Кръводарителите-анонимните ангели

Кръводарителите-анонимните ангели

Сред нас, в трамвая, в офиса, в театъра, в кафенето седят едни хора, които напълно заслужено можем да наречем анонимни ангели.

Това са хилядите кръводарители в България, спасили с благородния си жест не един и два човешки животи. Тук няма да стане дума за онези другите, платените, които обсаждат кръвните центрове, получават по някой и друг лев, за да нахранят децата си, а голямата част от продажбата на бележките взима организаторът независимо кой е той.

Тук обаче няма как да скрием, че т. нар. незаконна търговия с въпросните бележки е в резултат на собственото ни безразличие към човека до нас в трамвая, в офиса, в театъра, в кафенето, който може би утре ще бъде в болницата и ще има нужда от кръв и кръвни продукти, каквито в страната няма в наличност от години. Утре самите ние можем да бъдем в неговото положение и в моментните състояния на осъзнаване да съжаляваме, че нашите близки трябва да плащат на ръка за бележки, а ние само допреди дни сме можели да станем безвъзмездни кръводарители, но дали заради немарливост и тривиално нашенско безразличие сме пропуснали шанса да станем анонимен ангел за някой в нужда.

Проблемът кръв и кръвни продукти не е валиден само за нашата страна. Няма държава в света, в чиито хематологични центрове в един или друг момент запасите да намалеят, да се стигне дори до дефицит и да се търсят спешно дарители чрез социалните мрежи или призиви по местното радио и телевизия. За разлика от другаде обаче, у нас само Българският червен кръст и Националният център по трансфузионна хематология си дават труд да организират, и то успешно, кръводарителски акции. Два призива годишно обаче не стигат.

У нас липсва нагласата както на работещите, така и на работодателите да бъдат и да насърчават кръводарителите.

Впрочем, има и малки изключения, но те са в чуждестранните компании с офиси у нас. Там е повече от нормално да отидеш при началника и да се договорите кога можеш да отсъстваш от работа, за да дариш кръв. Просто така, да дариш, защото това изисква самосъзнанието ти на отговорен гражданин.

Можеш да дариш дори не от алтруизъм, а от страх, че утре ти или твой близък може да има нужда от кръвопреливане, но кръв в болницата няма да има. В този случай дори страхът може да бъде добър стимул. Важното е да пристъпиш прага на хематологичния център с мисълта, че няма нищо страшно, че цялата процедура ще отнеме не повече от четвърт час, който за някого ще се окаже цял един живот.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.