Кристо искал да опакова Шипка, ДС и БКП не му дали (ТЕМАТА)

Кристо искал да опакова Шипка, ДС и БКП не му дали (ТЕМАТА)

  • Отвориха досието на световния художник

  • Пратил долари на Анани Явашев за кола, отказали му ги

  • Закусвал сок, обядвал витамини, превърнал в дом бивш цех

Световноизвестният ни художник Христо Явашев – Кристо е искал да опакова паметника на връх Шипка, от ДС и БКП не му дали, пише в днешния си брой вестник "Телеграф". Това стана ясно от досието му в Държавна сигурност, което бе отворено след неговата смърт миналата година. Разсекретени са няколко документа, които разкриват любопитни данни от живота в Америка на габровеца. През 1980 г. група журналисти от списание „Отечество“ са му гостували в Ню Йорк и пред тях Кристо е споделил, че има желание да пакетира сградата на имперския съд в Лайпциг (успява да опакова Райхстага в Берлин през 1995) и паметника на Шипка. На родното издание първо предоставя за публикуване и скица от бъдещия си проект Япония-Калифорния 1990 г. - хиляди чадъри високи 6 м и 8 м в диаметър, разположени от двата бряга на Тихия океан – сини в Япония по бреговата ивица, дълга 18 км, жълти в Калифорния по протежение 25 км от брега.

Издирване

В досието на Кристо са публикувани и документи, от които става ясно, че е изпратил долари на брат си – актьора Анани Явашев, с които да си купи автомобил през 1971 г. „Моля да ни съобщите има ли образувана преписка за обявяването му за беглец или изменник на родината. Сведенията ни са необходими във връзка с искане от брат му Анани Явашев да получи превод на валута за покупка на лека кола чрез ВТП Интеркомерс“, питат от валутното управление на Министерство на финансите. „Мнението ни е да не се разрешава превод на валута на близките му“, „Уведомяваме ви, че е невъзвръщенец. Считаме, че не е целесъобразно да се разрешава на брат му Анани Явашев да получи преведената от него валута“, отвръщат от службите. От тези документи става ясно, че въпреки че е невъзвръщенец, Христо Явашев не е обявен в бюлетина за издирване на лица от ДС.

Спалня

Агент Елена е изпратена от Държавна сигурност през 1984 г. да гостува на Кристо в САЩ и съобщава на приелия ОР Тенев в явочна квартира Елха през лятото своите сведения за битието на твореца: „Христо Явашев живее от пристигането си в САЩ в Сохо, бившия индустриален район в Ню Йорк, в една къща, която е купил едва преди три години. Къща е силно казано, защото това всъщност е една бивша работилница с 4 цеха, по цех на етаж. В първия етаж живее синът им, на втория са складирани материалите му, на третия живеят Христо и Жена му, на четвъртия е ателието. Къщата е изключително стара, без асансьор и без парно отопление, каквито са почти всички здания в този квартал – законът не разрешава да се реставрират, защото иска да запази този район автентичен, какъвто е бил при създаването му. Жилището се състои от една грамадна стая – бивш цех, през която най-откровено минават тръби, инсталации и пр. С нещо като шперплатова пластмаса е отделено едно помещение, което е тяхната спалня – човек остава с усещането, че това е нещо като параван. Кухнята, ако това изобщо може да се нарече кухня, е отделена от това помещение с бар-тезгях, зад който се намират печка, хладилник, мивка и прочие. В останалата част има дивани и една ниска масичка. Обстановката е шокиращо проста, макар и много приятна, в жилището цари вкус, простота, въздух и удобство. Всичко е сковано, боядисано собственоръчно от самите тях преди 21 г., когато още са били много бедни, само диваните и масата са купени по-късно“. Кристо споделя на агент Елена, че няма намерение да сменя жилището, тъй като повече от това, което имат, не им трябва. Признава, че нямат и кола, ползвали такси и това им губело по-малко време.

Ежедневие

„Позабравил е български, а старанието му да говори български е почти трогателно. Напрегнато търси липсващата му дума, но се дразни, ако някой понечи да му се притече на помощ. Странно е, че той говори много лошо английски и френски. Имам сигурното усещане, че нито един език не знае като хората. Облечен е съвсем просто, бих казала почти работнически. Изобщо от него по никакъв начин не лъха думата труженик“, докладва още служителят на ДС. Друг български художник – Георги Даскалов, който също живее в Ню Йорк по това време, разкрива на агент Елена ежедневието на Кристо: „Става в 7 ч сутрин. Изпива някакъв плодов сок и започва да работи. Обядът му се състои от плодов сок плюс витамини, понякога и сандвич. Той продължава без почивка до 19,30 ч. В 20 ч. при него идват вече купувачи, критици, галеристи, с които той се занимава до 21,30 ч, след което отиват някъде да вечерят или вечерят вкъщи. Това е неговото стоманено ежедневие. Няма недели, няма Коледа, Нова година, Великден. Единственото време, в което не работи така, е, когато пътува по обектите си“. Даскалов е известил доносника, че Кристо е обявен за художник №1 в света за 1984 г. и бил учуден, че в България още не е признат. „Той никъде и никога не говори по този въпрос, но настоява навсякъде – преса, телевизия и интервюта, да се подчертава, че е българин и че в САЩ го наричат „българското момче“.

Архив

Именно заради това, че през годините не казва лоша дума за родината си, Държавна сигурност архивира досието му през януари 1972 г. „Подполковник Георги Димитров – разузнавач от отделение 7 при ДС Окръжно управление на МВР-Пловдив, пише предложението си с клеймо „Секретно“: „За изясняване на причините и обстоятелствата за бягството, не са използвани секретни сътрудници. Данните са, че няма да се завърне в страната ни. Засега не са предвидени за провеждане мероприятия, тъй като не се придобиха данни, че невъзвръщенеца се е заангажирал в провеждане на вражеска дейност против НРБ. Няма да се вземат мерки за противодействие на отрицателни последици, настъпили вследствие на бягството, тъй като не е имал допир до секретни обекти и материали. Предлагам материалите да бъдат предадени за съхранение в секция трета ДС към Окръжно управление на МВР Пловдив за срок от 20 г.“.

Дядо

Пълни сведения за родословното дърво на Явашеви дава бащата на Кристо в ДС, след като средният от тримата му синове бяга от България. В тях Владимир Явашев разказва, че е завършил във Виена за инженер химик и е работил в текстилната фабрика „Принц Кирил“ в Габрово до 1949 г., когато при авария в предприятието е привлечен под съдебна отговорност като технически ръководител. След като е оправдан, е изпратен в завод Марица в Пловдив, където се пенсионира като началник-цех. Майката на художника Цвета пък е родена в Солун и бяга у нас, след като баща й е отровен на гръцкия остров Трикери. Нейната майка Анита Димитрова пък е революционерка от Илинденското въстание 1903 г., а нейната дейност е описана в книгата за Христо Смирненски „Човекът и поетът“. В къщата им в София са укривали оръжие, доставено от Съветския съюз, както и са подслонили жената на убит ятак с децата им.

Чичо го издържа след бягството във Виена

Чичото на Кристо го издържа след бягството му от България – това разкрива бащата на художника пред Държавна сигурност. Инж. Владимир Явашев дава подробни сведения за историята на фамилията, както и за изчезването на сина си, които собственоръчно написва на няколко листа на 21 септември 1971 г. в Пловдив. Оригиналите са запазени в досието му.

Изпит

„Средният ми син Христо Явашев завърши гимназията в Пловдив, следва три години в Художествената академия в София и е отбелязан като изключително даровит. В 1956 г. той получи покана от брат ми инж. Иван Явашев за гостуване в Прага. След като получи редовно творческа отпуска от академията, му бе издаден редовен паспорт за Чехия. Поради унгарските събития през октомври синът ми получи билет за отиване и връщане за Прага през Австрия. Той престоя в Прага 2 месеца и на връщане се отби във Виена. Тогава границите на Унгария се бяха затворили. Във Виена моят син гостува на братовчед ми Руси Н. Събев, който живее там от 1920 г. и е австрийски поданик. Моят син, след като си осигурил издръжката от моя братовчед, се явява на приемен изпит във Виенската художествена академия. Изпита издържал с успех и е приет като студент. Той ни изиска да му изпратим необходимите документи от нашата академия и се е записал редовен студент 4-та година. Своевременно с това ние уведомихме другаря Цинцаров от Държавна сигурност, също и взехме документите от Комитета по култура и изкуство да продължи образованието си във Виена. Поради обстоятелството, че нашата легация във Виена му отказва удължаване на паспорта, той по свое лично усмотрение и в интерес на неговото по-нататъшно развитие остана да следва във Виена.

Път

Със свършване на първата учебна година във Виена получа първа награда и заминава за Флоренция, Италия. След Флоренция полага изпит в Парижката художествена академия, приет е и продължава да работи там. В 1961 г. се оженва за Жан-Клод Мари, дъщеря на френския генерал Жак Гийебон – един от генералите от Съпротивата и близък сътрудник на генерал Дьо Гол. Жена му също е художничка и му помага в неговото творчество и изложби. От този брак имат син Кирил, който сега е на 10 години. Със своето изкуство и уникални изложби моят син стана известен в много страни. През 1964 г. беше поканен от Музея за модерно изкуство в Ню Йорк да представят свои картини – изложбата минала с голям успех и му откри пътя за по-нататък. Той прави много изложби в много градове на Европа и Америка, а също и в Сидни, Австралия. В настоящия момент прави изложба в Колорадо, Америка.

Срещи

Като специалист аз бях изпращан няколко пъти в Западна Европа и там се срещах с моя син в момента на негови изложби. Последното ни виждане беше през 1967 г. в Ню Йорк. В разговор с него той ме увери, че никога е нямал връзка с политически емигранти от България. Досега никой от страна на моя син не ни е правил посещение в България, нито неговото семейство. За горното се подписвам собственоръчно“.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.