0

К ак привидно идеален брак може да се разтресе и срути подобно на бутафорна крепост, изградена от възглавници? Драматичните душевни катаклизми на двойка от средната класа, която на пръв поглед има всичко, за да е щастлива, изследва режисьорът Крис Шарков в своя нов спектакъл „Сцени от един семеен живот“ в Малък градски театър „Зад канала“.

Как привидно идеален брак може да се разтресе и срути подобно на бутафорна крепост, изградена от възглавници? Драматичните душевни катаклизми на двойка от средната класа, която на пръв поглед има всичко, за да е щастлива, изследва режисьорът Крис Шарков в своя нов спектакъл „Сцени от един семеен живот“ в Малък градски театър „Зад канала“.

В основата на представлението е прочутият филм от 70-те години на миналия век на един от най-големите кинематографисти на нашето време – шведа Ингмар Бергман, който от своя страна за него е синтезирал есенцията от единствения телевизионен сериал в кариерата си. Пристрастията на Крис Шарков към хладната северна драматургия са всеизвестни – само постановките му по Ибсен вече наброяват 4. Сред предизвикателствата тук може би е, че неговите (и на Бергман) герои на моменти се държат не като владеещи чувствата си скандинавци, а като неаполитанска фамилия: те

яростно се обичат и мразят

изпадат в кризи и изстъпления, стигат даже до размяна на удари – изобщо нищо човешко не им е чуждо, когато „ножът“ опре до сърцето. Като си припомним екстатичната Нора от „Куклен дом“ преди няколко сезона в Пловдивския театър, сме наясно, че талантливият Шарков може да извлече от тях и да извади на повърхността цялата им сдържана емоция и страст.

„Сцени от един семеен живот“ в МГТ „Зад канала“ започва с телевизионно интервю на младата просперираща двойка Мариане и Юхан – адвокатка и лекар, поканили гости, за да гледат заедно екранната си изява, в която споделят секретите на своето идеално съжителство. Другата двойка Катарина и Петер са сякаш контрапункт на милите домакини: изгубили всякакви илюзии и ожесточени един към друг. Много скоро след тяхното изпращане обаче и образът на съвършената идилия между Мариане и Юхан се пропуква: първото неразбирателство избухва по темата дали да имат второ дете, или да не нарушават с памперси и нощен рев лустрото на полирания си до блясък свят. Решението явно ще остави драскотини в душите и на двамата: чувство за вина при нея и като гръм от ясно небе – ново влюбване при него. Оттам нататък героите неведнъж ще се разделят и събират, ще имат други партньори (повечето непоказани на сцената), ще правят проби и грешки и нови проби, за да разберат себе си и преоткрият другия. Приносният момент на Крис Шарков в тази история на любовна война е това, че по двама актьори се превъплъщават във всяка от двете главни роли.

В пространството на една прегръдка партньорите се сменят

и до края на спектакъла ту едните, ту другите ще „вземат думата“ под светлината на прожекторите многократно. Едните са младата двойка, другите – същата двойка, натрупала няколко години на опит и разочарования; но също така едните може да са персонажите с поведението, което очаква от тях обществото, а другите – вече открили какво искат самите те. Едните са Весела Бабинова и Христо Пъдев, другите Анастасия Лютова и Пенко Господинов. Едните са очарователни в своя наивитет и почти опитомена влюбеност, другите са великолепни в интерпретацията на гнева, нагона, невъзможността да бъдат заедно, но и да сложат край. На моменти това е малко объркващо, но и благодатно за дълбаене в различни тълкувания. Във филма в тези роли са „само“ Лив Улман и Ерланд Йозефсон... В другите роли в постановката са Каталин Старейшинска, Стоян Младенов, Таня Пашанкова и Ели Колева. Сценографията е на Никола Тороманов-Фичо, костюмите на Елис Вели, преводът на текста – на Васа Ганчева.