• Лично бащата на БГ олигархията инсталира Цветан Василев начело на банката
  • След Стив Ханке и „АликсПартнърс“, и Вашингтонският арбитражен съд потвърди, че трезорът не е можело да се спаси, защото е бил източен до дупка 

В сърцето на Вашингтон, на по-малко от миля от Белия дом, са офисите на една от най-авторитетните арбитражни институции в света. В нея членуват почти всички държави в ООН, а веднъж произнесе ли се, думата й е закон.

Преди само две седмици, същата тази институция - Международният център за разрешаване на инвестиционни спорове (ICSID), сложи край на сага, проточила се близо 4 години. Трима арбитражни съдии от три различни националности, с мастити биографии зад гърба си в решаването на търговски спорове, приключиха дело №ARB/15/43, отсъждайки в полза на България по иск за 80 млн. евро срещу страната ни, заведен от Държавния резервен фонд на Оман в качеството му на миноритарен акционер в КТБ.

Фондът стартира делото с мотива, че действията на държавата и на БНБ по поставянето на трезора под спецнадзор и взетото в последствие решение да бъде поискано обявяването му в несъстоятелност, са били в нарушение на Договора за взаимно насърчаване и защита на инвестициите между Република България и Султаната Оман и са му нанесли вреди, бидейки акционер в банката. След две писмени защити, придружени от експертни становища и доказателства, базирани на делото по аферата КТБ срещу Цветан Василев в спецсъда, представени от България през декември 2018 г., Фондът сам се е отказал от претенциите си. Без право да ги предявява отново. „В съответствие с този отказ произтича и решението на Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове по делото“, коментираха лаконично от Министерството на финансите, като допълниха, че при разрешаването на казуса не са подписвани никакви допълнителни споразумения между ищеца и ответника. Лаконично, защото документацията по цялото дело се оказва конфиденциална въз основа на процедурно решение, взето от арбитражните съдии още през 2016 г.. За сметка на това са пределно ясни няколко ключови неща – с решението си US-арбитражът отхвърля окончателно исковете на Оманския фонд, като го осъжда да заплати всички разноски по делото на България. Защо? Защото изразената от Фонда претенция, въз основа на която е стартирано делото, е неоснователна, тъй като КТБ не е можела да бъде спасена. Заради отворената в нея огромна ликвидна и капиталова бездна за милиарди от мажоритарния й собственик Цветан Василев.

Да ви звучи познато? Същата тази присъда вече бе произнасяна от „бащата на валутния борд“ Стив Ханке (още през август 2014 г.) и от международната разследваща фирма, специализирана в проследяването на откраднати авоари „АликсПартнърс“ (октомври 2016 г.). Сега, след като трети авторитет – US-арбитражът отсича същото, в която и да било държава с демократични устои не би имало място за манипулации. Във всяка друга, но не и в България, където финансирани от Цветан Василев медии продължават да лансират фалшивите му тезиси – негови и на семейството му, за фиктивен корпоративен рейд, чиято жертва бил станал. И

да заливат US-институциите с дела срещу основния му враг – депутата и издател на „Телеграф медиа“ Делян Пеевски, основаващи се върху същите тези фалшиви тезиси първо по закона „Магнитски“, а след спукването на този балон и по закона „Рико“.

А изданията на ортаците му олигарси Иво Прокопиев, Огнян Донев и Сашо Дончев услужливо правят информационно затъмнение по темата с решението на US-арбитража, като подминават новината за решението на съда със скромни дописки без да обяснят какво реално означава оттеглянето на исковете на Оманския фонд и решението на ICSID. А истината е, че то разбива на пух и прах защитната версия, че бил станал жертва на корпоративен рейд, с която Василев се пробва да си спаси кожата и да избяга от народния гняв и правосъдие. Факт, който нито банкерът-беглец, нито ортаците му олигарси биха искали да се знае в българското общество. И се опитват да прикрият. Някои с мълчание на медиите си, други – с бълването на фалшиви новини. Задкулисна омерта, манипулираща вече две десетилетия общественото мнение в страната, родена и скрепена от един човек и по едно и също време – в тъмните години на възможно най-бандитската приватизация в страните от бившия Източния блок. По времето на кабинета „Костов“.

Именно във времената на синьото управление, преминало под едноличния диктат на Командира, се крие началото на аферата КТБ. Тогава са положени основите на пирамидата, завлякла хиляди вложители и струвала на държавата 3,7 млрд. лева – заем, даден на Фонда за гарантиране на влоговете, про форма от хазната, но дошъл от джоба на всички нас, данъкоплатците. Малко преди заника на кабинета си, след като вече е раздал на любимите си отрочета Сашо Дончев, Огнян Донев и Иво Прокопиев тлъсти пайове от икономиката на държавата, възлагайки им задачата да се заемат и с политинженеринг чрез сформирането и финансирането на медии и НПО-та, Костов слага основите и на пирамидата КТБ. Инсталира начело на банката Цветан Василев и му помага да овладее контрола над нея. Така през 2000 г. бъдещият фараон е вписан като изпълнителен директор и член на борда на КТБ. Горе долу по това време настъпват промени и в акционерното участие и от мажоритарна собственост на „Булбанк“, притежаваща 61% (миноритарният дял се държи от бившата Банката за външноикономическа дейност на вече бившия СССР Внешекономбанк), тя се оказва притежание на 10 чужди компании, повечето офшорки. През 2001 г. Костов пада от власт, но подобно на останалите му пенсионни полици – дяловете от икономиката на България, подарени от него на отрочетата му олигарси, и тази вече се развива, давайки плодове за него и за „синовете му“.

Ролите са ясно разпределени и докато Дончев, Донев и Прокопиев заграбват цели сектори на икономиката, свързани с енергетиката и фармацевтиката на страната, финансирайки с откраднатото медийни, НПО и политически проекти в своя и в тази на ментора си полза, Василев прави същото, но концентрирайки се върху банковия сегмент.

Целта е ясна – прилапване на спестяванията на хората, парите на бизнеса и дори на държавата, чрез които КТБ да бъде превърната в лична касичка на олигархията, осигуряваща постоянен финансов поток за банкера-беглец, обкръжението и проектите на ментора му, междувременно преквалифицирал се в Драгалевски лаборант, уж излязъл в пенсия. Огромна финансова пирамида по подобие на тази, изградена от американския аферист Бърни Мадоф. Но за разлика от него използвана не само за лично облагодетелстване, а за опит за подмяна на цяла една политическа система с подобие на демокрация. Чрез изграждането на огромна мрежа от задкулисни финансови обвързаности и парични потоци, раздавани на приближени на олигархията политици, бизнесмени, журналисти и НПО-та под формата на консултантски договори, необезпечени кредити и преференциални лихви по ВИП депозити. Уродлива реалност, която лъсна без маска и без грим след избухването на аферата КТБ.

Какви са фактите в цифри?

От 5,6 млрд. лева раздадени кредити, след поставянето на трезора под спецнадзора на БНБ става ясно, че 4,05 млрд. лева или над две трети от тях трябва да бъдат обезценени заради липсата на адекватно обезпечение. Или иначе казано – срещу раздадените пари не са заложени каквито и да било активи, които биха могли да се осребрят, за да се запълни зейналата бездна (именно затова и държавата се отказа от опитите да спаси банката и беше взето решението да поиска обявяването на КТБ във фалит). Над 3,5 млрд. от въпросните кредити пък са били източени лично от банкера-беглец и неговите ортаци под формата на необезпечени заеми, раздавани на фирми, свързани с Василев. Както можем да се досетим, през цялото това време пари текат и към семейството на лаборанта, акуширал на това чудовище с помощта на банкера-беглец – Иван Костов. От списъците на синдиците на КТБ с ВИП депозантите става ясно, че Иван и Елена Костови са имали на влог в банката при преференциални лихви 729 640 лева – огромна сума, за чийто произход Командира упорито твърди, че идва от спестявания и успешни инвестиции. Доколко това е истина лъсва от друг факт, изскочил от стартиралото през февруари 2018 г. мегадело в спецсъда по аферата КТБ срещу Цветан Василев и още 17 подсъдими.

В показанията си основният свидетел по процеса Бисер Лазов разкри, че банкерът-беглец е осигурявал на ментора си Иван Костов и фамилията му месечна издръжка от 25 000 лева. Дъщерята на Командира - Мина Костова, пък в продължение на месеци е получавала по линия на консултантски договор по 30 бона на месец. На издръжка, разбира се, са били и всички останали хора, за които Василев и менторът му са считали, че биха могли да им организират „лоби“ в обществото. В това число цяла свита журналисти, които в момента продължават да разпространяват манипулациите на банкера-беглец. Сред тях са собственикът на сайта, играещ ролята на личен пресцентър на Василев „Фрогнюз“ - Огнян Стефанов, на когото по лично разпореждане на банкера-беглец е бил даден заем от КТБ в размер на 300 000 лева. А до 2014 г., според Лазов, са му били осигурявани и суми от касата на „Фирмата“ - паралелната структура от десетки дружества, свързани с българския еквивалент на Бърни Мадоф, към която са били източвани под формата на необезпечени кредити парите от КТБ. Пари са получавали и Соня Колтуклиева, която в момента е основна брънка във фабриката за манипулации на олигархията, структурирана от медиите на Прокопиев, Василев, Донев и Дончев и присъдружни техни кухи сайтчета. А също Люба Кулезич и Мирослав Иванов. Списъкът на хората, получавали хонорари и консултантски по този начин вероятно е дълъг колкото огромното резюме на обвинителния акт срещу Василев и ортаците му внесен от спецпрокуратурата в съда.

Трагичното за нас като общество и за цялата държава е, че плащанията далеч не секват след бягството на Цветан Василев от България и избухването на аферата „КТБ“. Променя се просто локацията, от която се нареждат парите

– от сградата на бул. „Цар Борис III“159 те вече се нареждат от Белград, където банкерът-беглец в продължение на години продължава да получава свежи пари от вторичния грабеж на КТБ. Той бе задействан от него още през юли 2014 г., когато все още се водеше в неизвестност и реализиран чрез съучастниците му у нас и с подкрепата на покровителите му в Русия в лицето на приближения до Кремъл олигарх Константин Малофеев. Макар опитите на Василев и Малофеев да прилапат не малка част от златните кокошки, финансирани от КТБ да се провалиха и въпреки промените в Закона за банковата несъстоятелност, внесени от депутатите от ДПС Делян Пеевски, Йордан Цонев и Хамид Хамид, спиращи вторичния грабеж на банката (бел.р. именно заради тези изменения Пеевски е основна мишена на атаките у нас и в чужбина от страна на Василев) към банкера-беглец продължават да текат свежи финансови потоци от активи, спонсорирани със средства от ограбения трезор. Основно по линия на „Дунарит“ и хотелската верига „Сана спейс“. Резултатът е, че пет години след избухването на аферата възмездие за източването на КТБ не само няма, а и парите от трезора продължават да се използват за кампании и дела в услуга на Цветан Василев, клеймящи не само хората, опитващи се да въздадат правосъдие за стореното и да върнат ограбеното, но и цялата държава.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Решетников сключил договор с Малинов за статии за 60 000 лв.

Цветан Василев спонсорирал „Русофили“ с 31 хил. евро от КТБ

Решетников сключил договор с Малинов за статии за 60 000 лв.

Фирмата на забегналия в Белград покрай грабежа на КТБ ексбанкер Цветан Василев „Бромак“ ЕООД е дарила 31 515 евро на сдружението Национално движение „Русофили“, с председател Николай Малинов, за изработване на 200 паметни знака „Самарски кръст“ като юбилеен знак за връчване в чест на 135-ата годишнина от Освобождението на България. Това става ясно от договор за дарение от 15 януари 2013 г., подписан в София. Документът бе публикуван на страницата на държавното обвинение като част от доказателствата по разследването на шпионския скандал с разрешението на наблюдаващия прокурор по делото.

Кораб фантом купен с € 9,7 млн. кредит от КТБ

9 700 000 евро били източени от КТБ уж за купуването на кораб, но парите били превъртени през офшорки и върнати за погасяване на задължения на фирми на Цветан Василев.