Е дин от най-хубавите и шарени пролетни празници в християнството е Цветница.
Празникът се отбелязва в последната неделя преди Великден. Върбовите клонки са символът на този ден. Всички християни трябва да занесат в домовете си осветена върба за здраве и благодат. С нея се закичва къщата.
Един от най-хубавите и шарени пролетни празници в християнството е Цветница.
Празникът се отбелязва в последната неделя преди Великден. Върбовите клонки са символът на този ден. Всички християни трябва да занесат в домовете си осветена върба за здраве и благодат. С нея се закичва къщата.
Дружината, която на предния ден е лазарувала, отива на реката, където всички пускат венчетата си по течението и гадаят – чието венче изплува най-напред, тази мома първа ще се омъжи. Момите си избират „кумица“ и гостуват в дома й, където тя се е приготвила с трапеза. Името на обичая е „кумичене“, „кумичане“. Нейната роля на „кумица“ продължава до Великден.
Привечер на мегдана се играе последното за годината лазарово хоро, към което накрая се присъединяват и други девойки и момци. Те „затварят“ хорото и така това е първото сключено хоро след великденските пости, когато не се играят хорà.
На Цветница освен гадаене с направените в този ден върбови венчета, момите приготвят и обредни хлебчета – „кукли“.
Празнуват всички, носещи имена на цветя, дървета и зеленина. Празникът е познат и като Цветна Неделя, Вая и Куклинден, но навсякъде е посветен на тържественото посрещане на Иисус Христос в Йерусалим с лаврови и маслинови клонки. У нас символ на този празник са върбовите клонки, откъдето идва и още едно име на празника – Връбница.
Монитор
