Купеният вот между 4 и 8 %, 1 млн. гласуват клиентелистки

Купеният вот между 4 и 8 %, 1 млн. гласуват клиентелистки

Българите продават гласа си за между 30 и 40 лв. ЦИК готови да отварят чували, недействителните бюлетини са заради грешки с преференциите

Между 4 и 8 % са директно купените гласове на избори у нас от 2003 година насам. Това стана ясно от коментар на политологът от СУ доц. Стойчо Стойчев по време на дискусия за пропуските в изборите правила и проблемите при последните местни избори, домакин на която бе президентът Румен Радев. Цената, срещу която българите продават гласа си, е между 30 и 40 лева.

Най-скъпата миза пък по думите му е 500 лева на местния вот през 2015 година в Несебър. От 3 млн. избиратели, 1 млн. или 1/3 гласуват клиентелистки, като в това влиза купения вот, корпоративния вот и контролирания вот. По думите му става дума за клиентелни отношения – „някой се грижи за мен, а аз демонстрирам подкрепа“ и посочи, че не става дума само за етнически малцинства, а и голяма част от българския етнос, особено в малките населени места. Затова според него трябва да се работи в посока на преодоляване на социално-икономически зависимости и подобряване на живота на хората.

Преди това шефката на Централната избирателна комисия (ЦИК) Стефка Стоева даде да се разбере, че изборите са били добре организирани, а резултатите са легитимни , въпреки големият брой недействителни гласове при вота за общински съветници. Това го доказвало спада в броя на жалбите, който били два пъти по-малко. Иначе недействителните бюлетини за общинари на местният вот са били точно 466 077, което е общо 15,09 на сто и по същество най-големият брой през последните 10 години. За другите видове избори – за кмет на община и кмет на кметство, както и за районен градоначалник, цифрите не са толкова шокиращи и тенденцията е точно обратната. Така на изборите за местна власт през 2015-та недействителните гласове за кмет на община са с над 47 000 повече отколкото на този вот.

Стоева даде да се разбере, че големият брой на недействителни бюлетини се дължи на грешки с отбелязването на преференциите. ЦИК е готова да направи анализ, като за целта дори да се отварят чували с бюлетините и протоколите в общини, където има голям брой такива недействителни гласове. Най-малко такива са били в Симитли, Сърница, София, Варна. На противоположният полюс пък е община Борован, където сгрешените бюлетини са над 30 %. По думите на Стоева друга причина за такива бюлетини може да е и вид протестен вот. Наред с това тя изтъкна и честите промени в изборното законодателство, с които хората „не могат да свикнат и на усвоят“. Стоева изтъкна, че трябва още от догодина да се започне с обучението на членовете на СИК, като според нея може да се помисли и за олекотяване на протоколите, в които се попълвали „ненужни данни“. Това на свой ред водело до грешки , а контролите не сработвали.

На свой ред проф. Михаил Константинов от „Информационно обслужване“, които се занимават с обработката на данните, пък през 2015 година недействителните гласове за общински съветници са били около 14 %, което е почти колкото за този вот. Освен преференциите, според него друга възможна причина е неглижирането на вотът за общинари от българите. По думите му най-малко грешки с преференциите  е имало в София – около 5 на сто, а най-много – във Видин – около 23 %.

Както Константинов, така и самият президент Румен Радев приветстваха идеята да се отварят чувалите от изборите, за да се провери на какво се дължи големия брой недействителни или сгрешени бюлетини. ЦИК даде да се разбере, че ще намерят нормативно основания, като по време на дискусията стана ясно, че първо трябва разрешение от съда и по-специално от административните съдилища по места.

Иначе Радев се обяви за 100 % машинно гласуване срещу недействителните гласове и грешките в протоколите, което нямало алтернатива, както и по-високи санкции за купуване на гласове и корпоративен вот – както административни, така и наказателни. Той сравни машинният вот с банкомат и изрази увереност, че българите ще се справят. Той изрази притеснения, че в бюджет 2020 няма изрична позиция за закупуване на машините. Следващата стъпка според него е дистанционно е-гласуване, което да обхване и българите зад граница, като темповете за неговото въвеждане трябвало да се ускорят. По време на дискусията Радев даде да се разбере, че ако има законодателни промени, закупуват се машини или се осигурява допълнително финансиране, то това трябва да е факт поне 6 месеца преди вота. По думите му следващите избори наближават и подготовката за тях трябвало да започне още от 2020 г. От думите му стана ясно, че може да се мисли и за активна регистрация на избирателите. След тази среща са предвидени и консултации с партиите от НС. Държавният глава е изискал и получил подробни доклади от МВР, ДАНС и прокуратурата за последните избори. „Най-трудно е да преодолеем корпоративния и купения вот. Усещането в хората е, че тук се върти индустрия за десетки милиони. Срамно е това да се случва в европейска държава в 21-и век“, коментира Радев.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.