П овече от седмица след премиерата на „Имало едно време в Холувид“, все още сме под влияние на магията на деветия филм на Куентин Тарантино. Реакциите на публиката и у нас са полюсни – или го обичаш, или се чудиш кой по дяволите е позволил на режисьора да създаде тази си творба. Досега така и не видяхме зрител обаче който да е останал безучастен към „Имало едно време в Холивуд“. Това ни провокира да се разровим по-надълбоко във вдъхновенията на Тарантино и да изведем на преден план кои са неговите „Най-най-най“ любими филми, от които посвоему е „откраднал“ занаята си. А ето и кои са те, изброени от самия режисьор и цитирани от Screenrant.
Повече от седмица след премиерата на „Имало едно време в Холувид“, все още сме под влияние на магията на деветия филм на Куентин Тарантино. Реакциите на публиката и у нас са полюсни – или го обичаш, или се чудиш кой по дяволите е позволил на режисьора да създаде тази си творба. Досега така и не видяхме зрител обаче който да е останал безучастен към „Имало едно време в Холивуд“. Това ни провокира да се разровим по-надълбоко във вдъхновенията на Тарантино и да изведем на преден план кои са неговите „Най-най-най“ любими филми, от които посвоему е „откраднал“ занаята си. А ето и кои са те, изброени от самия режисьор и цитирани от Screenrant.
1. „Добрият, лошият и злият“ (1966)
Ако се чудите защо Тарантино е толкова изкушаван от уестърните, то отговорът се крие именно в това заглавие. Филмът „Добрият, лошият и злият“ (The Good, the Bad and the Ugly) е класика в жанра си – „спагети уестърн“. Дело е на прочутия режисьор Серджо Леоне, а премиерата се състои още през далечната вече 1966 г. Актьорският състав е не по-малко впечатляващ - Илай Уолък, Клинт Истууд и Лий Ван Клийф.
Впрочем, заглавието на новия филм на Тарантино е препратка точно към последните филми на Леоне. Те са известни като трилогията „Имало едно време...“, като в поредицата влизат заглавията „Имало едно време на Запад“ „Наведи се“ (познат още като „Имало едно време...: Революцията“) и „Имало едно време в Америка“.
2. „Шофьор на такси“ (1976)
Няма как да не сте чували (поне) за тази класика на Мартин Скорсезе с паметното участие на Робърт де Ниро. Не се изненадваме, че Тарантино включва „Шофьор на такси“ като едно от най-големите си вдъхновения в седмото изкуство. Тук впечатляващи са не само историята и критичния поглед към Америка. Като своеобразен подарък за всеки чистокръвен любител на киното служат дори музиката във филма, осветлението, композицията на кадрите и т.н.
3. „Челюсти“ (1975)
„Челюсти“ на Стивън Спилбърг остана в историята на киното като летен боксофис хит. Преди 44 години успява да закове печалби в размер на над 470 милиона долара само от продажбата на билети. Филмът има цели три продължения, но без участието Спилбърг. Излишно е да казваме, че резултатите са далеч от впечатляващи. Все по-малко зрители се отправят към киносалона с всяко следващо заглавие, като приходите от боксофиса на последната лента (от 1987 г.) възлизат на едва 52 милиона долара. Или това са над 9 пъти спад в печалбите в сравнение с оригиналното заглавие.
4. „Апокалипсис сега“ (1979)
„Апокалипсис сега“ е друга класика, към която Тарантино се обръща за вдъхновение, когато застане пред белия лист хартия за следващия си филм. Лентата е скандална в много отношения. Тя влиза в поредицата от военни американски филми, които заклеймяват войната във Виетнам. Легенди се носят и до днес пък за начина, по който легендарният Франсис Форд Копола заснема творбата си. В метеорологически условия във Филипините, които разболяват екипа му и дори понякога водят до смърт, разхищение от дрога и проститутки – режисьорът заснема „Апокалипсис сега“ в продължение на 238 дни. Целият суров материал възлиза на 250 часа, заради което пък му трябват три години за монтирането. Бюджетът скача близо тройно от първоначално предвидения, като достига до над 30 милиона, а скандал, свързан с леговището на полк. Уолтър Е. Курц (Марлон Брандо) всява ужас и до днес. Смята се, че специално за филма то е било осеяно с истински трупове. Първоначално се предполага, че човекът, който ги е доставял, ги е взимал от медицинска лаборатория в Манила. По-късно става ясно обаче, че всъщност е ограбвал гробове.
5. „Кери“ (1976)
Следейки творчеството на Тарантино, знаем, че рано или късно в списъка с любимите му филми ще попаднем и на хорър. Ето, че „Кери“ се вписва именно в тази графа. Режисираният от Брайън де Палма филм на ужасите се смята за една от най-добрите и паметни ленти от своя жанр. Неслучайно опитът за римейк през 2013 г. с Клои Грейс Моретц се провали в опита си да надскочи своя предшественик.
Филмът на Де Палма е екранизация на дебютния роман на Стивън Кинг. „Кери“ получава две номинации от Американската филмова академия, една за Сиси Спейсик за главна женска роля и една за Пайпър Лиори в ролята на нейната майка. Във филма участват множество млади актьори – включително Нанси Алън, Уилям Кат, Ейми Ървинг и Джон Траволта, чиито кариери тръгват стремглаво нагоре именно след участието им в „Кери“.
Монитор
