Той хареса не само публиката, но и спокойствието на София, разкри единствената българка в най-големия частен оркестър в света

- Здравейте, Кремена. Започвайки с актуалното, ще разкриете ли с каква програма идвате с Андре Рийо на 8 и 9 юни в зала „Арена Армеец”? Ще чуем ли валса на Антъни Хопкинс?
- Програмата ще е различна от миналогодишната. Няма да изпълним валса на Антъни Хопкинс, но ще има други изненади. Солата тази година няма да са само певчески, ще има инструментални изпълнения от членове от оркестъра на Андре. Има много колеги, които свирят на повече от един инструмент. Ще присъства и един инструмент, който в България не е познат, но е свързан с Католическата църква.
- За Националния празник на България – 3-ти март, вие, Андре Рийо и целият оркестър поднесохте красив и патриотичен поздрав към почитателите си у нас. Моля, разкажете ни как се роди идеята да научите химна?
- Факт е, че имаме традицията при всяко посещение на нова страна да заучаваме песен или мелодия, която е актуална и известна на хората. Това е един вид уважение и поклон към нацията. Но това, което обикновено правим е, връщайки се в тези държави за следващите концерти, свирим същата песен. Затова ме изненада, когато Андре ме приближи и каза: „Песента от миналата година „Моя страна, моя България“ много ми хареса. Имате ли още такива?“. Аз казах: „Да, разбира се!“. Изпратих му материал на поне 5-6 различни неща – „Облаче ле, бяло“, „Една българска роза“, Дунавско хоро, „Полегнала е Тодора“. И между другото му изпратих и химна, по-скоро информативно, защото аз съм наясно, че това е произведение, което се свири на големи национални празници и само при определени случаи. Но явно много му е харесал, защото буквално 5 минути по-късно ми изпрати отговор: „Аз избирам химна“. Разбира се, че мелодията е много величествена, комбинацията оркестър-хор, но не знам кое е привлякло вниманието му. Нещата по време на репетиция се случиха наистина много бързо. Просто веднага зазвуча и Андре отбеляза това. Ние работихме по същото време по нещо друго, което не се получаваше и той дори даде пример: „Ето, вижте, българският химн в момента, в който засвирихте, веднага зазвуча, а това не се получава“. Това ме направи много щастлива и горда, разбира се. Също съм много горда с нашия хор, който се справи чудесно с българския текст, с малко помощ от моя страна. Записахме химна две седмици преди 3-ти март и по естествен път се роди идеята Андре да поздрави българите с този национален празник.
- Присъствах на първия ви концерт с Андре Рийо и за публиката беше вълшебно изживяване. Какво помните от тези два концерта?
- Миналогодишният концерт в София беше едно незабравимо изживяване за мен, но и за оркестъра, и за Андре. Бяха две прекрасни вечери. С много добри спомени си тръгнаха не само от публиката, но и от града. София им хареса, видя им се спокойна в сравнение с много други европейски столици. Хората бяха толкова въодушевени и сърдечни. Аз самата много се радвам, че българската публика успя да се отпусне. Да се наслади на това, което вижда и чува, да потанцува на „Хубавия син Дунав“, и това ме направи много горда. Втората вечер дори имаше едно прекрасно малко създание в балетна рокля, което през цялото време танцува на този валс и накрая Андре покани това момиченце на сцената и отново подхвана звуците на валса. Беше наистина много импровизирано, много човешко и напълни душата както на публиката, така и на нас самите. Момчетата от гайдарската група също се справиха много добре. Казвам справиха, защото те изпълниха произведения, които са писани де факто за шотландска гайда, а разликата между шотландската и българската гайда е огромна. На мен ми се искаше, ако можеше повече български звуци да се чуят, но не пасваше в програмата. Надявам се някога да се случи така, че оркестърът и Андре да придобият повече представа за българския фолклор.
- От 24 години сте в оркестъра, може ли да ви помоля да се върнете през онзи ден, в който постъпихте в него.
- Бях все още студентка в трети курс в Лиежката кралска консерватория в Белгия. Андре е бил в Консерваторията, за да търси цигулари, и не е харесал никого. Обявлението му за конкурс на мен ми е убегнало и аз не се явих на него. Месец по-късно момиче, което е свирило при него, дойде при мен и каза: „Има диригент в Маастрихт, който търси жени цигулари“. Малко ми стана странно, защо точно пък момичета, но се обадих. По това време всички студенти, общо взето, се издържаха чрез халтури, хем се натрупва опит, хем си помагахме финансово за следването. Малко се изненадах от факта, че имаше секретарка на телефона, която ме покани на прослушване. Трябва да спомена, че по това време Андре не беше изобщо известен в Белгия. Това са били първите шест месеца, в които той е бил с Втория валс на Шостакович популярен само в Холандия. Прослушването мина много добре, изсвирих му няколко неща и накрая той ми зададе няколко въпроса – дали бих била съгласна да свиря в рокля от 18-и век, и дали имам кола или поне шофьорска книжка. Разбира се, аз току-що пристигнала, нито имах кола, нито шофьорска книжка, родителите ми бяха на 2000 км. Накрая той, излизайки от стаята, се обърна и каза: „Цигулката много добре, но шофьорската книжка…“ Така започна всичко. Няма никога да забравя първите концерти. Колегите бяха изключителни, ние бяхме само 18 души. Толкова топло ме посрещнаха и за мен се отвори една нова страница в живота ми, защото обучението в Белгия не беше най-лесният период в моята младост и честно казано броях дните да се прибера в България. Ако не бях попаднала при Андре, никога нямаше да остана там. За мен това беше подарък от съдбата за всички усилия и трудности, които бях изминала до тогава.
- Как стигнахте до стола на концертмайстор?
- Много бързо разбрах през първите години, че най-важното е, когато човек си избере професия и има работа, да ходи с удоволствие и това, което прави, да го прави наистина от сърце и да му носи удовлетворение. През студентството си съм помагала и в оперния оркестър в Лиеж и в много други – там атмосферата беше много странна, хората се гледаха със завист само защото в един нормален симфоничен оркестър всеки стол има различна тарифа, различно заплащане. Това е нещо, което Андре абсолютно е отхвърлил. В това отношение нашият оркестър се различава много. Ние всички сме равни. Концертмайсторското място е с малко по-различна функция, отколкото в нормалния оркестър. Така или иначе първи цигулар при нас е Андре, той решава как се случват нещата. Това място е като допълнение към него. Задачата ми примерно е, като има сола, да се свири втори глас, от време на време да пиша щрихи.
- Свирите в мултинационален оркестър. Как се чувствате в подобна атмосфера? На какъв език си говорите ?
- Ние сме интернационална група – 13 националности. Говорим изцяло на холандски. От време на време се прокрадва английски и френски, немски и малко руски. Но ние сме едно голямо семейство. Това, което виждате на сцената, то е и в реалния живот.
- Започнали сте да свирите едва на 4 години. Кой сложи цигулката в ръцете ви?
- Майка ми е професионален музикант. Тя е арфистка на вече 50 години съществуващия квартет „Еулина“, но не е тя тази, която сложи цигулката в ръцете ми. По-скоро баба ми по майчина линия. Баща ми е инженер по професия, но и той е изключително музикален.

Изкуството изисква наистина много жертви. За да се достигне добро ниво, се започва в много ранна възраст. И при мен беше така, работих много – училище, домашни, по 3-4 часа всеки ден с цигулка в ръка. Не бих казала обаче, че не съм имала детство. Може би е било по-различно от това на деца в общообразователни училища. И въпреки че мисля, че съм имала щастливо детство, трябва да призная, че в момента, в който влязох в оркестъра, се откри нов свят за мен. Започнах да живея по друг начин. Срещах се и се сблъсквах с неща, за които наистина като дете или като по-млада не съм имала време. Започнах една нова житейска школа там и това беше много интересно и предизвикателно за мен. Разбрах, че има и друго в живота освен цигулката. До тогава всички жертви са били за великото изкуство.
- Остава ли ви свободно време и как обичате да го прекарвате?
- Сега вече обичам да се наслаждавам на свободното си време. Най-много обичам да прекарвам времето си с мъжа си и с двете си дъщери. Обожавам да ходя на планина – мястото, на което успявам да се заредя, да си почина и да се отпусна. Музикантите работим често през уикенда, а семейството ми има нормалния ритъм - от понеделник до петък, и програмите ни се разминават, но се опитваме да плануваме добре времето, защото без тях не може. Липсата става твърде голяма. За съжаление в последните години нямам време за самостоятелна дейност.
- Имали ли сте възможност да свирите с българи и какви са спомените ви от тези моменти?
- Като по-млада свирих камерна музика и съм свирила с български музиканти. Искам да спомена най-любимата ми пианистка, която от моето детство беше корепетитор – проф. Ганка Неделчева. Свирила съм с Делиана Момчилова, моя приятелка и изключителна челистка. С пианиста Петър Петров бяхме дълго време партньори.

ВИЗИТКА

-Кремена Минева е родена в София, но до 13-ата си година живее в Бургас. Хваща цигулката едва на 4 г.

-Завършва едновременно Консерваторията в София и Кралската консерватория в Лиеж, Белгия

-Свири в най-големия частен симфоничен оркестър в света „Йохан Щраус“, сформиран от Андре Рийо – най-продавания класически музикант, чиито турнета побеждават по финансов успех обиколките на звезди като Бионсе и Metallica

-Заедно с Краля на валса, както наричат холандеца, ще се завърне за нови два концерта тази година в зала „Арена Армеец” на 8 и 9 юни по покана на „БГ Саунд Стейдж”

- Семейна е, има две дъщери

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Режисьорът Бойко Илиев: Какво е театърът без душата на актьора? Само красиви картинки

На 29 май със спектакъла "Антихрист" ще бъде отбелязана 30-годишнината от създаването на „Диалог“ – първия частен театър в най-новата културна история на страната. Днес неговите традиции продължава Нов театър – НДК, разказва основателят му – режисьорът Бойко Илиев. Но поне 20 други опита за частни формации са загинали през годините...

Проф. Асен Балтов: Болниците в страната са много, поне 100 са излишни

"365 са регистрираните лечебни заведения, всички черпят ресурс от НЗОК" и "За две години „Пирогов“ увеличи приходите с 1 млн. лева месечно", казва в интервю за "Монитор" шефът на Спешната болница проф. Асен Балтов.