва с една Душа, след като умре. Къде отива, как я посрещат, върху какво работят с нея съществата от отвъдния свят, светът след смъртта, как се подготвя обратно за връщане на Земята и т. н. А второто тъжно чувство, което ме обзе, бе, че веднага след като бях направил дипломния си филм, който между другото спечели номинация на повече от 12 международни фестивали, написах сценарий по същата история за пълнометражен филм, с който съм кандидатствал поне 3 пъти в националния филмов център и бе отхвърлян. В това бе моето съжаление, защото, ако бях получил финансиране, филм на подобна тема щеше да се появи в света на киното много по-рано. Ето това е. Жалко е, че ние тук имаме готини идеи. Щастлив съм за което, но не успяваме да ги реализираме бързо, в което е нашата драма.

–     Най-големият Ви син Асен се прочу с работата си по филмова музика в Холивуд, а Александър участва в „Откраднат живот“. Вашата любов към киното ли ги подтикна да се развиват в тази сфера?

–     Не насочвам децата да се занимават с едно или друго, за да не ме обвинят един ден, че съм манипулирал бъдещето им. Много дълго ги наблюдавах от какво се интересуват и когато видя, че това е нещото, на което държат, им наемам най-добрите учители. Асен го оставих 3 години да се мъчи сам пред YouTube с видеоуроци по китара и като видях, че наистина иска да свири, го изпратих при много добри учители по солфеж и китара. Накрая ходеше две години при Цеци Недялков, който освен невероятен човек и музикант е много търпелив педагог. След това отиде в най-доброто място в света за музика - Бъркли в Бостън, където сам промени стремежа си и стана филмов композитор. Помогнах му да отиде и да се интегрира в тази среда в Лос Анжелис, което нямате си представа колко трудна задача е, и се радвам, че си намери своя среда и работа там. Същата философия следвам и с другите двама.

–     Малкият Ви син Йоан също ли има такива заложби?

–     Той е пианист. Седми клас в музикално училище "Любомир Пипков". Радва ни вкъщи с Бах, Шопен и Чайковски. Какъв ще стане, не знам, той ще си реши. Моята задача е да помагам.

–     Вече повече от година живеем „на пауза“. Според Вас културният сектор ще успее ли бързо да се възстанови след края на пандемията? Как се отрази тя на Вас в личен план?

–     Аз не съм изпълнител, който ходи по участия и нямам проблем с това, но за колегите е много тежко. Особено за най-добрите артисти, които бяха на свободна практика и разчитаха на свободния пазар, който се срина. Това бяха практически най-добрите, заради които се пълнеха залите. Ужасно е. И за жалост нямахме адекватна държава, която да им помогне. Вярно, подхвърлиха се някакви трохи, но за отбиване на номера според мен. Иначе усамотението за хора като мен е добре, защото аз обичам да се уединявам и да творя. Така написах сценария си, с който кандидатствах в НФЦ. Времената са тежки за културата и не само за нея, така че се надявам на все по-адекватни действия от страна на институциите да помогнат на изкуството да оцелее. В исторически план в дни на криза умните държави са инвестирали още повече в култура, защото тя повдига духа на нацията. Но как беше - от една страна нещата са така, а ние винаги сме от другата страна.

–     Работите ли по нов проект?

–     Новият проект ще е моят нов и първи пълнометражен филм, но за това толкова. Повече - като напреднем със снимките. Още сме на етап кастинг. Филмът засега ще се казва "Добри родители". Смея да твърдя, че такъв филм все още няма, така че стискайте палци, да не се замотаем пак и Холивуд да ни изпревари. Шегувам се, филмът ще е европейски и целенасочен. Дори не гледам американско кино, защото европейското има друга логика и разказ.

 

 ВИЗИТКА

•     Рожденото име на Къци е Кръстю Георгиев Вапцаров

•     Той е роден на 25 юли 1963 г. в Русе

•     Завършва актьорско майсторство за куклен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Атанас Илков

•     Започва телевизионната си кариера с развлекателното предаване на БНТ "Невада". Сред другите предавания, в които застава като водещ и продуцент, са „Кой е по-по-най“ и „Риск печели, риск губи“

•     През 2008 г. се дипломира като филмов режисьор в НАТФИЗ

  • Участва в няколко риалити формата, сред които „Като две капки вода“ и „Маскираният певец“

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.